На гурбет
Не повече от 40 души в самолета за Лондон. Хем съм сред сънародници, хем, как да го кажа, съм категорично малцинство.
Две усмихнати девойчета до мен ме молят да им покажа как се закопчават коланите. Заговаряме се. Питат ме дали отивам да бера ягоди. Казвам, че ще съм хоум офис. “Какво, какво?” - вика едната. “Ще работя на компютъра” - викам. “Ааааа, ясно. Пишеш на компютър. Ние пък отиваме за първи път и ни е страх от самолета”. Поуспокоявам ги, обяснявам им да не се страхуват от турбуленциите и заспивам.
На летището в Лутън девойчетата се движат плътно с мен. Гледат ме в устата и попиват всичко. Стигаме до паспортен контрол и хоп - насреща ни десет полицаи. “Passenger Locator Form” - крещят в един глас. Едното девойче си показва паспорта.
“Не бе, дай документа къде ще караш карантината” - подсказвам аз. “Ааааа, да” - вика тя и вади бордната карта. Полицаят се пули и ме гледа с надежда. “Ти попълни ли онлайн документ за карантина?” - питам. “Аз отивам да работя на полето, няма да съм карандила” - вика тя.
Обяснявам на полицая, че имаме проблем от деликатно естество. Той поглежда моя формуляр и нетърпеливо ми прави знак да мина. Оставям сънародниците със свито сърце. Дай боже да стигнат до ягодите, че да има какво да ядат британците и тая година.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.