КЛАСИКА
"БОЖИЯТ БАТАЛЬОН" е текст на Мартин Карбовски, част от книгата му "Нещата".
БОЖИЯТ БАТАЛЬОН

Мартин Карбовски | 13/05/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

...И от кръвта на мъртвите живите си направиха маски.

И кръвта стегна очите им в гримаса, и лицата им останаха на всички едни и същи ..

Руска раста песничка

ВИЕ ОТ КОЙ БАТАЛЬОН БЯХТЕ БЕ, МОМЧЕТА?!

От първия батальон ли сте; от втория ли сте или от третия батальон?! Защото тези от първия батальон са най-прецакани, тези от втория батальон се опитват да си правят сметки колко им струва кръвта, а тези от третия батальон имат време да размислят и да се уплашат. Да се уплашат за две неща: първо - да останат живи, второ - да спасят от грях безсмъртната си душа.

А вие вече сте от Божия батальон, момчета. Батальонът, който мълчи и не получава писмата си. Божият батальон на небето, където се срещат врагове от войната и приятели от казармата. Разкъсаното камикадзе и убитият от шрапнел войник. Срещат се и се поздравяват, защото войниците в Божия батальон не са врагове. Усмихват се от двете страни на заблудите, които ги накараха да умрат.

' ИМАМЕ ЛОШИ НОВИНИ ЗА ВАС, МОМЧЕТА.

За арабите, умрели по Коледа от самовзривяване, лошата новина е, че никой не помни имената им. Няма официална статистика колко иракчани биват убивани на ден - от американци, от други или от свои. Никой не ви брои труповете. другари. Война, в която имената на мъртвите от едната страна на барикадата не са важни. Не съм чел за по-жестока война.

От единия арабин и Кербала - в дупката, останала от цистерната, - намериха стъпало. Вероятно не са го погребали. Местните са си го сложили в стъкленица, пълна с бензин. За да го запазят за онзи ден, който арабите ще нарекат Деня на победата. Винаги се пада през май, нарочно ги правят дните на по­бедите през май. за да бъде настроението такова пролетно и изначално. Ще си го запазят арабите този крак от камикадзе, стъпало на безименен арабски войник, чието име никой не знае. Или ако знае, точно днес няма да го каже, за да не пострада братът на камикадзето. Защото братът на камикадзето също е камикадзе. Така се ражда чутовно тъпата идея за паметника на незнайния войн. Арабският незнаен войн. Незнаен е войнът, само едно стъпало в бензин ни остана от него Но ако се наложи, и това стъпало в бензин ще използваме. Вън войната ще го използваме. Като коктейл молотов ще го използваме.

В БОЖИЯ БАТАЛЬОН ЗА АРАБИТЕ СЕ ГОВОРИ, че има една голяма дебела книга някъде в планините на Азия или пустините на Африка, където всеки самовзривил се бива записван с ясни букви. Ясни арабски букви. Обикновено така се получава в историята тези войници, на които никой днес не празнува смъртта, след време се оказвал вечни, незнайни и въобще велики герои, А преди време стъпалата им са се съхранявали в бензин, За още по-лоши времена.

Това май е лошата новина и за белите момчета в Божия батальон. Не трябваше да става така с вас, момчета, как се получи тая работа, никой не разбра. У нас за вас толкова се изписа, че обидно да ви стане. Един вестник дори писа, че който умре по Коледа, веднага се превръща в ангел. Не е вярно, нали, вече го знаете. Ако се ставаше ангел след нелепа смърт, то в Божия батальон щяха да служат само ангели. А вие виждате — бяхте си обикновени момчета, останахте си обикновени момчета и в последния си батальон. Тук, на зе­мята, ви повишиха, но там, в онзи батальон, всички станахте равни. 

Колко хубаво щеше да бъде и тук на земята да бяхте равни с всички, а там, на небето, повишението ви да се отложи за около един живот.

ТУК У НАС, за да ни е чиста съвестта пред Божия батальон, пред вас, момчета, всички се начумериха и станаха тъжни. Все едно не са знаели, че ще стане така. Тука, у нас, казаха - всеки трябва да даде жертви. Как така, момчета, всеки трябва да даде жертви, ние не разбрахме. Защото жертви ще дадете само вие - другите жертви няма да дадат. Обаче стана интересно - цял един народ, цяло едно поколе­ние, което беше възпитавано да мрази войната двойно, за­почна да вярва, че трябва да се дават жертви. Двойната омраза към войната идва от съветските филми и от американ­ските песни. Мирът беше слоган на нашето поколение и на тези преди нас. Днес нещо променя хората, момчета, прави ги луди. Един човек, който преди години е слушал „Бийтълс“ и „Пинк Флойд“, завиждал е на децата на цветята от Илинойс (заради това, че ходят голи и спят помежду си), възмущавал се е от фашизма в „Иди и виж“, един свободен довчера човек днес казва така:

ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ДАДЕМ ЖЕРТВИ.

Надува се, стяга вратовръзката, изпукват леко шевовете на костюма му, намества задника си на стола и казва на един микрофон, който отнася посланието му по гънките на планетата:

ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ДАДЕМ ЖЕРТВИ!

Нямало как.

...АМИ АКО НЕ ИСКАМЕ?

Ами ако не искаме бе, да ви еба майката?! Вие ще ми обясните това, момчета, вие сте от Божия батальон. Как така не иска да свърши тази кървава борба за мир през целия ни живот, не ще да свърши и все по-кърваво става. Как така всички да дадат жертви? Ами то, ако всички дадат жертви, по- добре да не започваме война, защото всички ще плачем след нея? Но те ни лъжат, момчета, вас лъжат най-много - казват ви тайно: не всички ще дадат жертви. Дори и да дадем малко жертви, то ще е мъничко, няма да е много. Само пет.

  1. Числото пет не е голямо число. Малко е.

ДРУГИТЕ ТРЯБВА ДА ДАДАТ ПОВЕЧЕ ЖЕРТВИ, щото, нали... Това е смисълът на войната. Всъщност войната в идеалния си замисъл е едни да дадат жертви, а други да не дадат. Тия с жертвите са победени, а тия без жертвите са на далавера. Нито една война обаче досега не се е получила по този начин, нито една война не е това, което е била като замисъл в началото. Но тия идиоти продължават да водят войни! Всички войници отиват за две неща на война:

А) за да победят,

Б) за да не умрат.

После се изправя някоя униформена свиня отпред и казва- „Зачеркнете Б). Няма война без жертви. Всички трябва да дадат жертви“. Не. казваме ние, ти дай жертва, ние жертви да даваме - не щем. Разбрахме ли се?!

АМА КАК ВИ ИЗЛЪГАХА, МОМЧЕТА, как само ви преебаха! Казаха ви, че това е мироопазваща мисия. Вие балъшки подходихте по въпроса с живота и смъртта, струва ми се, сакън да не ви обидим нещо. Защото вие, понеже не може да правите много неща (като всички военни на този свят) и вие като невидели - първо Босна, после Косово, преди това - Камбоджа. Нещо като разходки с презерватив. И ти дават командировъчни. И се връщаш с пари. И имаш филмо­вата слава на тъп американски рейнджър, а това у нас е тол­кова много, толкова много. Наемен войник. Войник на съдбата. Имидж на боец. Чест, дълг и лоялност. Те ти сега чест, лоялност и прочие кухини.

Трябваше да останете живи. Нищо повече не се искаше от вас. Не сте прави, момчета, не сте прави. Накарахте тези, които ви обичат, да плачат за по 80 долара на ден. Това са най-евтините сълзи във Вселената, помпим и други войни.

ЕДИН ЕКЗАЛТИРАН АМЕРИКАНСКИ ГРАЖДАНИН

писал до премиера: за нас е чест да сме заедно с вас в тази война, защото тези жертви, които вие дадохте, ни правят приятели завинаги... Да го духаш, екзалтиран американски особняк. Можехме да караме и без тази ти една чест. За какво ни е вашта чест срещу смъртта на петима наши мъже?! Ние чест имаме много, мъжете ни са малко, амерички идиоте. Ние такава чест по времето на руснаците колко сме я яли, сега и вашта чест, да ви еба майката. Тъпанар. Цяла вечност ли ще жи­веем от екзалтация на екзалтация, от победа до победа, все некви чужди победи и ние, барабар Петко с мъжете, и ние там - и само ни режат мъжко месо от тялото, и само ни режат но малко от землището.

СЛАВА НА БОЖИЯ БАТАЛЬОН!

Момчета, ако знаете какво стана, след като не се прибрахте! Гузната съвест на цяла една политическа класа си остави лицето във вашите войнишки кърпи и ги размаха като знамена на бъдещата победа. Бяхме длъжни да обявим мъртвите за герои, защото иначе трябваше да признаем жи­вите за глупци. Както във всяка война. Искаме да ви се изви­ним за това, но наистина нямаше начин. Иначе щеше да се окаже, че сте умрели мърцина, а това ние си забраняваме да мислим. Вашата смърт трябваше да има някакъв смисъл, иначе ще се побърка общественото съзнание. Героизацията на трагедията спаси трагичностга от осмисляне. Ние не можем да мислим какво се е случило, защото това, което се е случило, е геройство, ясно е на всички. На едно геройство няма какво да му мислиш, трябва да участваш в него. Уча­ствайте, всички участвайте, да дадем жертви, щото иначе не може, няма как.

МОМЧЕТА, длъжни сте да простите всичко на живите. Но не им прощавайте скудоумието. Протестирайте срещу тяхната глупост. Не им прощавайте свинщината да карат и други момчета да умират. Не им прощавайте думите „НЯМА

КАК!“. Няма да простя на някого, който се опитва да ми каже, че отново се е появила кауза, заради която си струва да умреш. 

Защо да умирам, като мога да съм жив?! Защо да уми­рам, като мога да емигрирам?! Защо да живея, за да слушам милитаристична врява, полудяването на тема „война“ и за да ми казват, че ще страдаме? Ебаси, имах други планове. И арабите въобще, ама въобще не ми пречеха.

Войната е снежна топка, пусната от военен вертолет по склон с мокър сняг. Лавината, в която ни вкарват днес, можем да избегнем само с помощта на всички богове. Виждам днес хората, които ни ръчкат, ама ни бутат с лакти да влезем във война с некви бедни черни хорица, за които така и така не ни дреме. Вие бяхте нужните апетайзери на войната. Сега на войната, като опита от българското мъжко месо, ще й се отвори глад. Ние ще тръгнем да отмъщаваме за вас. Ние това и чакахме - да станем нечии съюзници. Арабите това и чакат. Американците това и чакат. Телевизиите това и чакат. Осколките това и чакат. Рекламите това и чакат. Всички това чакат.

ВСИЧКИ СА ПОЛУДЕЛИ, загубили са си ума в химера, направена от пълен с кръв балон, пощуряха да се бият и да умират хората в тъжното начало на този век, умря майката на разума и силата на духовете помирители. Нещо не е наред с човечеството.

НАЙ-СТРАШНОТО НЕЩО, момчета, беше, че на дру­гите българи не им пука за вас. Каква Нова година си изка­рахме, пичове, не ни се сърдете - гърмежи и трещежи навсякъде, малко бяха онези, които разляха питието на пода си заради вас. Живите, живите, те да са живи! Още по-смешно е, че някои политици се опитаха да ви изкарат така, щото ва­шата смърт едва ли не гарантира нашия спокоен сън. Били сте в казармата - знаете, - има такива рисунки, нарисувани от „искал-да-се-скатае-войник“: седи с каска лошо нарисувано момче, държи автомат, а зад него се жълтеят златисти жита и се разхождат разкривени момичета. Военната пропаганда не е мръднала нито йота напред в мислите си след създаването на първите филмови 

студиа на DEFA през 30-те на миналия век в Германия. Все ни обясняват, че трябва да пазим онова, с което ни се полага да живеем. Докато го пазим обаче, ще ли сме живи? Няма да сме. Дори да не умрем, пак няма да сме живи, щот това не е живот - с пушка и каска да пазиш там квото трябва. Армейска глупост, чудесна проба милитаристика.

НЕ ИМ ПУКА ЗА ВАС, момчета. И живи да сте, и мъртви да сте. Не мога да разбера дали това е, защогто там сте отишли за пари, защото там е далече от България, или просто защото не им пука на българчетата. Не мога да разбера — идват ви на поклонението, а на другия ден - идват на същото място и дигат такъв купон, сякаш духовете ви не витаеха и не повръщаха от цялото човешко лицемерие па погребалния ри­туал. Не съм бил там, не знам, но съм сигурен, момчета, че не сте се сърдили на веселбата на живите. Те, живите, много неща не знаят, още повече не искат да разберат, а и да живеят не умеят някак си. Простете им.

Искаше ми се, момчета, някак, като ви връщаха с онзи зеления транспортен самолет, някак да има хора на летището и да си кажат: така и така, спрете ги тия работи, недейте с тая война, ще вземат да ни умрат още момчета, какво ще правите тогава... Никой, братче, никой не каза и дума. Всички харе­сват войната, в която вие бяхте убити. Някак си й симпатизират, не я кълнат, а я приемат като безалкохолно. Рядко си мисля, че не ставаме за държава, още по-рядко си мисля, че не ставаме за народ, обаче като гледах как на всички им е все едно от кой батальон сте, като гледах как смъртта на едното става причина за патриотизма на другиго, като гледах как крият от какво сте умрели и как е можело да не умрете, и си казвах тия дни - не сме народ. Не сме народ, а путки.

НИЕ, КОИТО ЩЕ УМРЕМ НА ЛЕГЛО, никога като вас няма да служим в Божия батальон. Ние не защитаваме човека до нас, чакаме го да умре, дори не питаме от какво, и сядаме да пием на мястото, където е пил той преди малко. Сякаш пие­нето 

и яденето ще свършат и сякаш, за да пиеш и за да ядеш, някой трябва да освободи мястото. Или поне да си махне ков­чега оттам.

А КАКВО ЩЕ СТАНЕ НЯКОЙ ДЕН, ако войната е на вратите ни, а не далече оттук?! Знам какво ще стане - със същото лицемерие всички ще побегнат да не воюват, така както сега тичат да обясняват, че войната не е толкова лоша. Лицемерието е едно във всички случаи. У нас нещата са променени от вечното оцеляване. Там - далече - да повоюваме, за да оцелеем. Тук, у нас, айде стига, няма да се справим, да отстъпим, да пооцелеем. Страхлив народ, лъжлив народ, раж­дащ уродлива политика.

Някой ден ще се наложи да слезете отгоре, за да му обяс­ните - войната е два вида: нужна и лоша. Добра война няма. Лоша е, когато е навън, извън теб, когато е чужда. Нужна е, когато трябва да се защитиш отвътре. Другото е работа за императори. Ние сме обикновени войници. Пък и не признаваме императорите.

Никой от тях не е печелил докрай лошите си войни,

НЕ ИСКАМ ДА НИ СЕ ОБИЖДАТЕ. Не се засягайте от това, че сте умрели. Ние ви обичаме. Вие сте нашият Божий батальон. Гордеем се с вас, но не защото сте мъртви, не защото сте герои, а защото сте си наши. Простете ни, че така се случи с вас. И се помолете за нас, живите. Вечна им памет и на арабите. Не можем да се сърдим на мъртвите. И ние, ако се сетим, ще се помолим и ние за вас. За Божия батальон.

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 



 

 



Други статии от този автор



Коментари