Актуално
За тези, които смятат, че киното е "Марвел" и евентуално нещо малко извън него това едва ли говори каквото и да било, но за нас, които израснахме на опашките пред кино "Дружба" (сегашното "Одеон") имената на режисьори като Марко Ферери, Луис Бунюел, Годар означаваха много.
Когато киното не беше тъпа пластмасова машина

Венци Мицов | 18/05/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Един от последните колоси от времето, когато киното не беше тъпа пластмасова машина със специални ефекти, на която добре вървят пуканки в МОЛ-а.

"Голямото плюскане", "Последната жена", "Презрението", "Дневна красавица", Призракът на свободата"... За тези, които смятат, че киното е "Марвел" и евентуално нещо малко извън него това едва ли говори каквото и да било, но за нас, които израснахме на опашките пред кино "Дружба" (сегашното "Одеон") имената на режисьори като Марко Ферери, Луис Бунюел, Годар означаваха много.

Означаваха един свят, в който бариери и забрани няма. Впрочем знаете ли как завършва "Последната жена" на Марко Ферери? Завършва в кухнята, където Жерар Депардио отрязва пениса си с електрическа резачка за хляб. Символизирайки самоотрицанието на пола си. А в "Голямото плюскане" Пиколи и неговите приятели (Марчело Мастрояни, Уго Тоняци и Филип Ноаре) умряха от преяждане. Символика, която оставям за вас.

А за мен ще остане удоволствието, че успях да видя киното такова, каквото днес е трудно да се види. И Мишел Пиколи бе част от това велико кино. Последни аплодисменти, маестро Пиколи!!! И поклон!!!

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари