Това, което те нямат

Не се заблуждавайте - черни пътища в Европа няма. Почти няма - дори покрай швейцарската и френската нива с царевица пътят е с ясен контур, насипан или дори асфалтиран, така щото калта и асфалтът да си знаят мястото - така както се опитват да си го научат мястото Западна и Източна Европа. Невижда­но е и не е за вярване, но европейската кал сякаш през цялото време си знае мястото и не пълзи по улиците, къщите, обув­ките и под ноктите на европеидите. Стои си европейската кал и ражда царевица, мостове, тунели, мегаполиси, конструкти и мегаконструкти, които в моята страна не могат да бъдат съну­вани, защото няма да бъдат разбрани. Кал видяхме за малко, и то само по ръцете на български емигранти, които обичат да се занимават с кал в полза на европеидите, за разлика от марокан­ците например.

Наричаме ги европеиди заради неяснотата на стълпотворението. Европа е Вавилон по-лош и от Америка. Европа, нейна­та свръхлиберална идея и виновността й по изобретяваното на фашизма довежда тези дни до появата на безплътни чудовища - европеидите са с неясен произход и неясно са се запътили нанякъде. Повечето са розови и характерни за стара Европа хора с лъскави нокти, но общата тълпа започва да губи този нордически образ на европееца и неговото възпитание. Почти всички страни от Европа неясно защо толерират огромен по­ток емигранти от Африка и Близкия изток, като забравят да си спомнят колко трудно даваха възможност на бягащите от би­вшите комунистически страни да намерят убежище едно вре­ме на тяхна територия. Обликът на Европа се американизира зловещо, традициите, местата и културата се емигранизират, а ползата от тези процеси е смътна и неуместна - изглежда така, сякаш Европа търси някой да й свърши мръсната работа и с това се заемат Черните. Не е расизъм - по европейските мегаполиси, транспортни възли, плажове (за разлика от селата напри­мер) много ясно ще видите потомството на старите колониални роби, които и днес мъкнат тежкото, продават боклуци, мият та­вите от “бьоф строганов" и продават жените и наркотиците си в свободното си време, когато не крадат и не живеят скотски. Но рядко вършат селска работа - това е оставено на великия немски и френски селянин, който пък наема поляци, румънци, украинци и българи за реколтата.

Белите мъже са на полето. В емиграцията също има йерархия и българите не са нагоре по тази стълбица.  Тъжна йерархия - има страни, които не излъчват от масата си емигранти и черноработници - примерно францу­зи и руснаци. Има и други нации като нашата, гастарбайтерни нации, индивидите на които се добират поединично и търсят каква да е работа - не мога да разбера дали това е старата наша източна робска настройка, която те кара да си винаги слуга и подопечен. Седя и ги търся - руснаците също са бедни, но руски гастарбайтери аз не намирам, това е оксиморон.

Иначе всеки, който се добере до бреговете на Европа, е до­бре приет. Един ден ще кажем welcome на някого, който ще се възползва от свободата, за да я унищожи. Папата каза, че Евро­па е християнски клуб. В момента този клуб работи като армия на спасението, където спасителите се очаква да бъдат изнаси­лени от недобре обрязани мъже, Европа почернява. Вестници­те пишат - това е Еврабия.

Освен това в Европа започва да се забелязва мутрата на едно друго американско чудовище - политически коректното говорене, което не ни дава да споделим дори страховете си, камо ли да решим някой ден да назовем някой от проблемите па свръхдържавата, организирана на принципа на безприн­ципната супа. Добре дошли в Нея, във Вавилонската супа. Ев­ропа прилича днес на един красив жълт светофар, в който са внедрени чудесата на future технологиите, използван е стилът на старото и ценното и ценното изобретение, служещо на пра­вилата, а дизайнът е взет от руска фантастична антиутопична книга, където цветовете се смесват по далтонистки смело. И в основата на този светофар аз видях с очите си - някой бе запалил купища боклуци и опаковки, бе ползвал стълба му за център на племенния огън, така щото семафорната машинка се бе разтопила и потекла като в картина на най-европейския Салвадор Дали, Дали, който се сети да разтопи часовниците, но не разбра, че светофарите като символ на правилата ще се свлекат първи от жегата на времето в сместа на културите. Разтопеният светофар е превеликата метафора на континента - най-малкото защото за учудване продължаваше да работи абсолютно безполезно на онова малко неаполитанско кръсто­вище във Варка д'Оро, където се събираха и кибичеха черни емигранти и където никой не спазваше предимство, а колите се бутаха като Божии овце, оставени без обещания пастир.

 Технически пояснения

Черните пътища на Европа е експеримент, замислен от двама човека, започнал на 23 юли 2007-а, като идеята му бе да се обиколи континента по не-главнитс пътища от Виена до Лисабон и после връщането да стане през Марсилия, Корси­ка, Бриндизи и Гърция. Още на втория ден осъзнахме с Ма­рия, че за този експеримент ще ни трябва една година, тройно финансиране и ако човек наистина е пътешественик, то той не може да върши друга работа. Няма пътешественици земе­делци, няма пътешественици журналисти. Но целта си остана - срещите с хора, с които да говорим за България, страната, в която живеем тези дни. Това са чужденци, но това са най-вече българи. Защо бягат, защо не са си вкъщи и защо бягат, а не пътуват. В Инсбрук ни чакаше третият член на екипа Христо М., който живее тези дни в Германия. И аз знам защо го прави - още в първите дни след заминаването да учи нещо там младият Хикс М. успя да си организира шведска тройка - нещо, което в развратна София просто не му се удаваше. Чужбина носи много привилегии, така е.

Пътувахме с пикап “Мицубиши L 200”, който се развали в Испания от жегите, но и най-вече поради това, че прегледите, които му правеха в София в Болкан Старс, не включваха аку­мулатор и климатик. Като наш балкански късмет отчетохме и това, че пикапът се развали седмица след като му мина гаран­цията. Просто в нашия модерен свят правят така автомобили­те, че да се развалят точно навреме. Финансирани бяхме от 3ПАД “Армеец”, Стефан Шарлопов и “Мобилтел” - в реда на тяхното участие до края на експеримента. Заминаването ста­на много бързо, типично по български, а оборудването скалъ­пихме накрая с помощта на продуцентската къща “Телеман”. Мерсия Макдеморт пише в книгата си за Левски, че българите правят всичко в последния момент. Но тази жена не е права, защото всъщност българите вършат всичко само след като са изпуснали всички срокове.

Навъртяхме за повече от месец повече от 8000 километра. На места водехме дневник, на места забравяхме, защото да се пътува в Европа не е толкова просто, особено ако си българин. Най-гадната част от пътуването беше излизането от София по посока Видин-Калафат. По-гадна от нея беше само връщането през Калотина. Завършихме проекта си със самолет, докато в българския сервиз се чудеха какво й е на нашата кола. Учуд­ването от технологиите е типична българска черта. Друга ти­пично българска черга е технологичната фрустрация - когато колата ми се развали, аз го приемам лично и не разбирам къде съм сгрешил спрямо нея.

Днес, когато завършихме експеримента си и поглеждаме назад, сме по-богати единствено със знанието и яростта, че ни­къде на континента няма такива скапани пътища като в нашата страна. В нея, в нашата страна, явно има хора, чиято професия е да бъдат крадци на асфалт. Познанието е печал.

Освен това накрая на всичко, което си причинихме, искам да посъветвам нещо всички, които идват в страната, в която съм роден. Не пътувайте през България. Там живеят човекоя­дци, които тези дни са се отказали да ядат преминаващите през територията й, но със сигурност от глад и свинщина са изяли повечето от табелките, така щото всеки, който влезе в БГ, да се обърка и изгуби. Недейте пътува през България, колкото и да я обичате. Мога да ви дам този съвет, защото вече познавам ва­шите пътища, но вие моите - не. България е красива и жестока страна. Пазете се.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}