КЛАСИКА
"КУКЛА НА КОНЦИ" е текст на Мартин Карбовски, част от книгата му "Нещата".
КУКЛА НА КОНЦИ

Мартин Карбовски | 01/06/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Гледах през прозореца.

И ми се прииска една ябълка.

м. к.

(Хайку XXI)

Най-хубавото нещо в живота ли, уважаеми читателю? Деветнайсетгодишно момиче - с детско личице, стегнат задник и твърди цици. И да те обича. Бяс те хваща и ти се крещи, ко­гато за хиляден път разбираш, че някои неща във Вселената не са програмирани да се случват. Да се случват докрай и точно на теб. Пясъкът обаче е красив, защото не се подрежда както решиш. Само понякога и ужасно случайно пясъкът на Вселената се превръща в мокър, свличащ се пясъчен замък - съвсем за малко, като проблясък, и само за теб. Остава един­ствено истината и нейният проблясък, че най-хубавото нещо в живота е деветнайсетгодишна пичка с детско лице, стегнат задник и твърди цици. Да те обича не е толкова важно дори - това го може всяка една жена.

Тя винаги носи чанта Roccobarocco. Вътре на всяко малко нещо има още по-малки стилни букви, които гарантират Марката. Целият й живот е дамгосан с подобни малки логца на ла­тиница - ако беше възможно, в долния десен ъгъл на живота й щеше да пише LA VITA Donna или LIFE Jeans. Запознаваш се с нея съвсем по обичайния начин - на места, където вече не ти е приятно да ходиш. Обществени места. Места, измис­лени, за да могат мъжете да си разменят жени, а жените - по­гледи. Коктейли след ревюта. Конкурси за красота „Мис Едиквоси Едикояси година“. Представяне на новия бял цвят на Rembrandt. Представяне на малки картофени деликатеси и апетайзъри или малки панирани люти чушки, полегнали върху моцарела. И сред цялата гмеж - тя. Висока колкото теб, адски отворена и умна (за манекенка). Твърди на висок глас пред олигавените мъже с костюми и вратовръзки, че била нимфоманка.

Тя винаги има мнение за всичко. Още не е досадна, защото не си я чукал. Първото нещо, което, потиснат, си мислиш за нея, е, че такава жена точно на тебе не може да ти се случи. Първото нещо, което тя си била мислила за теб е, че си надут, а тя била искала да те целуне. Майка й е учителка, баща й работи във фирма за инсталиране на парно. Тя на свой ред работи и живее в Кипър, в модната агенция на някакви гърци. Не е от София. Започнала е да прави секс на 14.

Тя ляга с теб още първата нощ. Първата нощ на такова познанство е като коктейлче амфетамини с ракия. Ти си ракията. Водиш я на внезапния купон, за който ти се обадят. Притесняваш се, че няма от нейното пиене - Heather Cream Liqueur или „поне“ Finlandia с Shark. Заради теб и само заради теб, обаче, тя пие мъничко водка Doctor's с лимонов сок Best. Ти пиеш от всичко на купона и въобще не й казваш колко обичаш да се подиграваш на хора, които пият ликьори, криймове и мриймове. После й даваш ключовете да кара старото ти Volvo, което, незнайно защо, я кефи.

Тя се прави на изненадана от новия ти апартамент. Наистина е нимфоманка. Докато я чукаш, окончателно осъзна­ваш, че вие двамата живеете по различен начин. И добиваш тежко подозрение, че твоят живот не е достатъчно качествен. Приисква ти се да я задоволиш така, както на всеки мъж му се иска тайно да притежава Jeep. Няма смисъл - от няколко години вече чукаш, само когато си съвършено пиян, обикно­вено с Finlandia, лед и лимон. Когато си трезвен, просто не можеш да забиеш и най-грозната жена в Tequila bar. Когато си трезвен, говориш твърде много за живота и лъжеш твърде лошо.

Спите заедно. Кожата й е тъмна (от солариума), с малки бели точици, като бяло-кафявия растер на хартиите Gmund, които богатите хора ползват за коледни картички. Цялата е съвършена - толкова съвършена, че се чудиш какво да я правиш, Можеш да я обичаш, можеш да я дупчиш с Husqvarna, можеш да я научиш да пуши Gauloises, да я накараш да готви на печка с дърва Demon. Можеш дори да я затвориш в буркани, за да си я имаш и за през зимата. Онова, което избираш, обаче, е да се измъчваш заради нея. Не знам защо се получава така. Сигурно защото най-съвършеното и уникално нещо у такива жени са вагините им. Фино избръснатото детско входче с очертани линии, наподобяващи мъжки мозъчни гънки. Сутринта тя се събужда след теб и изпива почти на екс бутилка минерална вода Santal. Казваш й нещо смело. Тя обича да й говориш. Ти й говориш. Примерно: искам свирка. Тя се усмихва, взема нещата в своите малки ръце и уста и казва: обичам, когато си искрен с мен. Другото нейно изречение, което започваше с „обичам“, беше само още едно - „оби­чам да пикая в Shell, докато ми купуваш Finlandia и Shark-чета“. Сутринта тя яде круша на прозореца ти, а ти я снимаш с любителски Olympus. Показва циците си на ули­цата, опира ги о бялата алуминиева дограма Weissprofil на прозореца. Гърдите й са кафяви (от солариума), зърната й - още по-кафяви. И други жени в твоя апартамент са се пока­звали голи на прозореца, но ти е било неприятно. С нея е друго - заставаш зад нея, отъркваш се в задника й. Иска ти се всички световни агенции да щракат с камери и фотоапарата срещу вас като в „Нотинг Хил“. Навън, обаче, няма никой. Слагаш ръце върху циците й, като че въпреки това искаш да запазиш зърната й от чужди очи. Денят е съвършен, само на улицата пропърпорва стар Wartburg. След като се изкъпва с твоя Vichy, поискваш от нея ти да й сложиш Tampax-а. Няма нищо против. Смее се. От вагината й се подава светлосин конец, функционален и ергономичен генитал, мислиш си, с въженце - като онези стенни дизайнерски лампи, чието въженце се дърпа много нежно. Подръпваш нежно въженцето, ей така - защото е смешно и донякъде може би мило. Снимаш, снимката по-късно е нещо мегакрасиво: синият аме­тист на ръката й свети със същия блясък като конеца на там­пона й. Кукличка с конец.

Питаш я с колко мъже е спала. Към 50, не повече. Да, спала е и с мутри. Вижда объркването ти и пита, дали не ти е паднала в очите. Не, не си, казваш, дори още повече те обичам. И аз те обичкам, казва тя и ти прави „тю-тю-тю“ по бра­дичката.

Спомняш си, че снощи си я лизал, ама така, както андалусците доказват обичта към жените си-лизинг по време на мензис. Разбираш без изненада, че си слагал езика си, където мутрите са слагали каквото им хрумне. Какво нещо е любовта! Питаш за няколко известни имена. Разбира се, че съм спала с тях... Тя е учудена от твоето незнание. Всички спят с тях, казва тя, не е толкова страшно.

От мутрите, обаче, човек винаги аварира. Задникът й е цепен. Преди време някакъв не бил достатъчно нежен и анусът й се разкървавил. Показва ти как големите й срамни устни не свършват преди ануса, а отиват право навътре в звездичката. Не знаех, че е възможно, но го видях с очите си. Целуваш я точно там и отиваш да си миеш зъбите с Colgate. Трябва да имаш свеж дъх, когато общуваш с толкова красива жена.

Тя не вижда нищо нередно в начина на живот, който води. Тя е весела и наивно красива. Има си „приказно богат биз­несмен“ - човек, който я издържа, плаща квартири, дрехи, по­даръци. Казал й, че може да си „бръмчи“, където и с когото поиска - само че, когато й се обади, да идва светкавично. След няколко дни я виждаш с нов телефон. Siemens. Подарък от приказно богатия. В Кипър също има любовник-турчин, пе­нисът му бил обрязан. Твърди, че така е по-добре за жените.

Седите в колата и тя разказва за мъжете си - точно, както един мъж обича да разказва какви жени „праска“. Нарича всички мъже, с които се чука в момента, „миличко“.

Разказва как онези мъже я водили някъде и се редували. Било преди абитуриентския й бал - тогава, когато й сцепили задника. Взела 1300 евро. Набиваш спирачките на Volvo-то след тази реплика и - сякаш не си знаел — питаш като объркан човек: значи, всъщност, аз тия дни обичам и чукам една свръхскъпа проститутка, така ли?! Не е така, казва тя ледено. И не ме наричай „проститутка“. Как да живея аз, пита тя, как да живея иначе?!

Сменяте темата: Какво направи с тези хиляда и триста марки? Оу, кво съм направила - дори не ми стигнаха за бала.

Понякога мразиш определен тип мъже, не защото си ги мразиш, а защото им завиждаш. Винаги си се ебавал с нещаст­ните младежи по улицата, които в интервю казват, че жените ходели само с вмирисани на мангизи мъже. Не е вярно, мом­чета. С тези мъже ходят само най-готините пички във Вселе­ната. На другите, вашите момичета, само им се иска. А най-готините - те дават на точно тези мъже да правят с тях, каквото щат. Плачете по случая.

Това, обаче, продължава твърде дълго. Вечер, от нямане какво да правите (тя избягва да се появява с теб на публични места), отивате у вас и се чукате. Тя рови в хладилника Соnegliano и намира забравен мед от „А. Цеков, пчелар, тел...“. Ядете мед, восъчна пита мед, ядете я с китайски клечки. Можеш ли да намажеш целия ми корем с мед, пита тя. Мога. А можеш ли след това да го изядеш... Изяждаш го. Не ти дава да я чукаш отзад. Повтаря лошите си спомени като аргумент. Идват твои приятели, тя ги посреща по Triumph, после се облича и отива на друг купон. Ти оставаш и се напиваш с приятелите. С Finlandia, Martini Extra Dry и по една маслина Crespo. На сутринта миеш очите си с Visine. Те продължават да лютят.

Понякога с нея си говорите мръсотии, после се смеете. Казваш й през смях, путко тъпа, ште пребия от бой, престани да се ебеш за пари! Тя се смее и ти казва, разкарай се бе, боклук, еби си майката, къв си ти бе, нещастник. Ти също се смееш. Това са шеги, обичайни шеги в края на XX век.

Понякога не я виждаш с дни и седмици. Оставяш я тя да ти се обажда - обича да праща есемеси от Siemens-a. Правиш се на незаинтересован, правиш се на мутра, харчиш колкото можеш, опитваш се да я обичаш. Животът, обаче, ти се изплъзва - като прашката между облите могилки на нейния зад­ник, свлечена от нечии други мъжки ръце. Сбръчкан, чисто нов плат с миризма на парфюм и жена, с капчица бяло течение върху него. Нещо като в Spiel mit mir на Рамщайн.

Един ден не издържаш и питаш кой й се обажда по телефона и кого тя нарича с имената, с които нарича и теб. Тя те убива с вечното изречение, че не можеш да й държиш сметка. Така е. Казваш й, че я обичаш и че ще изгориш заради нея. Тя се смее и казва, че има такъв филм испански, забравила му името. Изведнъж вижда, че си сериозен, глупав и вечно губещ. Малко се притеснява, малко помълчава и си отива. Нямаш полезен ход. Отиваш си и ти. Нейната мечта, нейната представа за следващите пет години от живота й е да се свърже с нейни хора отвъд океана и да замине там. Хубава мечта, казваш ти, вземи ме с теб. Там, продължава тя все едно не те е чула, има хора, които биха дали мило и драго за свежа плът. Нямаш голямо уважение към тялото си - опитваш се да я упрекнеш. Не е вярно, казва тя, грижа се за тялото си прекалено много, ползвам сауна и Kettler.

Какво още желаеш да й кажеш? Ти, читателю, нещо имаш ли? Защото аз, тъпакът романтик, й казвам, че в моя дом ви­наги ще има за нея малко лед, бутилка Heather Cream Liqueur и бонбони Rafaello. Тя се радва искрено на твоята обилна жи­тейска оферта и те целува с влажните си детски устни. Тя май наистина те обича, но с любов, която ти никога не си наричал „любов“. И май нейният живот, изписан с малки стилни букви навсякъде, наистина е по- хубав от твоя. Така свършва послед­ната любовна история на XX век. Оттогава почти нищо не се е променило. Ти продължаваш да я обичаш, да гледаш снимките й, да я търсиш. Тя продължава да прави неща, които е по-добре да не знаеш. Единственото нещо, което тя иска от теб, е просто да продължиш да я обичаш, Ако може - през целия следващ век. Не е много, ако знаеше само как се чука, как изглежда и как успява да те накара да се чувстваш добре.

Любовта е като гигантско кратко хайку, написано от някого тия дни. Любовта е като да гледаш на прозореца и да ти се при­иска една ябълка. Така е, читателю, в този живот най-хубавото винаги ще бъде деветнайсетгодишна пичка със стегнат задник, твърди цици и детско личице. Да те обича, не е важно - това наистина го може всяка жена.
Как да продължиш да живееш, обаче, след нея - това си е твой проблем.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари