МОШТНАТА ПРОСФЕТА

МОШТНАТА ПРОСФЕТА
24-05-2020г.
78
Мартин Карбовски
Не слизайте на спирката на Софийски Университет - ще ви приемат журналистика или право. Това е днешният виц.
У нас са затворени хиляди училища последните тридесет години. Читалища се продават, някои просто креят. Данни за библиотеки нямаме, но в Студентски град няма вече библиотеки. Имаше един старт-ъп проект, който беше организирал една (една!) читалня, бяха го нарекли с някакво латинско име. Но си беше читалня. Защото читалните в студентските общежития се ползват само за складове и масово пиене.
Училищата са празни. Никой не знае как точно се учи в облак. Високопарно се разказва за героизма на учители, които са организирали облачно училище. Но никой не казва има ли неизвинени отсъствия, когато си в облак. Реално децата учеха лошо във физическото училище. Днес почти не учат.
Но дребни заяждания с прогреса са това. Прогресът уж върви, но никой не брои изпадналите от колата му детски души. Никой не слуша тревожни гласове. Като на партийна манифестация сме, помните - в общото скандиране не се чува гласът на нормалното.
Но познавам семейства с три деца, които учат на един телефон. Десетки хиляди са децата, изключени от облака, заради липса на устройство. Колко семейства имат три лаптопа - за двете си деца и за работеща хоум-офис майка? Колко деца не ходеха физически на училище, колко още станаха тия деца, когато чумата опразни училищата и се наложи всеки да има машинка в ръката си?!
Машинки обещаваха за всяко дете по време на избори. Е, сега обещават образовани хора, но никой не брои детските души и никой не знае колко устройства има у нас.
Никой не казва и какъв е ефектът на “смаляването”. Черната дъска се смали до телефонен екран. Науката тепърва ще смята ефекта на смаляването.
Първолаци в облак - това е картинката днес. Как ще учите седем годишно дете през мрежата? Как??!
Просвета е когато се учи. Безпросветност е когато се славослови идеология, тиран, технология и други позитивистки говна.
Учителите са възрастни хора. Децата бяха научени от нео-либералната идея да фамилиарничат с тях, да се учат за кампании за пола, за насилие, за джендър, за изключителните глупости на така добре приетата нова идеология. Както всяка идеология у нас - и тая проникна като вирус в телото на образованието, сякаш то е само хранителна среда за всякоя чужда политика.
Цари високопарност, тържественост. Зад нея се крие необразован, електрифициран консуме сготвен потребител на търговски марки, изписани само на латиница.
Огромна част от надписите по улиците са латиница. Огромна, непозната част ползва латиница при общуването си, тя не се проучва, етнически синтезирана е и е оставена тая част от населението на чуждо влияние.
Просветата е естетски проблем. Бедните чуждопоклонници българи се грижат за просветата си, така както се грижат за зъбите си, здравето си, облеклото си и паметта си. Реалната пропаст между говоренето за просвета и потребата на просвета може да се изобрази с лъскава неонова табела, изработена на Запад, сравнена със светенето й на място, където няма ток. Или спира токът. Или не се плаща токът. Или се краде токът. Или хората ги бие ток, но гърчовете се представят за танц.
Децата не могат да пишат. Някъде в четвърти клас разбират, че това не им е приоритет. Няма кой да им държи ръката, за да пишат в реда. Няма кой да им чете. Децата не четат. На това отгоре много хора са решили, че четенето и писането са прерогатив на други времена. На миналото. Защо така решихте?!
Медиите дават единиците. Цигулките свирят химни. Последната басня на Стоян Михайловски се пише днес - под звуците на химни за просветата се случват илитерати. Нещо не ви ли притеснява?
Бюджет за култура? Помощи за културно изразените? Медалът Кирил и Методий първа степен го намерих да се продава заедно с други български държавни медали на Капалъ Чаршъ. Оставих го там, беден бях да го купя, гневен останах, че сте го продали.
Хората на просветата, истинските, са на село. Живеят като поета Борис Христов, далеч от суетата на лъжата на “моштната просфета”.
Тиранията на илитератите се простира под облака на пропагандата. След чумата всички сектори на обществото се бориха за завръщане в нормалното. За физическото училище нямаше борба. Сал едни децата искаха на училище. Чуйте децата, о, предадени на лукавия.
Но няма кой да ги чуе. По медиите говорят само политици, дежурни специалисти и прочие уредили се мегафони на моштната просфета.
Живея в нов цъфтеж на самозабравилата се илитерат-тирания, цъфтежът - добре познатият пожар на моето близко минало.
Яла Боже, помози, не ни предавай на лъжата.

 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.