КЛАСИКА
"ДЕНЯТ, В КОЙТО НЯМАШЕ НАРКОТИЦИ" е текст на Мартин Карбовски, част от книгата му "Нещата".
ДЕНЯТ, В КОЙТО НЯМАШЕ НАРКОТИЦИ

Мартин Карбовски | 18/05/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

O, ужас...! Мисля, че беше вторник.

Нещо се случи и Господ ми е свидетел, курва, никой не разбра какво става. Казаха, че това е някакъв разпад в серотониновите химически групи на човечеството, ебеш ли му майката. Казаха по телевизията — нищо не може да те хване! Нищо, о, курва - нищо да не може да те хване... ужас, не знам дали ме разбираш.

Първо се усети при хората, които пият вечер, не много, ама редовно. Оказва се, че ако се наливаш яко всеки ден, то си те държи и имаш алкохол в кръвта за по-дълго. Но хората, които още не са толко вътре в пиенето, обаче, вече са вързани с алкохола — тях ги удари първи. Това са нормални хора с професия и семейства, дето пият като вертолети уж само в петък и събота. Постепенно, предполагам, че цялата планета се е напълнила с хора, дето невярващо гледат етикетите върху бутилките. Представям си по целия свят хора, цели мъжки компании се наливат по безобразен начин и един от тях нещо се сеща, че не го хваща. Имало един, който се е усетил първи, сигурно е руснак, щото руснаците много разбират от пиене и се самонаблюдават. Той си е казал човекът - да еба мама му, блядь, нещо не се напивам. И се е вторачил невярващо в бутил­ката самогон. Курва и блядь, и квото там се казва на руски - дайте, ребята, да си намерим друго пиене - това нещо не ще да работи. За няколко часа това става мания в цели часови зони - както настъпва вечерта и както хората сядат да пият към осем-девет вечерта или даже по-рано. Сядат и пият, и остават в оная тревожност и себеотносност, от която всъщност се бяга с изпитите влакови цистерни водка по света - или уиски, или шнапс, или нещо, дето има градуси на етикета. Ве­черта, някъде преди полунощ, почват да си търсят друго миене хората и по магазини и дрогерии срещат други хора, които имат същия проблем. А стига бе, шит и мадър факър, да не може да се напие човек във вторник. Не знам дали друг път човечеството ще се амбицира така да си отреже главите, и то точно в работен ден. Обаче това е вечерта, която прави най-големия оборот в магазините за LIQUER на планетата - повсеместно мъже и жени купуват, пият и поглеждат оза­дачени към етикета, производителя или квото там пише обик­новено по бутилките. В повечето щати съобщиха за адски много арестувани хора, щото пиели на улицата. Но после и ченгета, и всички разбраха, че това не е нормалното положе­ние. Алкохолът имаше вкус, имаше мирис, всичко беше наред - обаче просто като пиеш, и няма никой, пичове, това стана, не е за вярване. Всички почнаха да гледат CNN, все едно пак са паднали кулите на Търговския център. Уж CNN се опитваше да не тревожи много хората, обаче нали трябва да покажеш картинка - първо показаха Сибир и Москва, после Варшава, Белград - руснаците се тълпяха в началото кротко пред питиепродавниците, после тълпата се уголеми и ги строши, навсякъде се появиха надписи „що сделали с водку и родину!“. Сърбите ги дадоха как наизлязоха с плакати от обикновен картон, на които пишеше - „меням пиче за йело“, значи разменям питие за храна. Във Франция трошаха в кадър бутилки многогодишно вино, като навсякъде, интересно защо, хората обвиняваха някой друг, че това се случва. Ал Джазира нарече това тържество на исляма и заговор cpeщy христи­янския свят, щото там се пиело повече. Ама и Ал Джазира по­каза улиците на Истанбул и Кайро, препълнени с възбудени хора, които нещо крещяха на арабски и незнайно защо вди­гаха антиамерикански лозунги.

На сутринта след тази една вечер почна катастрофата, Свръхнапрегнати и треперещи, особено хората от големите градове въобще не можеха да шофират, което уж няма логика, но така се получи. Сутринта мене лично ме събуди тоя трясък, който не можеш да сбъркаш, ако живееш на оживена улица. От двете размазани коли видях с очите си да излизат двама, дет се правят на баровци, и вместо да се скарат, както си му е редът и да викна полиция, те се сбиха, без да си кажат и една дума. И това се случваше навсякъде из града. Още нощес, нали ти разправям, бяха почнали погроми върху магазини за хранителни стоки и алкохол - първо тихо и без шум, почти криминално, на сутринта и на следващия ден това беше основно занимание на мъжката част от населението на планетата. На хората не толко им се пиеше, човече, но те не можеха да повярват и не виждаха нищо друго, и не мислеха нищо друго. Представи си сега, както си приказваме и, да речем, че пием, изведнъж и тебе, и мене, и всички да не ни хване. Верно, че е имало и такива, които не лизват и са се чудели кво става, обаче и те си имаха техните си проблеми, сега ти разказвам само за нормалните пичове, дето обичат да пият вечер, щото те са най-много, ясно е, разбираш ме.

Не, не мога да ти го обясна - щото, ако в началото си изненадан, аз видях със собствените си очи още сутринта хора, които първо се питаха с удивление - абе, що не мога да се напия, а после крещяха и се опитваха да бият продавачите на алкохол или на квото и да е там със същото изречение, обаче казано по съвсем друг начин, братче: АБЕ, ЗАЩО НЕ МОГА ДА СЕ НАПИЯ, БЕ ДА МУ ЕБА ПИЧКАТА ЛЕЛИНА, КВО МИ СТАВА, БЕ? НЕЩО АЗ НЕ СЪМ НАРЕД ИЛИ Е НЕКЪВ НОМЕР... ЩЕ ВИ УБИЯ, БЕ, КЪВ СИ ТИ, БЕ, ПРОДАВАЧ ЛИ СИ, БЕ, ПЕДЕРАС ЛИ СИ, БЕ, ЗАЩО ПРОДАВАШ ТОА БОКЛУК, ЩОМ НЕ ФАЩА, ЕБАТИ НИЩО НЕ РАЗБИРАМ, ЧЕСТНО, ЩЕ УБИЯ НЕКОЙ. Не се бях замислял, че повечето продавачи и собственици на кръчми, и сервитьори, и всякакви такива също много пият. И те се видяха в чудо и съвсем не им беше до магазинчетата или до ресторантите им да се грижат. Народа бе, населението полудя, казвам ти, почна да троши витрини, да прегражда улици, да пали пожари. Някакви хора, нали, излизат и ми обясняват по телевизията как стоят нещата, хидроксилните групи на пиенето, нали, нещо не се връзвали с допаминовите рецеп­тори, нали, на мозъка на човека, обаче кой ти слуша - познай кво стана, когато някви политици излизат да правят обръще­ние към нацията да запази спокойствие, нали, и да се спазва току-що въведения нощен час, нищо, че улиците бяха вече пълни с хора. Излизат там някакви капути, нали, политици, и президента казва - така нещо за нацията и за труден период - представяш ли си: за нацията и трудния период, щото не може да се напие нацията! Обаче, както говори президента по теле­визията и се разбира, че е на живо - щото му става зверски лошо и се свлича президента на републиката, и пада на земята, и от устата му тече слюнка ли е, вода ли му потече, секрет някакъв. Кой го знае и той кво пие тоя президент, еба ли му майката, обаче, ако е искал да успокои нацията, е трябвало да пийне нещо твърдо, а нали няма в тоя момент, човече, няма нищо и нищо не те хваща въобще, не можеш да си представиш...

Масово, масово - и все пак това са нормални хора, които винаги са твърдели, че нищо им няма и могат, без да пият, нали. Обаче много по-страшни бяха тия другите - дето са на твърдо - на хероин, на кока или на хапчета. Първо, не си наясно в момента по входовете колко са на брой. Е, тия дни стана ясно - сякаш изпълзяха от дупките и си личат - въобще не са нервни като нормалните хора, дето не ги хваща, а са яко опулени, треперат и тихо квичат, сякаш някой ги коли. Такъв може да го познаеш веднага - той се влачи бавно по улицата, не гледа кво става около него, дори и пожар да гори навсякъде - само се влачи и проплаква от време на време. Или почва да вие - силно да вие като възрастно дете, дето е дебил и не може да каже къде го боли, обаче вие и гледа безумно, без да те вижда. Много се показаха такива, адски много - щото те са се поддържали по някакъв начин, от време на време хероин например, обаче и те с изненада усетили, децата, че нещо не ги удря, няма кик, пич, няма, и това е. И те първо помислили, че е от стоката, обаче като потърсили дилърите, ония се изпокрили, щото не разбират кво става - толкова обаждания ни­кога не са имали. И както нормалните пиющи граждани трошаха магазините и объркаха живота, особено в големите градове, така по едно време и хероиновите почнаха да се оглеждат, щото абстиненцията на тия, хероиновите, тя не прощава, пич, просто те събаря, където те хване, и почва да те гърчи. Имаше, ти казвам, цели квартали, дето излизаха отпред като къртици и покрещяваха, покрещяваха малко и после стихваха, свити като зародиши, къде сварят. Много им беше тежко на хероиновите.

Ами тва тревата примерно и кокаина, нали. От тревата, ако не ти стане добре, нали, обикновено няма проблем, щото човека си казва ебати тъпата трева, нали, повече няма да купувам от тоя. С тревата нямаше проблем, обаче беше пълно с хора по болниците, дето не ги хващала тревата и те пушили адски много да се напушат, и бяха престанали да поемат кислород, щото тревата, като не ги хваща, и те лакоми на трева, цигара след цигара, разбираш ли, и забравят да дишат норма­лен въздух - няколко часа и кво става там - не го усвояват много добре кислорода и имат после кислороден глад. А за ко­каина въобще не ми се приказва - що народ почна да вади пи­щовите само в нашия квартал - половината се изпотрепаха - едните от нерви и от абстиненция, другите от това, че помис­лиха, че са ги излъгали със стоката. Щеше да бъде много смешно, ако сумати народ не се въргаляше по улицата и всеки се опитваше да си сложи нещо в устата или да се уцели, или нещо да смуче. И ще кажеш, нали, примерно жените и по- старите хора - те, нали, нямат го тоя проблем с наркотиците. Не е верно въобще - първо, че абсолютно поравно бяха по мои наблюдения, така, бройката мъже и жени, дето бяха по­лудели, че не ги хваща тъпия алкохол. И, второ, оказа се, че ако мъжете бяха тръгнали да трошат най-обикновени бакалници и супермаркети - тълпи от жени потрошиха аптеките, където имаше аптеки, по целия град, предполагам навсякъде е било така, във всички страни. Валиум, сещам се - крещяха валиум или нещо подобно, щото се оказа, че повечето жени взимали успокоителни някакви хапчета и те също не дей­ствали, и честно ти казвам, никой не можеше да заспи. Всичко се разстрои само за 24 часа - не вървят влакове, автобуси, кви ти самолети, пич - нищо не вървеше и това е. Ама забелязах - хората наистина ги болеше организма, че не им влиза, независимо дали бяха на бира или на твърдо, или на хероини и като жена да си на хапчета. Щото и мене ме болеше, обаче аз съм много стар и от дълго време съм чист. Моя ден, в който нямаше наркотици, беше просто много отдавна - затова съм и сега в психиатрия, нали. Не съм близвал от десет години, щот съм на специален режим и наистина не съм близвал. Сега ми е много кеф - цялата земя да стане една психиатрия, дето няма наркотици, да усетите какво е и как се чувства човек, дето му е отнето химическото право да се напие, да се надруса и да избяга от света. Това е сега положението и ми е добре, че съм заключен, щото лудницата е вън, а тука е единственото нормално място, разбираш ме.

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари