КЛАСИКА
"ПРИЯТЕЛИ МОИ" е текст на Мартин Карбовски, част от книгата му "Нещата".
ПРИЯТЕЛИ МОИ

Мартин Карбовски | 03/06/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Гуляем ние, черепоглавите хора, попиваме течности и разграждаме твърди храни, крещим мислите си и размахваме психологическите си патки по посока на вятъра и обратно. Добре, че не сме сами - имаме „наши“ в тази ужасна война. Имаме другари.

Не виждаме и не чуваме работата на другарите - тихия фронт, който едва издържа в битката на живота. Издържа всичко - работата, хидроксилните групи, допаминовите съединения, ти-ейч-ти мъглата за дишане, амфетаминовата пласт­масова конструкция на еуфорията. Те работят! Другарите, които заздравяват лигавицата. Раничката, одраскана от нокът върху гърба - дълга и тънка като прекъсната маркировка по шосето на Нелошото Ебане. Като по чудо тя заздравява. Другарите работят. Системата работи. Системата е изправна, дру­гари! Благодарим ви!

Но трябва да признаем - и другарите страдат понякога. Понякога другарите ни проклинат и ни карат да ни боли. Понякога ни предават, после пак се връщат в строя.

Затова, другари! Дойде трийсет и третата година от началото на нашия Организъм - затова искам да направим едно отчетно-изборно събрание и да ви благодаря от името на Организма. Няма такива като вас, другари! Вие сте моите единствени, великолепни, нежни и нужни! Работете, другари!

Пия често, даже регулярно. Срам ме е да го призная, но за всичко си има причина. Моята я забравих. Работата ми носи пари, парите ми носят алкохол, алкохолът ми дава идеи и срещи с хора и путки, а идеите мога да продам в работата. Идеалният омагьосан кръг. Пиенето е само парченце от кръговрата на порока. Понякога виждам как хората около мен нямат нищо против да умра от работа и нерви. Но не искат да умра от алкохол и наркотици. Грижат се за мен. Защо бе, хора?!

Другарю Бъбрек! Без вас не бих направил нито глътка. Вие, другарю Бъбрек, работите надеждно и изправно. Знаем, че организирате камъни. Не можем да ви корим за това, другарю Бъбрек! Работете усилено - ние от Организма знаем, че не е възможно да не правите камъни, след като ние ядем тол­кова сол и пием, за да се обезводняваме всяка нощ. Вие, дру­гарю Бъбрек, всъщност се справяте отлично, като се има предвид колко много работа ви се прехвърля! Вие сте чуде­сен, другарю Бъбрек! Работете, работете! Дерзайте!

Никога не съм се занимавал със спорт. Седя по цели дни пред компютъра. Седя и в автомобила си. Благодаря ти, другарю Анус! Ти не се поддаваш на хемороидите! Като здрава стена се опъваш срещу хомосексуалните домогвания и маникюра на някои момичета. До днес, трябва да признаем, дру­гарят Анус се държи! Той знае колко важно е да се държи! Той знае, че ако започне да се изпуска, нашият общ Органи­чен фронт ще се пробие и всичко ще стане в лайна. Той е ти­ловак, другарят Анус, но без него ние сме заникъде. Прави му чест, че и в най-пияни състояния, когато другарите Пилор и другарката Трахея не са наясно откъде точно се повръща, такъв спор на задния вход на Организма няма! Никакво от­пускане, другарю Анус! Вие сте пазачът на празника! Вие сте стожерът на гуляя и митничарят гъз с пропускателен режим при висока интензивност! Само така, другарю Анус, само така! Съжаляваме, че ви караме да работите и в режим „Теч­ност“, но това е, защото много пием, обяснимо е.

Ние всички сме длъжници на другаря Анус. На тази митница сме обмитили какво ли не - но винаги законно, винаги навреме сме стигали с него до тоалетната. Понякога не е лесно. Но ние вярваме, дължим нашето доверие на другаря Анус. Той няма да ни предаде! Вие си знаете, другарю Анус! Разчитаме на вас като на никой друг!

Знам, че рано или късно ще бъда обявен за алкохолик. (Между другото, знаенето на толкова много неща ми доставя органично удоволствие.) Но знам също така, че вие, другари Черни и Бели Дробове, няма да се поддадете скоро и лесно на Цирозата, няма да се подвергнете на Тумора и няма да накарате нашия Общ Организъм да спре да диша. И да пие, да, и да пие… Ние знаем, другари Дробове: ,,...и жьзнь хороша, и смерть хороша...“ Но отложете смъртта, другари Дробове, целият ни Организъм ви моли за това. Разбира се, ние няма как да отложим днес пиенето и пушенето, това не е на дневен ред! Но не ни казвайте, другари Дробове, че ще стане късно, Рано или късно винаги става късно. Спрете да философствате, другари Дробове, на тема „здраве“ - темата „здраве“ е измислена от капитализма, за да работи Организмът за него. Темата „здраве“ е измислена от някого, който много обича да друса скъпи неща, но не му се работи за тях. И се опитва да убеди другите, че здравето и работата са най-важното нещо само и само да може хитрецът да друса, без да работи. А ние знаем, другари, че който не работи, не трябва да смърка. Не му се полага. Затова - спрете с тази пропаганда на здравето. Тя ще ви донесе липса на живот, а няма да ви помогне да избегнете смъртта. Не искаме опортюнизъм във вашите среди, другари Дробове! Другарю Черен, другарю Бял - не хриптете сутрин в лек протест; и особено вие, другарю Черен, престанете да се увеличавате! Имаме да вършим славни неща, трябва да издържим! Не спирайте да работите, другари Дробове - справяте се учудващо добре!

Още не съм пускал слюнка в миазмите на котерпиновата болка. Но зная, че един от вас никога няма да ме предаде в оргазмите. Никога.

Здравейте, другарю Сърце! Нали няма да ме подведете в оргазмите?! Усещам ви всеки път - усещам с болка вашето хлопане. Понякога ви мързи, другарю Сърце! Понякога пропускате да биете навреме, не налучквате ритъма, другарю Сърце, стегнете се... Знаем какво ви причиниха двата брака, гастарбайтерството, работата, нервите и капитализма; знаем как туптите, когато става сума за глупави пари и когато става дума за това за пръв път да видите циците на някого. Ще се пръснете бе, другарю Сърце, по-внимателно работете, спаз­вайте ритъма, не пропускайте удар, забавяйте, когато Организмът спи... Защото често се случва, другарю Сърце, целият Организъм да не може да заспи от вашето забързано думкане до три през нощта. Болката, другарю Сърце, която ни изпра­щате толкова често отляво, не е коректна към останалите дру­гари. Те са зависими от Вас и Вашата работа. Така, когато болите, другарю Сърце, вие тревожите всички... Нали не си мислите, че по тактико-технически данни имате еди-колко-си милиона удара и след това ще спрете?! Не така, другарю Сърце - вие ще биете, докато Организмът има нужда от вас. Няма да правим компромиси. Благодаря ви, другарю Сърце, вие няма да ни предадете. Подгответе се за още оргазми, които трябва да издържите... Колко ли, питате? Още много, другарю Сърце, още много.

Служете ми завинаги - за радост и на бабите, - другарю Пенис! Стойте прав и не се накланяйте встрани! Знаете, че ние се грижим най-много за вас, може да се каже, че днес це­лият организъм работи за другаря Пенис... Знаете, другарю Пенис, че всяка пъпчица и кожна деструкция по вас ние от­страняваме навреме. Обличаме ви с гумената мушама, пред­пазваме ви донякъде от корозионните течности на вражеските Genossen Вагини... А вие какво, другарю Пенис? Криете се напоследък. Къде бяхте вчера например, когато имахме нужда от вас?! Не бъдете слаб, другарю Пенис, не бъдете слаб! Вие двамата с другаря Сърце сякаш искате да направите определения брой движения и да спрете. Че къде дават така, другари, къде дават така? Прочее вие, другарю Пенис, не слу­шайте какво говорят враговете, това е пропаганда - легендата за вас, другарю Пенис, вече е по-голяма от която и да е твърдост, от който и да е размер. Вие сте невидимият снайпер, който победи всички. Победният ви парад тепърва предстои, защото вие, другарю Пенис, сте на върха на хранителната ве­рига за много жени. Не спирайте да се гордеете и се надуйте малко, изправете се да ви видим, не се стеснявайте, познаваме се отдавна, още когато единствената ви приятелка беше дру­гарката Дясна, бяха чудесни времена, помните...

Другарю Мозък, благодаря ви, че още не сте ме по­бъркали. Аз знам, че ако спра да пия и да взимам, вие ще ме накарате да полудея. Вие, другарю Мозък, се опитвате да ме убиете.

Затова аз смятам да убия вас. Вие, другарю Мозък, често си позволявате да мислите за здраве и друг начин на живот, обърквате всички. Това е вътрешна борба, другарю Мозък, която вие започнахте пръв, някъде през 30-ата година. Но вие едва ли ще издържите, другарю Мозък. Другарят Бъбрек, другарят Анус, другарят Дроб, другарят Пенис ще издържат, а вие ще се примирите. Ние имаме органична програма, която трябва да анулира еволюционната програма. Няма да има деца. Няма да има бъдеще. Няма да има здраве. Ще има болка. Предайте се, другарю Мозък! Няма да издържите атаката! Ние работим срещу вас, така, както вие се опитвате да ни на­правите здрави и съвършени като милиция, като армия, като общество - като прочие гадове.

Ние искаме да бъдем здрави, за да пием. И за да вземаме. И за да чукаме. Ние не искаме да бъдем здрави, за да живеем дълго. Искаме здраве, за да умрем.

Ебете си майката, другарю Мозък! Знаем, че умирате последен, знаем, че ще регистрирате смъртта на другаря Пенис, на другаря Анус, на другаря Дроб и на другаря Бъбрек точно в този ред - а вие ще умрете последен, малко след смъртта на другаря Сърце, регистрирайки тяхната смърт... но ние ще сме победили. Нашето дело е право - ние ще победим. Нали не си правите илюзии, другарю Мозък?!

Знам, ще дойде ден, когато един по един, другари, вие ще ме предадете. Знам, че ще ме заболи. Знам, че няма да се разделя с вас. Знам че ще ми правите проблеми.

Но, другари, когато срещнете червейчето на Орландовци, когато то се опита да ви опита на вкус, когато се намръщи червейчето - напсувайте го всички вкупом.

Кажете му, к’во знаеш ти бе, червей, ти знаеш ли какви органи бяхме ние, бе, ние сме си ебали майките, ей такива органи бяхме и издържахме докрай.

Издържахме го този живот, и то дълго, зверски дълго.

Другите органи, които ще опиташ, червейче, на другите хора органите са умрели здрави — но не са живели като нас.

Ние видяхме живота и смъртта.

Другите видяха здравето и смъртта.

Дерзайте, другари, и гниенето няма да може да ни пипне след толкова пиене.

Вие сте ми единствените, нямам други.

Честита, Нова, Година, Другари!

София, Коледа 2003

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари