Актуално
Злото не е дълговечно. Спомних си сцена от „1917” на Сам Мендес, в която главните герои виждат черешова градина, но всички дръвчета са посечени и унищожени от германците. Ала дори повалени на земята, те все още цъфтят в приказни бели цветове. Скофийлд страда за тях, а Блейк го успокоява, разказвайки за градината на майка си. Запомних думите му, когато казва, че нищо не е загубено, защото от костилките на черешите ще израстат нови и много повече дървета...
Трябва ни само мъничко тишина

Гост-автор | 28/06/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Лидия Делирадева, ФБ

 

 

 

Злото не е дълговечно. Спомних си сцена от „1917” на Сам Мендес, в която главните герои виждат черешова градина, но всички дръвчета са посечени и унищожени от германците. Ала дори повалени на земята, те все още цъфтят в приказни бели цветове. Скофийлд страда за тях, а Блейк го успокоява, разказвайки за градината на майка си. Запомних думите му, когато казва, че нищо не е загубено, защото от костилките на черешите ще израстат нови и много повече дървета...

Светът ни се ръководи от бесове и стърви, капитализмът и социализмът са изчерпани, те са негодни, безобразни системи: Едната проповядва равенство, каквото никога не може да има, защото хората се раждат различни - едни глупави, други талантливи, приравняването им погубва полета на вдъхновението, обезличава. Другата убива свободата на духа, вменявайки постоянното състезаване за хляба, отстрелва всичко човешко, налагайки живота назаем.

Череши ще има, градините ще се родят отново, войните ще свършат и хората ще се приберат у дома, в пазвите на душите си. Ние ще се приберем, сигурна съм... Трябва ни само мъничко тишина, за да чуем сами себе си и да възжелаем истинското.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари