КЛАСИКА
"ЕСЕМЕСЕННО ПОЧИСТВАНЕ" е текст на Мартин Карбовски, част от книгата му "Нещата".
ЕСЕМЕСЕННО ПОЧИСТВАНЕ

Мартин Карбовски | 20/05/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Бляскави малки картинки на екран. Отрязъци от живота, някакви мисли в някакъв момент. Есемесчета като фотоси, като художествено пано на едната секунда, в която са пратени. Чо­векът праща есемес, а после, след време, същият човек праща друг есемес. Есемесите уж си приличат, уж са пратени от един и същ човек, но човекът вече е сменен и няма нищо общо с човека, който преди време беше пуснал един есемес.

Всеки человек божий си има запазени есемесчета в телефона си и почти никой не му ги чете. Ако обаче го блъсне кола човека, чак тогава ченгета и роднини седят над есемесите и се чудят: брей, тоз човек какви есемеси имал в главата си и в телефона си, каква история, какъв разказ, какви неподозирани есемесни персонажи. Понеже и аз си имам есемеси в телефона и понеже е време да ги изтрия, защото кутията вече не издържа те­жестта на есемесните емоции и защото ми писна от старите есемеси, и защото трябва да се направи есемесенно почист­ване на телефона, седнах и направих това, което си обещавах вече цяла година - човече, махни есемесите от бившата си жена, трий ги, изпери ги, със сапун ги измий, търкай, давай на чисто и не ми обяснявай, че листът на живота се е протрил от триене на есемеси. Листът на живота е дебел и няма такава американска гума, че да го пробие съвсем. Разбира се, моите есемеси са си на моя тема - втората ми жена, есемесната, имейлната американска кучка, която ми напълни телефона с есемеси, сърцето с кръв, а живота с празнота. Когато го чета сега, се плаша - нейните есемеси звучат невинно и безпо­мощно, а моите два запазени есемеса са толкова жестоки, груби и ужасни, есемеси на болен човек, който знае да мрази качествено, а да обича не знае. Просто есемесите лъжат. Много лъжат. Но са истински.

+393478282453

27/12/01

21:53

Poluchavash li mi kartinkite? Molja te ne budi truden vsichko shte

Bude dobre skoro

Стилистиката на есемеса у втората ми жена е красива и объркваща. Това е едно съобщение, пратено от телефона на тогавашното й гадже - италианеца. Опитваше се да ми send-не от неговия ултрахипермодерен телефон някакви картинки, но моят телефон не разбираше тогава от картинки и ги прие­маше като маймуни. По това време бъдещата ми бивша втора жена отиде да празнува Нова година в Милано с италианеца, а аз я чаках да си дойде на 2 януари и да празнува с мен на Мелник.

Типична кучешка ситуация на италианец, измамен вероломно с грубоват балкански субект, така наречената опе­рация „Мелник-Милано“. Обърканият ми балкански мозък обаче усети, че нещо не е наред, и когато тя слезе от самолета и когато се наебахме като кучета още на пода в малката ми квартира, аз усетих миризмата па италианец. Питах я и тя си призна, че двата часа път със самолет „Милано-Мелник“ са единствената часова разлика в правенето на секс между нея и италианец и между нея и мен. Въпреки че бях в ролята на любовника, се скапах до невъзможност - още не си измила италианеца от себе си, а се търкаш в мене. Бахти путката.

Този есемес съдържа и една от големите лъжи на връзката мъж-жена. Това е изречението, че всичко ще бъде добре, и то скоро. Никога не стана добре. Беше ужасно инте­ресно, беше смразяващо преживяване, беше пълно с адрена­лин и сперма, и слуз, беше красиво като топли вътрешности чувство, но никога нищо не беше „добре скоро“.

+393478282453

28/12/01

01:36

S obica na nosa si se gledam v oglеdaloto i te lipsvam

Романтиката на есемеса у втората ми жена е потресаваща. Италианецът й подарил обица за носа, тя се гледа в неговото огледало и ме липсва. Този есемес преди две години напълни стомаха ми с топъл уют. Днес изпълва главата ми с горещ гняв.

+393478282453

31/12/01

21:20

Obicham te.

Vsichko shte bude ok.

Пак ще го кажа - никога нищо не е „ок“. Все нещо се обърква, все нещо изпращява. Това е най-често изпращаният есемес във Вселената, втората ми жена го беше преписала отнякъде, от някой глупав сериал или от стена, наблъскана с графити. Там, между надписите „циганите на сапун“, „някои неща не се променят“, „обичам гошо“ и „отивай си в Мадрид“, има и такъв надпис, просто защото хората обичат да вярват в лю­бовта и великолепието на бъдещето. Всичко ще бъде ок. Да бе, да. Никога нищо не е ок, винаги мечтите на хората си ебават путката лелина, като пияна жена, която отлита на юг, по­връщайки.

+393478282453

31/12/01

23:20

 

martinka vsichki tel

ne mogat da mi pomognat da se svurza 7s teb chakaj me obicham te idvam

Да, този е от същата Нова година. И о г същия италиански телефон. Есемесната лудост на Нова година, знаете как е - когато всички пращат едно и също щастливо съобщение, дори без­душните чипове в телефоните стачкуват и не щат да пращат тези глупости - обичам те, честита Нова година, дано да е по-добра от предишната, здраве и берекет, майката си трака, ебахти го­дината и прочие. Лигавите съобщения за щастие носят нещастие и глупост. На тази Нова година, както винаги, аз работех като куче в радиото, а тя беше с италианеца. Аз в този момент из­карвах пари, за да я заведа в Мелник. Тя празнуваше с него и от неговия телефон ми пращаше обичливи и обещателни есемеси. Мамка му, колко съм дребнав. От любовта е.

+886917742835103

24/06/02

12:52

krugla sum kato lynata - da se turkylna i stigna do teb - oranzeva lydost da ti vkaram pod charshafite che

da ti narufam samotata i nishto

 

 

 

 

И нищо. Това е някакъв недовършен есемес. Нея я би­ваше да връзва изречения като стихове, които приличат на българска народна песен. Красотата е велико нещо. Лъжата е красиво нещо. Тогава, на 26 юни, всичко изглеждаше истин­ско. Дали на повечето хора им се случва същото? Красиви, красиви неща, лудница, пълна с цици, похот, изневерие, ужасно красиви полови органи и... нищо. И нищо.

+■886917747.83 5103

24/06/02

13:57

taka shte ti napulnja telefona s shymni pisma

kakto ti shte me napulnish s malki martincheta kato ti padna

http://email2sms.ru

В този есемес си личи нейното желание да забременее от мен. Вече не се пазехме и когато свършвах в нея, тя си вди­гаше краката към тавана, за да се стече спермата навътре. Когато я мързеше, просто лежеше и спермата течеше от нея свободно върху едни розови чаршафи, които тя беше ку­пила и настояваше да се ебем върху тях. На този розов чар­шаф и досега има една кръпка - защото тя с химикалка ми написа нещо върху него, а аз изрязах розовото парче и си го скътах - та там пише и досега, че ще се върне при мен на Игнажден. Някакъв ден от българския календар, където всичко почвало отначало. Всъщност тя точно на деня Игнаж­ден си тръгна за пореден път, след няколко месеца. Но нищо не почна отначало.

+886917742835103

24/06/02

13:59

pricheskata па mojta vagina e bezojutna i bezyteshna -

samotyva i celomudreno se

krie ot horskite

ochi

http://email2sms.ru

Тук тя ми праща секси съобщение, че си е направила при­ческа на путката. Като се имаше предвид, че тя тогава живе­еше във Вашингтон, аз съвсем резонно, по балкански я попитах — добре де, щом като никой няма да ти вижда путката и ще си я криеш от хорските очи, защо ти е тогава прическа. За да съм хубава, каза тя и се засмя с бисерните си зъби, но понеже разговорът беше по телефона, аз не видях бисерните й зъби, а си представих путката й и двамата мастурбирахме по телефона. Това бяха едни от най-скъпите мастурбации на планетата - някъде по седем лева на минута. Имайте предвид, че тя свършваше бавно, а ние го правехме почти всяка нощ, когато при нея беше вечер, преди да излезе да се весели по вашингтонските кафенета.

+886917742821304

24/06/02

13:59

 yrrrraaaaa - рак sum az – radecki pristiga s grum - I si pada po marti koito se pravi che nishto ne razbira zashtoto e dwwwuuu

 

http://email2sms.ru

Искала е да напише думата „гвупав“. Нещо като детско произношение. Много обичаше да се глези. Всеки, който я глезеше, а това е целият свят, получаваше парче от нея, най- често от долните й части. Всеки нормален човек е любезен с жените. На всеки нормален мъж му се ебе красива жена. Тя се хранеше с харесването, което й отправяха куроносещите същества и у нас, и в Америка. Тя живееше като без баща - никой не й беше казал кое е правилно и кое не. Имаше нужда да я обичат мъже. Ненаситна беше да се прави на дете, а после да ти направи свирка. Мъжете са луди по това.

+886917742866297

24/06/02

14:11

objavjavam vojna nа vsichki sedmici v koito shte sum razdelena ot teb - shte izkormia dnite, a noshtite shte presysha taka che i nerodenite da se zaradvat

 

Вече се бяхме разбрали, че ще се женим. Обаче тя не ис­каше да се женим като всички останали, искаше невижданото, безценното, дъ прешъс тинг, мамка му и курва, никой не раз­бра какво искаше. В следващите няколко месеца след този есемес в телефона ми няма записани есемеси. Просто бяхме непрекъснато заедно. Чувствахме се като надрусани деца, танцуващи в блатото на собствените си очаквания. Докато един ден тинята не започна да ни влиза в устата.

+35999625631

19/11/02

00:12

Prosti mi che napravih abort. Ti beshe chydesen.

Винаги, когато чета този есемес, крещя от псувни. Вече нищо не беше наред, вече не исках да живее с мене, и то не заради аборта, а заради леките американски лъжи, заради тайните разговори с италианеца и неговото гостуване, заради приятелката от IMF, която беше войнстваща феминистка, беше правила аборт от някакъв мъж, докато гаджето й държало ръката и й помагало „да поправи грешката си", за­ради майка й - нервозна самотна жена, заради умиращата й баба и заради липсата на сън от истерии нощно време.

А аз наистина бях чудесен. Носих на ръце неможещата да ходи баба, интервюирах приятелката от IMF, приех за нор­мално тя да се прибира сутрин нощно време, купих семеен автомобил комби, който можеше да побере малка детска градина, ходех на срещи с нейните емигрантски приятели, които говореха за Буш като за „нашия президент“ и носеха бели яки с норкени кожички по тях. За пръв и последен път в живота си бях чудесен. Обещавам.

Един ден разбрах, че светът се крепи на вината. Още от дете те учат, че е правилно това, от което няма да изпитваш вина. Проста педагогическа схема, истинска. В същото време разбрах, че някои хора не могат да изпитват вина, защото са я изпитали наведнъж. Нещо в детството й беше толкова ви­новно, че тя приемаше за нормално да нарани и мен, и ита­лианеца, и цяла Монголия. В един и същ ден. После пускаше есемес и започваше отначало.

Това е неоновият есемес на американското възпитание. Правиш аборт и се извиняваш. Правиш войни и се извиняваш. Правиш децата да са без ръце от бомбите и ги лекуваш. Този есемес ще свети като оправдание за случващото се в света през следващите двеста години. Толкова, колкото продължи американският мир.

+35999625631

19/11/02

00:36

Predpochitam taka - zavurtat se vihri i viatur v kosite. Po ploskoto ne se pada no I ne se stava sushto

Този есемес е опит за обосновка на нейния свят и начин на мислене. И досега се мъча да разбера какво е искала да ми каже. Вече почти знам истината - просто беше ужасно кра­сива и любвеобилна, но това не я правеше по-умна и знаеща какво иска жена. Просто беше ултрамодерна и свободна пичка, но това не я правеше по-щастлива. Просто беше самотна в океана от пениси и предложения за брак, пари, яхти, работа, обществена значимост, американско образование и прочие деца на Сатаната. Красив женски помияр в кланицата на мъжките желания.

+35999625631

20/11/02 12:10

Premiera v vitiz v 7:00 posle sushi

Опитвахме да се одобрим. Премиера, после суши. Кур­венска работа, ви казвам, никога не се одобрявайте със суши. Ще успеете. На ниските маси в „Библиотеката“ тя успя да ми покаже путката си, беше без прашки. Сдобрихме се бързо, светкавично, апокалиптично. Чукахме се в кенефа, в колата, в гората. Отново свършвах в нея. Отново нямаше ншцо про­тив и отново заговори за деца. За прочутата малка Лилия, на­шата евентуална дъщеря, която вече беше паднала в легенчето на доктор Тодоров, който има луксозен кабинет на Петте кьо­шета и взема само по 250 лева, за да ви убие бебето.

+35999625631

24/11/02 11:59

Molia te ne ostavjai neshtata taka. Pone mi objasni kakvo ti stana I zashto

Това ми е любимият есемес. Накратко казано, тя ме из­вика след работа да се сдобряваме в „Грамофон“, Заварих я пияна и танцуваща с мъже. Рядко я срещах другояче. Стоях до три сутринта и мълчах. Тя идваше при мен, питаше дали съм добре, пиеше от чашата ми и от всички други чаши на бара и си вземаше по цигара. После пак танцуваше и не­брежно пипаше мъжете по задниците. Извиках я навън, бут­нах я в колата, накарах един приятел да шофира. Тя се разбесня. Стигна до Международния наказателен съд в Хага и предложи на шофьора да му направи свирка, за да спре ко­лата. Шофьорът изглеждаше наистина разколебан. Въпреки това ни закара. Тя успя да ми разкървави устата и да ми от­чупи парче от зъба. Спряха ни ченгета. Вече виждах как вест­ник „Шок“ пише за кървава свада в семейството на Карбовски и се зарадвах. Още една шибана история, с която може да пла­шите гаджетата си. Само че моята любима жена-свиня престана да крещи пред ченгетата. Сумтеше и хвърляше бялото на окото си като бомба. Но не се оплака на ченгетата, не слезе от колата, не поиска да си ходи от насилието, което беше упражнено върху нея. Не, не си измислям, имам свидетели.

Не пожела да дойде вкъщи. Няма сила, освен убийството, за да накараш една жена да влезе в къщата ти, ако тя не по­иска. Пуснах я да избяга с крясъци от мен и се надявах да се е уплашила достатъчно и всичко да свърши с тази нощ, то­гава. Напротив - тъпата кучка ми пусна точно това съобще­ние на сутринта. Какво ми стана ли?! Стана ми най-лошото, откакто съм жив, докато те гледах как се целуваш и обарваш с всички мъже в „Грамофон“, където ме извика да се сдобрим. Стана ми ясно, че имаш проблем с алкохола. Разликата, жи­вотно такова, е, че когато аз имам проблем с алкохола, ми става лошо само на мене си. А когато ти имаш проблеми с ал­кохола, страдам и аз, и италианеца, и цяла Монголия. Свиня. Какво ми стана...

+35999625631

24/11/02 23:03

Leka nosh

Опит за сдобряване без признаване на вина. Пореден. Ка­заха ми, че същата вечер е била в „Грамофон“ с някакъв тип, облечен в оранжево. Танцувала както винаги. Танцуваше ебозовно. У нас жените, когато танцуват, се кълчат секси, адски секси, но лицата им не издават нищо. Когато танцуваше тя, така гледаше мъжете, че от другия край на бара в „Червило“ мутрите идваха да си я водят вкъщи, вече усетили началото на порнофилма. Аз стоях и гледах. Понякога я спасявах от мутрите с лека прегръдка. Вече рядко ми се случваше да бъда с нея. Тя обаче пускаше редовен есемес:

+35999625631

25/11/02

09:29

kakvo stava marti?

Нищо не става. Главата ми беше гробище. Никой не ми­наваше през нея, освен една-единствена мисъл. Възможно ли е това, което се случва, да е, защото съм сбъркал някъде? Ви­ната управлява света, казах ви.

+35999625631 25/11/02 09:34 Ne te razbiram?

Nali shtjahme da govorim normalno i da se razbirame?

И аз не я разбирах. В нея имаше двама човека. Както си крещите и се хапете по носа, изведнъж тя се сгушва в тебе и ти казва: „Аз вече ще бъда много добра, Марти, ще бъда добра, наистина“. И така всяка нощ. Няма мъж, който да я разкара от гърдите си. Още се търси.

+35999625631

07/12/02 12:44

Obicham te

+35999625631

13/12/02 08:48

priberi me. Ne me

ostaviaj sama. Shte te slusham

za vsichko. Ti si

edinstvenia mi

muz

Не беше така. Аз яйчно разбрах, че докато бяхме малко женени, ти си се ебала отново с италианеца, с един Ивайло, с един от „Отворено общество“ и с още двама, които и ти не си познавала добре. Аз също се ебах. С едно момиче, което не искаше да ми пусне, защото чаршафите ми миришеха на тебе.

+35999625631 13/12/02 20:28 marti molja te mi se obadi kogato

mojesh. Ne moga da ziveja bez teb

+35999625631 13/12/02 20:40 vzech si zaplatata I

iskam da te pokanja na vecherja

+35999625631 14/12/02 21:25 koncerta e neverojaten

+35999625631

Njama nuzda da Me izmuchvash Poveche ot tova Prosto budi svesten. Evala che uspja da me vurnesh v bg.

Az njamam dom

L

 

njama

kude da otida

КАТО NIAMA6 DOM EBI SE NAVUN I V 4YJBINA; TVA PRAVI6 CJAL JIVOT. Това е моят отговор, записан на тази дата. Злобен, нечовешки отговор на скапано мъжко момче, преебано от мечтите си. Аз просто не мога да пиша с малки букви есемесите и винаги ги пиша с големи букви. Така изглежда, сякаш крещя. При мен ш-то е шестица, а ч-то е четворка. Нейните ч и ш са американски. Ние просто се различа­вахме един от друг.

+35999625631

16/12/02

23:26

Ne е chestno tova koеto pravish s zivota mi. vrag da ti bjah pak ne bih go zasluzila

F U KY4E TI SI PESEN NA OMRAZATA Ml, 6TOTO ZA PESEN ZA OBI4 NE STAVA6. Имахме уговорка да се уговорим какво ще правим на Нова година, въпреки че не живеехме заедно. Наистина и двамата отивахме да се обичаме. Отново късно през нощта я намерих пияна па един купон, а беше обе­щала, че няма да пие нищо. Вместо да се уговаряме за Нова година, ние си крещяхме кой е по-пиян. Оставих я там, после се върнах, после я нямаше. Ебаси, колко бях нещастен! Сега си мисля, че не съм бил много прав. Тя наистина нямаше къде да спи, не искаше да спи при майка си.

 

+35999625631

17/09/02

10:56

Вебе prav za malkata L. dnes sme samо krasivi.

<ne iskam otgovor> L.

А това е последният есемес, Мразя го. Това е една сутрин* една година след като направи аборт, а не се беше обаждала девет месеца и половина. Бил съм прав за малката Лилия, за нашата евентуална дъщеря. Бях й казал, че трябва да я роди, защото ако я роди, ще бъдем и щастливи, и красиви, а ако не я роди, ще бъдем само красиви. И до днес се плаша от мисълта, че тя направи аборт, защото я беше страх да не погрознее. Тя усещаше със своите 29 години, че й е рано да погрознява. Искаше красотата и вниманието на мъжете да бъдат вечни. Някое женско американско списание беше вкарало много силен софтуер в красивата й глава — че жените трябва да са красиви, мъжете да са богати, а щастието е в това да си социално значим и в благотворителността. Това, което беше тя, с цялата му красота и привличане, ме уплаши. Разбрах, че ще умра, ако продължавам така. Не стига, че няма да имам деца, ами и ще умра. Не заради нея, а заради фината паяжина на едно нещастно детство, похлупено от американската идея, че някой ден всичко ще бъде ок.

Пратих обаче отговор. Отговорът беше записан дълго на ръката ми, за да не го забравя. Гласеше точно това: murtvite pytki ne pra6tat sms. Вече се бях научил да пиша есемеси с малки букви, по-стилно е и по-спокойно някак звучат изреченията. Днес съм един наистина щастлив човек. Телефонът ми още малко ще бъде пълен с потисници. Ще го изтрия след месец, след като всички любопитни приятели и непознати се уморят да търсят доказателствата за този материал във вхо­дящата ми кутия. Наистина съм добре. Преебават ме с пари, изкарвам пари, бачкам така, все едно има смисъл, и получавам наистина нормални съобщения от нормални жени, от които не ме е страх, че ще умра. Примерно такива:

+359889******

16/10/03 22:04

SEX-KOGA

*****kraj****

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари