КЛАСИКА
"ИСТОРИЯ НА ЕРЕКЦИЯТА" е текст на Мартин Карбовски, част от книгата му "Нещата".
ИСТОРИЯ НА ЕРЕКЦИЯТА

Мартин Карбовски | 26/05/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

КОКАЛЧЕТО

В детските утрини, в неяснотата на съзнанието, в блаже­ната идея да не знаеш какво предстои и как се нарича, се по­явява тя - утринната константа, протягането, детското неудобство да легнеш по корем сутринта. Кокалчето не пре­дизвиква учудване, нищо че не знаеш какво предстои и как се нарича. Предстоят ти най-хубавите части от мъжкия ти живот. Този ти живот ще бъде наречен е различни имена - похот, любов, нужда, излишъци. Но онези моменти на слабост в корема, избухващо желание в ръцете, вълнение в мозъка, то­кове, сокове, нега — винаги от детството нататък ще бъдат свързвани с твърдостта, вдървяването - с желанието, което има своя пик, върха на иглата, дулото на гейзера. Хубаво е да си момче сутрин.

В началото няма желание - всичко е невинност и здраве. Някой е заложил в тялото ти учудващо прост и работещ ме­ханизъм за извеждане на яйцата, направил го е превъзходен с идеята за оросяващата кръв, за пещеристото тяло, за кръвното налягане, което изпъва няколко мускула, така щото яйцеполагалото да е готово. Яйцеполагалото, за което учиш по биология (уж на насекомите), и търпеливо чакаш да дойде пролетният ден, в който ще преподават полова система. Чо­вешка полова система. Каква ти човешка — женска полова си­стема! Тя за теб тия дни е просто и само миризма на момичета и разни забранени за гледане и докосване неща. Картинките в учебниците са безумно смешни и недостатъчни, нарисувани от срамежлив безебник. Вече си имаш любимо момиче. То е изрязано от списание, картинка на гола, красива мулатка с кадифена кожа, големи гърди и много възбуждащи ситни кап­чици вода по цялото й тяло. Кадифената жена не е разкрачена, не гледа похотливо, май имаше черни очила — но точно за­ради слънчевите очила, липсата на биология и липсата на по­кана фантазията успява да прогори светла дупка върху целия ти живот и поведение. Чука ти се. Историята започва с био­логия, милиарди фантазии и перманентна твърдост.

Историята на ерекцията има два крачола в тази епоха на силно необратимо желание за жена, за момиче, за нещо, ня­какво непонятно веселие, което ГОЛЕМИТЕ правят без теб. В единия крачол седи великата мастурбация, безкрайната пре­красна момчешка самота, а в другия е реалността — осезае­мото присъствие на Прекрасната Непозната. Някои я наричат Вагина, но те правят това само от притеснение.

ФИТИЛЪТ

Животът има край, шнур, взривател, твърда динамитена пръчка. Ти го държиш в ръцете си, той гърми. Това е истори­ческата епоха на фойерверките - гърмиш ли, гърмиш на­празно. Бенгалският огън, самотната красота между краката ти. Но идва великолепният ден, в който двата крачола на ис­торията се срещат. Едно момиче те целува. Написани са хи­ляди и хиляди думи за първата целувка, написани са от нечестните поети и лъжливите копелета от Сектата на Скри­тата Истина за Живота. Едно момиче те целува и момчето се одървя като асансьор. Като асансьорна клетка, като небостър­гач, чийто асансьорни кабини са полудели и с взрив пробиват покрива на небостъргача, изскачат в пространството, удрят небето и с прекрасна парабола падат, където и да е. Милиони летящи асаньори над твоя небостъргач, поток, заря от асансь­орни кабини, където се возиш ти - твоята същност и репликация. Въодушевяващо е. Свят в свят, дух в дух. вълшебство като струя материя. Затова вълшебството на първата целувка се нарича ерекция, престанете да обърквате децата.

 


МАШИНАТА 

В историята на мъжкото тяло идва епохата на социално въздържание, точно, когато думата репродукция е най-силна у него и въобще, ама въобще не е свързана с копия на кар­тини. При някои мъже това е влизането в армията, където социумът иска от теб въздържание, а тогава ерекцията е единственият храм, в който искаш да служиш. При други мъже това е печалният период да са сред много жени и нито една от тях да не иска да опита на вкус тяхната ерекция. Има такава епоха в историята на ерекцията - в тази война всички оръдия са заредени, войската е построена в боен ред, конни­цата пръхти и цвили заплашително, а врага го няма. Жените се крият като партизани в горите на неясните си желания и оставят една добре смазана и вече обучена бойна машина да оре бойното гюле с твърдите си подковани обувки. Някъде там, където си открил първата целувка, докосването до първото женско зърно, там, където неумело момчетата стис­кат цици и цапат бельото в сънищата си - там експлозията чака своя безшумен момент и всичко е ерекция. Всичко е ерекция.

Но ето го! Ето го деня, разцъфнаха ябълките и крушите в двора на твоята момчешка лудница, разпиляха се мъглите над реката на желанието ти. Ти чукаш! Копеле, ти чукаш!? Чукаш ЛИ наистина?! Аз чукам, ти чукаш, ние чукаме, вие чукате! Върхът. Наистина. Няма мисъл, дефинициите са мъртви. Момчешкото, мъжкото начало е благословено от липсата на съмнение. И тази липса на съмнение, момчета, идва от безотказната машина на ерекцията. Докато жената под теб се плаши като кошута от моторния рев на резачката в гората, докато примира от неяснота, дали това трябва да й се случи, ти, приятел, ти и твоята Ерекция сте непоколебими. Като препускащо стадо биволи, накацани от птици ездачи на биволи. Чу ли тътена на Първия път? Сложи резка на пушката си. Имаме проникване. Пенетрация! Въобще не се замисляш кой осъществява проникването, твърдостта с перманентна, независеща от обстоятелствата, всичко е твърдост, всичко е непоколеби­мост.

Един ден по-късно ти идва на ум, че ако не си твърд, няма да можеш да проникнеш в меката пещера на живота. Но бързо забравяш тази мисъл - как така, ако не си твърд?! Та аз съм твърд непрекъснато. Непрекъснато. Ще се сетиш за това по- късно. Много по-късно.

ВОДОПАДЪТ

Историята не се случва на хора, които не участват в нея. Няма и за секунда да споменем племето на мъжките Неебатели Въздържатели - хората, които чукат един-два пъти в жи­вота си и после се превръщат в чудовища, дълбоко съсипани от това, което НЕ им се е случило. Ще ви разказваме за хо­рата, на които им се случва Историята. Те са мъже, някъде след 20-те - ще ги намерите под водопада на ерекцията. Ерек­цията е като ехото - на всеки женски зов тя отговаря с надигане от бърлогата си. Зов, звук, шепот — Вселената се подува откъм панталоните. Докосване, пипане, съкращаване на мус­кулите. Ерекцията служи като дивизия, като батальон, като легион — безброи пъти. Няма значение дали я посвещаваш на една жена или на хиляда жени. Тя е в горещото чукане, онова следобедното, потното, тя е в зимното натискане по строе­жите на живота. Тя е посталкохолна, постнаркотична, тя е преден пост на най-съкровените ти желания. Има нещо подло в това да се научиш да разчиташ на нея и да разчиташ на нея завинаги. Чуваш разни истории как някъде някому най-до­брата приятелка - Ерекцията, не се появила на среща. Но се засмиваш и се гмурваш под водопада - това е шега, човече, как така няма да ми става някой ден?! Такъв ден не съще­ствува. Няма да дойде. Песента на живота не завършва така, в нея ерекцията е безсмъртна и в нея се пее така:

Раз-два,

старата любовна игра,

вътре-вънка, бум-тряс,

още един път - прас!

Най-близката метафора е картечница. В нагорещеното й дуло влизат един по един куршумите, тя ги изплюва с шеметна скорост, стотици в секунда, дъжд под водопада. Свършваш, свършваш, свършваш. Твърдото се сменя за секунди с уморената мекота, посткоиталното блаженство, после отново твърдо, твърдо, твърдо. Чувстваш, че когато един ден умреш и понеже ще те погребат до млада жена, няма да могат твоите близки да затворят капака на ковчега ти. Точно така се чувстваш.

Ти, който четеш, чукаш ли? Осъзнаваш ли превеликото предимство да си твърд, дали ни чуваш, съобщиха ли ти, че това не може да е вечно?

КАПАНЪТ

Мъжете са характерни със съвършената си двуглавост. Двете им глави работят в учудващ синхрон. За разлика от жените, при които горе и долу са две много далечни Вселени. Горната земя при мъжа вика Долната и Долната земя се повдига нагоре, докато почти се съберат. Желанието на мъжа за чукане идва от главата, от мозъчната глава, но то се предава със скоростта на светлината към уж безмозъчната глава. Двете живеят и работят в синхрон - като конвейер, като осми закон на роботиката. Истината е, че и двете глави попадат в един и същи механичен капан - капана на конвейера. Капанът на конвейера е съвършен. Когато повтаряш едно движение непрекъснато, ти всъщност го забравяш. Нуждаеш се от нови движения, от нови видове нежности. Капанът се нарича и синдром на разглезения хуй. Това е като при наркотиците. Спом­няш ли си, че ти стана от първата целувка по бузата? Днес и най-красивата, най-мечтаната жена да те целува по бузите - няма да ти го вдигне. Нуждаеш се от целувка с език. После ерекцията ти свиква и на това. После Целувка по корема? И това е история. Целувка навсякъде? Става, да, става. Целувка по ануса? О, прекрасно, още не сме изтъркали точно този модел целувки. Ерекцията ти става мързелива. Започва да се появява само при появата на Ненаправените неща. С две жени. С мъж и жена. С три жени. С четири жени.

Няма проблем с нея, тя, ерекцията, просто мени телефонните си номера и ти трябва поне малко да се постараеш да я потърсиш. Тя обаче идва. Винаги идва. Няма от какво да се притесняваш. Има и друго — понякога тя ненатрапчиво ти на­помня, че не бива да пиеш толкова. Да престанеш да смъркаш. Стига си пушил тези неща. Няма проблеми, казваш ти, обичам те, прекрасна моя, но ти не си единствената в моя живот. Няма проблеми, казва смирено тя, винаги ще бъда твоя прия­телка, разчитай на мен.

Капанът е щракнал. Една нощ, след като си изпил литър и половина невинно бяло вино, хидроксилните групи на лекия алкохол прекъсват телефонната линия на твойта вечна приятелка Ерекцията. Няма такъв номер. Дис намбър ис темпораръли ънавейлъбъл. Това, че тя не се появява, те кара да се скараш с долната част от характера си. Неистов скандал. Гор­ната глава крещи на долната - какво ти стана, не ме предавай сега, когато мога да спя с това прекрасно момиче, чиято ко­ремна стена е по-плоска от стената на плача?! Какво ти става?

Мъката е неописуема. Зловещият вой на невъзможността преминава в огорчение. Как е възможно това?!

Погледни се обаче в огледалото — вече не си на 19. Знаеш, че тя пак ще се появи, и ти дори не можеш да й се сърдиш. За- щото можеш да се сърдиш само на себе си. Тя просто ти напомня, че няма да е винаги с теб. Май се опита да ти каже, че има и други неща в живота. Защото не обича това, което ядеш и пиеш. Най-силно не обича това, което слагаш на лигавицата си, в носа, в мозъка, в алвеолите. Защото дори не обича това, което чукаш, приятел. Защото долната ти глава, която днес отказва да се вдигне, е по-умна от горната ти. По-претенциозна, по-подбираща.

Да, така се получава. Тя вече започва сама да взема ре­шения. Някаква гола жена се дърпа и не е наясно със себе си? Уморената ти ерекция си тръгва. Някаква прекрасна жена лежи до теб и се старае, но единствената ти мисъл е, че ти май въобще не я обичаш, пич... Уморената ти ерекция си тръгва. Някаква жена те целува страстно по забранени места - ерек­цията ти уморено идва и бързо си тръгва. Прави ти прия­телска услуга сякаш, а има собствен живот. Най-обидното — тя винаги идва, когато гледаш порно. Никога не ти отказва секс сам със себе си. Но все повече и повече започва да подбира жените, с които спиш.

Това не е добре. Вече не можеш да вземаш решенията сам. Дори си мислиш за хапче. После се сещаш за патерица и се отказваш. Засега.

Не ти става от проститутки. Не ти става от претенциозни и глупави жени. Жени, които не знаят какво искат. Жени, които се държат като дърво в кревата. Не ти става от буй­стващи сексуално жени. Горната глава гледа с укор долната и й казва - ми то, приятел, то не останаха много жени, от които да ти става. Честно казано. И се усмихва горната глава горчиво, докато долната не иска да срещне очите ти, забила поглед в земята. Но ти става от свирка. Винаги. Слава богу. Слава.

ЕПИЛОГЪТ

Епилогът е далеч. Не знаем как продължава историята на ерекцията нататък. Знаем само как започва и къде са забла­тените места на бъдещите битки между теб, прекрасната жен­ска армия и двете бойни глави на ракетата. Някой ден ще завършим тази, започната днес, история на ерекцията. Тогава, в този ден, бойното знаме ще бъде прибрано в музея, а Ерек­цията ще е мъртва, за сметка на това ще са живи нашите нови приятели - Проблемите с простатата. Ха-ха. Шегувайте се с тези неща. Гледайте на бъдещето мъжки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари