РЕДНИК МЕЧО П.

РЕДНИК МЕЧО П.
08-06-2020г.
50
Мартин Карбовски

Те са голи и им е студено. С часове са поливани със студена вода и са карани да лягат на пода, направо на мокрия цимент, където са ритани в главите, ако мръднат. За да са дезориентирани, на главите им са нахлупени зелени пластмасови чу­валчета, така щото от врата нагоре те приличат на срязаните краища на краставица. Ръцете им са вързани с пластмасово въже - белезници за еднократна употреба. Към тях са насъсквани кучета - големи немски овчарки, които после са пускани да ги нахапят и ужасят. Правени са им така наречените къл­бета - много голи мъже се връзват в неадекватни пози един върху друг, докато заприличат на купчина от телеса, която не може да мръдне, свързана сама в себе си. Някои от тях са връзвани с каишка и са влачени по коридорите на затвора си до полузадушаване. Прекрасният нов свят на всеки един ос­вободител винаги се свързва индиректно с такива картинки. Всеки освободител се състезава със следващия кой по-демократично да изнасилва военнопленниците си. Няма нищо не­обичайно и неясно в това да се измъчват военнопленници. Всеки би го правил. Отгоре на това тези гадове са и араби. Кой не би се зарадвал малко да потормози арабите - особено ако е бял, висок, слаб, рус мъж със скули?! Не всеки би го на­правил?! Я не се правете на изненадани.

Признайте си. Едно от изкуствата да си жив на тази планета е да приемаш всичко (което се случва) за нормално. Някъде в главата на модерния човек има една тиха черна светлина, която приема за нор­мално по време на война да пребиеш гол човек до смърт. Или да му отрежеш парчето и да му го сложиш в устата. Не знам как става, но е интересна идея. Има красота в процеса на чо­вешкото оскотяване - неслучайно за подобни сцени в киното режисьорите използват като музикална подложка само класически арии в изпълнение на колоратурно сопрано. Но днес нещо не съвпада. Чувствителната ми душа е притеснена от нещо необичайно, което видях на онези снимки. На снимките има жена. Самодоволна, задоволена, видимо беззащитна, крехка американска жена. Редник Линди Ингланд. Сега вече ме обзема страх. Стомахът ми се свива.

ВСЕ ПО-ИЗВРАТЕНАТА ВОЙНА

След WW2 военните садисти не могат да спят спокойно, защото нищо ново не може да се измисли в раздела за военнопрестъпленията. Но животът е по-лош и по-умен от старите военнопрестъпници. Присъствието на жени в армията освежи науката за военния садизъм. Жената, като една зловеща на­следница на Ева, просто трябва да се постави наравно с мъжете в една сложна психообстановка и тя ще даде мечта­ните от Пентагона садистични резултати. Жената с адът на войната, тя е по-страшна от лошите момчета със славянски физиономии във всички филми за Рамбо. Жената на бойното поле ще направи войната все по-извратена. А това наистина не беше лесно след един такъв XX век. Тя вече го прави. По­срещнете редник Линди Ингланд. Тя има бели зъби, малки гърди и е бременна.

Фактът, че е бременна, няма да мога да го използвам. Про­сто не мога.

Линди Ингланд не е чела Ромен Гари. Книгата „Европей­ско възпитание“ на нея ще й се стори като наръчник за добро държание на маса. Но тя, надявам се, е чела Мечо Пух. Там Кристофър Робин предполага, че щом има Южен полюс, то сигурно има и Западен полюс, и Източен полюс. Мечо Пух е една от малкото интересни и задължителни книжки в амери­канското детско образование. Има обаче крещяща липса на логика в това някой да е възпитан да си мие зъбите вечер, да гушка мечето си, да пие вода само от чаша и един ден да отиде в Ирак и да почне да връзва мъже. Хората, които приемат всичко това за нормално, ще кажат, че това е просто ужасът на войната. Но днес ужасът на войната има цици. Ужасът на войната се усмихва и се снима. Ужасът на войната е любовта между редник Ингланд и нейното мускулесто гадже Чарлз Грейнър. Тяхната любов е процъфтявала по време на дърпането с каишка на голи иракчани по грапав цимент. Ужасът на войната не е просто лошо отношение на мъж към мъж, а от­вратително отношение на бременна жена към беззащитни мъже. (Не съм вярвал, че някой ден ще се наложи да напиша предното изречение.)

ГОЛИАТ ФЕМИНИСТА

На една от тези прекрасни снимки се вижда началото на историята на XXI век. Голиат е представляван от крехко девойче в милитъри дрехи, а Давид - от добре сложен гол ара­бин с каишка на врата. Ако има образ на войнстващия феминизъм, то редник Ингланд е неговата рекламна кампания. Докъде ще стигнете, момичета?

След изобретяването на депилатор с въртяща се глава, която следва извивките на жен­ското тяло, за какво още ви е борбата за права в този мъжки свят? За да можете да удряте мъжете и да ги съдите до дупка, ако те отвърнат на побоя? За да може да си говорите за секс и да се прехласвате по голи мъжки дупета? За да плачете колко сте прецакани от мъжете в този живот и да твърдите, че мъжете за нищо не стават? Иракският затвор показва по­бедата на феминизма на цялата планета. Вече сте равни на мъжете по сила, равни сте в оскотяването, окосмяването и го­лемина на кура. Остава да се изравните и в сфери като кван­товата механика и музицирането. Подозренията към феминизма и женския сексизъм се оправдаха. Натрупаната полова злоба в прекрасните души на жените се отприщва като вулкан, върху който са седнали мъжете на модерния свят и се опитват да си изпържат яйце върху лавата.

Голиат Феминиста пръкна от пластмасовия си свят жената изрод. Сблъска я не с кого да е, а с арабската култура, която уж не зачитала жените. Противопостави жената мъчител на десетки пъти по-силния физически и психически от нея черен човек, чието туземно отношение към жените продължава да ни възмущава. Но, ако трябва да избера в кой свят да живея - в този на редник  Ингланд или в онзи на арабските чадри и камили, ще ви кажа - и двата не стават за нищо, но при арабите ще се чувствам по- спокоен. По-сигурен.

Жената в края на XX век съвсем ясно не си знаеше мястото. Жената в началото на XXI век със сигурност не си е на мя­стото. Модерният свят се опитва да ни обясни какви чудесни войници са жените и как се справят по-добре от мъжете. Абе, пичове, разберете, редник Джейн е просто рекламен трик. Редник Джейн, която е разбита глава казва през зъби на яко американско копеле - „сък май дик!“. Настръхнах.

Не може да има войник, който да кърви всеки месец, без да е раняван. Това е като старото моряшко суеверие - жената носи нещастие на борда. Жената донесе нещастие не на кого да е, а на самата война. Жената се казва редник Ингланд, възпитана като жена и човек на Западния полюс с книжки като Мечо Пух. Тя е зловещият редник Мечо Путка, която от­мъщава на мъжете за това, че самата тя не е мъж. Дори и да греша - личи си отдалече, че тя отмъщава не просто на ара­бите, а на мъжете - няма значение за какво. Тази жена е взета от филм на ужасите - тя е онова малко плюшено мече, което в тялото си носи ножове на малък дисков циркуляр, който ще ви отреже всичко, що стърчи.

На онези снимки самодоволството на модерната жена блести в зъбите, чистени с конец „Тлеймър“. Кожата й е обгрижена с козметиката на „Ханматън“, тампоните й са с ю-ви защита, а бельото й е „Уич сикретс“, Тя ходи в химическа тоа­летна „Сайклон“ и може би управлява джип „Бамър“ с осем хиляди кубика работен обем. Тя трябваше да пропагандира свободата на модерния свят чрез цветовете на газираните напитки. Трябваше да докаже, че нейният свят, дал свобода на жените, е по-добър от света на черните хора, които не щат и не щат да дават такава свобода на жените си. Тя знае какво е емпетройка, тя е с прическа на вагината си, тя ондулира тя­лото си, тя маха космите от ушите и носа си. Но такова жи­вотно като нея нямаше досега. Зло женско животно - успя да ни изненада тя, гадният редник Мечо Путка.

КАНОНАДАТА ПО ФАЛОСА

Атаките към фалоса и към символиката на мъжкия свят са прекрасни и обичайни, вече свикнахме. Обаче редник Мечо Путка прави последния откос - с насочени пръсти тя показва как уж стреля към куровете на вързани иракчани. Не в главите им - в куровете им се цели редник Мечо Путка. По-късно тя ще обясни пред съда, че това, което е правила, е било по заповед на висшестоящи командири. Не ни лъжи, редник, защото в очите ти има една победа, която не е заповядана от Пентагона. Има сексистка победа, има revenge, има радостен полов триумф, женски Девети май над мъжкия фашизъм от последните хилядолетия. Красота, неземна красота, канонада, заря по фалоса, артилерийски огън с пръсти - не просто по достойнството на арабите, а по мъжа. Та-та-та-та-та-та. Картеч. Бой с черпака по ташаците. Модерният свят упълномощи жената да унищожи мъжката идея за достойнство, разлики, възможности, начини да обичаш и традицията, която досега крепеше света и се наричаше respect the dick.

Джеф Дон от Асошиейтед Прес коментира онези снимки по следния начин: „Дехуманизиране на иракските затворници по начин, който фрапантно подчертава различието в култу­рите“. Не, Джеф, просто вашият редник Мечо Путка е открил Източния полюс. Малко е озадачен и зарадван, че е победил. Победил - може би природата. Но редник Мечо Путка няма да се върне оттам. Неговата експедиция свърши.

 

Канонадата по фалоса в тази война няма да ви бъде простена - на 8.05.2004, събота, като отмъщение за мъченията в арабския затвор „Абу Граиб“ беше екзекутиран без причина и съд американският гражданин от град Филаделфия Ник Бърг. Беше заклан по интернет.

Войната започва.

Поради простата причина, че все още има мъже на пла­нетата, които се обиждат от такова отношение. Пазете се.

P.S, Редник Л. И. бе осъдена на 3 г. затвор за провине­нието си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.