Актуално
Вината е на провалената ни държава, която не успява да осигури дори закрила, камо ли достойни старини на гражданите си, но и на всички скапани партии и либерални НПО-та, които развратиха малцинствата и ги научиха, че те имат само права и привилегии, но не и задължения. Ако и този път простим, ако и този път затворим очи, ако и този път подминем мълчаливо, нямаме никаква прошка. Ние вече сме мъртви.
Морална деградация

Ирини Зикидис | 27/04/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Най-тежко ме сломяват историите за насилие над старци. Не че някаква форма на насилие изобщо може да бъде простена. Но насилието над старци ми се струва особено страшно доказателство за невъзвратима морална деградация и ценностна некроза на обществото.

Чета за поредния бит с метален прът, душен и малтретиран старец от село Трилистник, който искрено благодари на Гешев, че извадил от джоба си сто лева и му ги дал. Сто лева, копеле. Толкова, колкото са му взели и циганите, които са го били. Всичките му пари. И сърцето ми се свива от болка - заради побоя, заради сълзите му, заради болката, заради унижението, заради това, че му се налага да благодари за някакви скапани сто лева - дребни грошове, търкалящи се в джоба на мастития управник - с които ще си купи хляб и няколко кисели млека.

Пиша и усещам, как една сълза се стича по бузата ми и капва върху клавиатурата - извинявайте за тъпото клише. Ама знаете ли от кое боли толкова силно?

Преди месец във Великобритания стогодишният ветеран от Втората световна война капитан Том Мур пожела да събере 1000 паунда за медиците, като обяви, че ще опита да направи 100 обиколки на градината си с проходилка. Събра ги за няколко часа, а знаете ли колко е към момента сумата? 29 милиона паунда. Цяла Великобритания впери очи в стареца, който едва-едва тътри мъчително крака, но продължава да върви напред, и той се превърна в символа на Британия за победа над коронавируса. Капитан Мур е предложен за титлата Сър, а за стогодишния му юбилей тази седмица, ликът му ще се появи на британската пощенска марка.

Цяла Великобритания говори за несломимия и горд британски дух, който и този път ще победи и в тази война. Цяла Великобритания праща пари, почит, възхищение и любов, любов, любов на стареца. Ние тук даваме сто лева на нашия пребит старец, а той плаче и благодари.

Така ме е хванала мъката за гърлото, че вече пет пари не давам за обясненията, как ние сме виновни за оскотяването на циганите, които дори аз самата съм проповядвала през годините. Не, бате, стига толкоз с тая наша вина.

Вината е на провалената ни държава, която не успява да осигури дори закрила, камо ли достойни старини на гражданите си, но и на всички скапани партии и либерални НПО-та, които развратиха малцинствата и ги научиха, че те имат само права и привилегии, но не и задължения. Ако и този път простим, ако и този път затворим очи, ако и този път подминем мълчаливо, нямаме никаква прошка. Ние вече сме мъртви.

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари