Криминале

Oн дис дей. Все така отвратена.

Който ме познава, знае, че съм луда по криминалетата. Дай ми на мен няколко сочни кървави трупа и ме остави да крещя ‘Абе Еркюле бе, ето ти го убиеца, виж, че му трепери мустака и гледа горе вляво като го питаш къде е бил, когато госпожа Смит е била изядена от крокодил’.

Последните 3-4 години обаче, качеството на криминалетата удари дъното. Да, има трупове. Да, има съспенс. Но труповете и съспенса са в контекста на такава ужасяваща либерална политкоректна боза, че ум да ти зайде.

Като започнеш с "Marcella", минеш през "Paranoid" и завършиш с "Collateral". Жертвите задължително са от обезправените малцинства – я мюсюлмани, я бежанци, я гейове, я жени, а престъпниците – гадни бели мъже. Съвсем в задължителния дискурс на мултикултурализма, диверситета и борбата с белия патриархат.

Щом дори аз, човек с безброй гей приятели, безброй приятели мюсюлмани и наемал на работа бежанци, се дразня от натрапчивата и свръх преекспонирана пропаганда, смятайте.

Снощи си пускам Netflix и попадам на нов сериал. Започва многообещаващо - с обезобразен труп и много кръв по чаршафите. След около 5 минути става ясно, че жертвата е мюсюлманин. Въздъхвам отегчено, но продължавам да гледам. След още 5 минути се оказва, че е и бежанец. Викам си ‘Ясноооооо, няма да има изненади’.

Ми не съм била права - след още 5 минути се разбира, че жертвата е не само мюсюлманин, не само бежанец, но и гей. Лекичко изхълцвам и свалям шапка на сценариста. Когато полицията отива да съобщи на семейството му, заварва бащата да свири на цигулка, а забулената майка ласкаво да прегръща децата си. Всички танцуват и се смеят щастливо и безгрижно. След като разбират новината, плачат много.

Треперещите ръце на бащата държат цигулката, а майката се моли на Аллах, всемилостивия. Аз пуфтя отегчено.

Главният герой е жена, детектив. Тя е заобиколена от много мъже, които не я приемат на сериозно, а шефът й пуска леки подигравки по нейн адрес. Тя стиска зъби и още по-решително се втурва да разрешава престъплението. После лошите полицаи застреляха още един бежанец мюсюлманин гей, въпреки че детективката ги предупреждаваше, че той не е престъпникът. Тук вече започвам да нареждам ‘Ок, дотук имаме мюсюлмани, бежанци, гейове и жена в ролята на жертви. Чакаме да се появят лошите бели мъже, които ще са нацисти-хомофоби, няма начин’. Еми, оказа се още по-яко. Банда от лоши бели мъже, нацисти-хомофоби, чийто шеф всъщност е какъв? Не познахте. Даже аз не се сетих. Шефът всъщност е прикрит гей.

Станах права и изръкоплясках – чак такъв буламач от захаросани клишета отдавна не бях гледала. После теглих една на либерализма и ужасяващо тъпите му креатури и си пуснах ‘Мис Марпъл’.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}