Актуално
Който ме познава, знае, че съм луда по криминалетата. Дай ми на мен няколко сочни кървави трупа и ме остави да крещя ‘Абе Еркюле бе, ето ти го убиеца, виж, че му трепери мустака и гледа горе вляво като го питаш къде е бил, когато госпожа Смит е била изядена от крокодил’. Последните 3-4 години обаче, качеството на криминалетата удари дъното. Да, има трупове. Да, има съспенс. Но труповете и съспенса са в контекста на такава ужасяваща либерална политкоректна боза, че ум да ти зайде.
Криминале

Ирини Зикидис | 22/05/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Oн дис дей. Все така отвратена.

Който ме познава, знае, че съм луда по криминалетата. Дай ми на мен няколко сочни кървави трупа и ме остави да крещя ‘Абе Еркюле бе, ето ти го убиеца, виж, че му трепери мустака и гледа горе вляво като го питаш къде е бил, когато госпожа Смит е била изядена от крокодил’.

Последните 3-4 години обаче, качеството на криминалетата удари дъното. Да, има трупове. Да, има съспенс. Но труповете и съспенса са в контекста на такава ужасяваща либерална политкоректна боза, че ум да ти зайде.

Като започнеш с "Marcella", минеш през "Paranoid" и завършиш с "Collateral". Жертвите задължително са от обезправените малцинства – я мюсюлмани, я бежанци, я гейове, я жени, а престъпниците – гадни бели мъже. Съвсем в задължителния дискурс на мултикултурализма, диверситета и борбата с белия патриархат.

Щом дори аз, човек с безброй гей приятели, безброй приятели мюсюлмани и наемал на работа бежанци, се дразня от натрапчивата и свръх преекспонирана пропаганда, смятайте.

Снощи си пускам Netflix и попадам на нов сериал. Започва многообещаващо - с обезобразен труп и много кръв по чаршафите. След около 5 минути става ясно, че жертвата е мюсюлманин. Въздъхвам отегчено, но продължавам да гледам. След още 5 минути се оказва, че е и бежанец. Викам си ‘Ясноооооо, няма да има изненади’.

Ми не съм била права - след още 5 минути се разбира, че жертвата е не само мюсюлманин, не само бежанец, но и гей. Лекичко изхълцвам и свалям шапка на сценариста. Когато полицията отива да съобщи на семейството му, заварва бащата да свири на цигулка, а забулената майка ласкаво да прегръща децата си. Всички танцуват и се смеят щастливо и безгрижно. След като разбират новината, плачат много.

Треперещите ръце на бащата държат цигулката, а майката се моли на Аллах, всемилостивия. Аз пуфтя отегчено.

Главният герой е жена, детектив. Тя е заобиколена от много мъже, които не я приемат на сериозно, а шефът й пуска леки подигравки по нейн адрес. Тя стиска зъби и още по-решително се втурва да разрешава престъплението. После лошите полицаи застреляха още един бежанец мюсюлманин гей, въпреки че детективката ги предупреждаваше, че той не е престъпникът. Тук вече започвам да нареждам ‘Ок, дотук имаме мюсюлмани, бежанци, гейове и жена в ролята на жертви. Чакаме да се появят лошите бели мъже, които ще са нацисти-хомофоби, няма начин’. Еми, оказа се още по-яко. Банда от лоши бели мъже, нацисти-хомофоби, чийто шеф всъщност е какъв? Не познахте. Даже аз не се сетих. Шефът всъщност е прикрит гей.

Станах права и изръкоплясках – чак такъв буламач от захаросани клишета отдавна не бях гледала. После теглих една на либерализма и ужасяващо тъпите му креатури и си пуснах ‘Мис Марпъл’.

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари