Актуално
Междувременно, в едно голямо междучасие, учениците от Училището трябваше да станат свидетели на грозна, непристойна /използвам квалификация, направена от учениците/ и уронваща авторитета на институцията и личността на учителите картина – майката на Виктория Георгиева беше дошла и отправяше обиди и заплахи със съд и полиция институцията и мен. Обидите бяха отново на база на слабата оценка на дъщеря й.
ПРАВО НА ОТГОВОР: Г-жа Герасимова за несправедливите обвинения, че "тормози" своя ученичка.

Лентата | 30/06/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Lentata.com публикува правото на отговор на преподавателката по английски език от ПГ по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ - Диана Герасимова. Отговорът на г-ба Герасимова е  във връзка с публикацията "Тормоз в училище?", която цитира сигнала на майката Десислава Георгиева от Варна, която твърди, че дъщеря й Виктория получава несправедливо отношение от страна на учителката си по английски.

Lentata.com благодари на г-жа Диана Герасимова за смелостта да разкаже какво се е случило и да изясни проблема на ученичката й нейната майка, а именно - заслужено написаните слаби оценки и многобройни отсъствия от клас. 
Lentata.com благодари, че г-жа Герасимова реагира на апела на редакцията ни - да се  чуе позицията на преподавателката за сигнализирания казус.

Ето защо публикуваме правото на отговор на г-жа Диана Герасимова и оценяваме високо нейното желание да коментираме заедно ситуацията с българското образование, родните ученици и ролята на новите родители.

***

Автор: Диана Герасимова, учител
Възползвам се от правото на отговор на публикувана във Вашия сайт статия от 27.06.2020 година, в която е използвано и дискредитирано името ми:
Ще се опитам да изложа факти, които се надявам да бъдат взети под внимание в създалата се ситуация.
Предавам на ІХ В клас, в който е Виктория Георгиева, от учебната 2019/2020 година. Това, което знаех, както и всички преподаватели, присъствали на Педагогическия съвет е, че през миналата учебна година Виктория Георгиева беше изключена /можете да проверите причините от Протокол от заседанието/, след което е върната в Училището от РУО – Варна.

В началото на учебната година започнахме с преговор и входно ниво /по програмите, утвърдени от МОН/, на което Виктория Георгиева има слаба оценка /мога да предоставя оценките си при проверка/. При преговора ученичката няколкократно твърдеше пред класа, че не знае английски.
Ученичката нямаше и пособия – учебник и учебна тетрадка.
Още през октомври, 2019 год. Виктория Георгиева започна да отсъства от часовете /при необходимост - проверете дневника на класа, където са отбелязани всички направени от нея отсъствия/.
Не съм сигурна в какъв момент /не си спомням датата, за съжаление/ бях извикана на разговор в кабинета на зам.директора по учебната част.
На разговора присъстваха: зам.директор по учебна част, зам.директор по практика, училищният психолог и майката на Виктория Георгиева.
Между личните истории, които разказваше, майката не пропусна да каже няколко пъти, че дъщеря й не знае английски /надява се, че ще го научи/ – твърдение, което я помолих да не повтаря, защото по този начин поставя преподавателите, провели изпита на Виктория Георгиева, в началото на септември, 2019 год. в неприятна ситуация.

Майката спомена и за липсата на финансови възможности в семейството – причината, поради която обещах и още на другия ден изпълних обещанието си – да принтирам първите пет урока и да ги предоставя на Виктория /принтираните копия предадох на класния ръководител, тъй като ученичката отсъстваше от училище/.  
Поради натрупаните отсъствия, повече от 25% от часовете по учебния предмет /чл. 121 ал. 1 от Наредба № 11/2016 год./, Виктория Георгиева беше оставена без оценка за първия срок. Въпреки организираните консултации, които са предвидени по закон, ученичката не посети нито един от часовете. На изпита оценката беше Слаб 2, както на писмения, така и на устния.
Междувременно, в едно голямо междучасие, учениците от Училището трябваше да станат свидетели на грозна, непристойна /използвам квалификация, направена от учениците/ и уронваща авторитета на институцията и личността на учителите картина – майката на Виктория Георгиева беше дошла и отправяше обиди и заплахи със съд и полиция институцията и мен. Обидите бяха отново на база на слабата оценка на дъщеря й.
По-големите момичета и момчета гледаха и слушаха с недоумение и като истински възпитани деца, защитавайки както честта на Училището, така и колкото и да бях изненадана /не предавам в „горните” класове/ и мен.
Не мога да коментирам нито нецензурния език на майката на Виктория Георгиева, нито заплахите към децата.
През втория учебен срок, след почти двуседмична грипна ваканция в началото на март, започна едно ново предизвикателство – дистанционното обучение. Часовете по английски език, както и часовете по повечето от останалите предмети, се провеждат в сформирана във Фейсбук група на класа.
Часовете се провеждат синхронно, което означава, че се провеждат в реално време и всеки час започва с проверка за присъствие. Упражненията, текстовете, преводите и тестовете, които се правят в часовете изпращам, както на имейл /класният ръководител е изпратил на всички преподаватели, включително и на мен, имейлите на всички ученици/, така ги публикувам и във Фейсбук групата.
В края на първия месец проведох разговор с класния ръководител, за да го запозная с отсъствията на Виктория Георгиева /към 16.04. – за пет седмици обучение в електронна среда – ученичката беше натрупала 20 отсъствия – класът има по 4 часа седмично/ и съответно за липсата на каквото и да е участие от нейна страна.
В полза на коректността Ви обяснявам и следния факт – във Фейсбук групата са присъединени и класният ръководител, който е администратор на групата, и Директора на Училището – посочвам това, за да разберете, че през цялото време всеки има видимост към отсъствията и поясненията на преподавателите в случаите, когато някой от класа не работи.

Г-жа Митева ме информира, че Виктория Георгиева не използва имейла си, защото си е забравила паролата, няма телефон и компютър и не може да работи. Оказа се, че ученичката не работи и към момента няма решение за случая.
Месец по-късно проведох нов разговор с г-жа Митева – този път класният ръководител ми предостави информация, че ученичката има профил /под името Teq Gizdashka/ във Фейсбук.
На въпроса ми защо не се присъедини към групата на класа, ми беше отговорено, че ученичката не иска?! Съгласих се да изпратя на Виктория Георгиева, на лично съобщение, всичко, което е правено до този момент, за да може да се включи, макар и два месеца по-късно, в работата.

Изпратих всичко, което ми отне повече от час, но обещаното си е обещано. След ден – два получих съобщение от Виктория Георгиева, /Molq da mi pishete tuk zadachite tui kato ne me dopuska da vlqza v drugiq profil za koeto se izvinqvam/, както се вижда – от друг профил, че иска отново задачите.

Отговорих й, че всички задачи са в групата и като се присъедини – може да ги види. Междувременно, от 21.05., започнахме преговор и подготовка за класна работа. При синхронното обучение говоря с всеки от учениците – по негово предпочитание – по телефон или във Фейсбук. Виктория Георгиева не се включи и в тези часове. Отсъствията на ученичката могат да се проследят както в електронния дневник – задължителен в условията на електронна среда, така и в ежедневните доклади, които предаваме към Директора на Училището, които при желание от Ваша страна, могат да бъдат изисквани от Ръководството на Училището. Тъй като едновременно съм си водила и бележки по работата във всеки час – при необходимост, мога да Ви ги предоставя.
В началото на месец юни излезе заповед на министъра на образованието, по силата на която: учениците, които не са участвали в дистанционното обучени, както и тези, които са застрашени от слаба оценка или отпадане, трябва да присъстват всеки следобед на реални часове в училищна среда. След като бях уведомена за тези часове, написах това в социалните мрежи и го изпратих на Министър Вълчев и Г-жа Янка Такева /имам отговор от г-жа Такева и уверението на зам.министър Михайлова, че въпросът ще бъде разгледан в полза на по-нататъшната работа в електронна среда/.
Позволявам си да Ви предоставя написаното:
За да живея в мир и баланс, за да мога да продължавам да гледам дъщеря си и внучката си в очите, за да мога да застана и утре пред децата, които ми вярват, трябва да напиша тези редове ... Част съм от времето на пандемия по целия свят, част съм от живота, който вероятно ни промени и променя – дано към по-добро, по силата на обстоятелствата съм част и от въведеното в училища и университети „дистанционно обучение” и затова трябва да напиша тези редове, въпреки колебанието ми, въпреки гнева и непримиримостта, въпреки всичко.
Началото /на дистанционното обучение/ беше неясно и трудно, противоречиво и донякъде странно, защото – игрите на компютър трябваше да бъдат заместени от часове върху уроци и домашни; слушането на музика и гледането на клипчета беше изместено от онлайн обяснения и десетки платформи – добри или не толкова. Обществото ни се сблъска с различните изисквания на учители и невъзможност за работа от страна на десетки деца /и поради липса на техническа възможност, но и поради липса на заинтересуваност/, хиляди родители работиха и едновременно учеха, особено при най-малките, повече от децата си, защото такива бяха изискванията. На този фон все по-рядко започна да се коментира броя на учениците, които не са обхванати в ежедневните уроци ... И това отприщи лъжата - лъжата на учителите, които „навреме” започнаха да пускат лустросаните си доклади /за незнаещите - всеки учител трябва да отчита работата си ежедневно чрез доклад – до 13 часа или близък до този час/ и вероятно притъпи проверката на истинността на този доклад и не само даде правото на тези хора да продължат, но и зарази други. 
Това е накратко историята на една лъжа. Лъжата, която с един замах унищожи ценностите на хиляди деца, които работиха и продължават да работят всеки час; лъжата, която обезмисли труда на всички, които писаха и пишат домашни, четяха и четат произведения, решаваха и решават задачи ..., защото се оказа, че и аршинът е един – заветната оценка получава и този, който не е присъствал в нито един час и не е предал нито едно домашно, и този, който е работил всеки ден, но допуска грешки. Да, всеки би казал, че знанията остават – напълно съм съгласна! Но учителят не е само обучител, но и възпитател – или греша? 
Днес всичко това отприщи в мен противоречиви чувства, над които доминира срамът! Срам ме е, че лекарите от първа линия не се поколебаха за миг, за да останат на работните си места – някои от тях платиха с живота си – ПОКЛОН!, а други се крият зад лъжата. Срам ме е, че двете момчета – Орлин Велев /Орлин младши е син на наши съученици/ и Кико Дончев – ни изведоха в Космоса – РЕСПЕКТ!, докато други се крият по земята. Срам ме е, че в Щатите убийството на един човек запали милиони да излязат и да изкажат мнението си, а други не намират време да застанат пред децата ... Факт е, че пандемията по-скоро оголи и подсили проблемите /откраднах израза от един достоен човек/, отколкото да създаде нови – тези, които се криеха и преди, пак се скриха!!! Какво откриваме под думите „We skip our lessons to teach you ONE” – желанието и непримиримостта на младите хора, които някои си позволяват да подценяват, да ни научат! Какво общество искаме??? 
Сега се обръщам към дъщеря си с благодарност и гордост, че не е възпитавана в лъжа; обръщам се към тези от бившите си ученици, с които и до днес съм приятел, с благодарност, че се учехме в крачка – всеки ден, всеки час; обръщам се към приятелите си, с които във времето се учехме, вярвайки в истината и възпитавайки децата си ... 
Обръщам се и към Вас, Г-н Министър и Вашия екип! Преди дни се издаде заповед, по силата на която във времето от 1 до 30.06. всички ученици, които не са били обхванати в дистанционното обучение, както и тези, които са застрашени от слаба оценка или отпадане, трябва да бъдат обучаване в училище до 120 часа. Не съм виждала указанията, в които ни уверяват, че това изисква от утре, 8.06., преподавателите, които както се оказа, са имали неблагоразумието: 
1. Да подадат честен доклад, в който са описали отсъствията на учениците; 2. Да отбележат в електронния дневник отсъствията и едновременно с това – оценките;
3. Да говорят със съответните класни и с Ръководството на съответното училище, че има ученици, които не присъстват /при синхронното обучение/ и не работят  ... 
ще работят с тези ученици от 13 часа по четири часа /по 45 мин/. Математиката ми е слабата страна, но и без синус и косинус може да се разбере, че максимумът от часове, който е възможно да бъде взет е 60 часа. Все в този контекст са и въпросите ми към Вас, Г-н Министър, към Вашия екип и към всички, които ще прочетат тези редове:
1. Часовете ни са до 13 часа – провеждат се и синхронно и асинхронно, но в края на учебната година има както проверки на домашни, така и изпитвания, свързани с приключването на годината – Въпросите са два: „Как учениците, които трябва да бъдат в 13 часа в училище, ще бъдат едновременно в час сутринта и ще пътуват до училището, където са часовете им? „За чия сметка, трябва да прекъсна часовете си, да се приготвя и да отида в 13 часа на училище?;
2. До обяд /13 часа/ трябва да се предаде и Докладът за работата през деня – Въпросът е „Истината ли да напиша или да излъжа, защото няма да съм провела часовете си до край?”
3. След като се проведат сутрешните часове – от 8.30 до 13.00 и след четири часа следобед /реално до 17.00 часа/ – Въпросите са „Кога и колко ефективно тези ученици ще се подготвят за следващия ден?, „Учителят и след 18 часа – минимум – ли ще продължи ефективната си работа по проверка и подготовка за следващия ден?”, „Няма ли пак и пак учениците, които вложиха и труд, и време, и умения, и знания в часовете, изпълнявайки задълженията си, да пострадат от липсата на внимание?”
Не ме е страх от заповедите и указанията, защото това е моят избор. Но докато работя с деца и докато дишам – няма да се смиря пред лъжата, дребнотемието, липсата на сърце и душа в това, което правя. Преди да напиша тези редове се почувствах за минути изгубена ... Сега съм по-силна ... А вие?
Въпреки абсурдността на създалата си ситуация – както за децата /голяма част от тези, които трябваше да присъстват в следобедните часове, пътуваха с автобус и влак от селата/, така и за мен – часовете ми сутрин свършват в 12.30 или в 13.00 часа???, направихме всичко по силите си, за да сме в класната стая. Виктория Георгиева идва първите два дни, като първия ден й дадох да направи класната работа /твърдеше, че не е работила в сутрешните часове, защото няма телефон/.
Оценката е слаба, защото не беше направила нито едно упражнение. В края на седмицата предупредих и класния ръководител, и Ръководството на Училището, че Виктория Георгиева не посещава часовете /отсъствията са отразени в дневника – можете да получите достъп до документацията след като се свържете с Директора на Училището/. Г-жа Митева говори с майката на Виктория Георгиева и каза, че ученичката е болна и затова не идва.
Виктория Георгиева дойде в час миналата седмица, в понеделник – 22.06.
На въпроса ми защо е отсъствала 10 дни – пред всички присъстващи тя заяви, че не е идвала, защото била болна. Помолих я да донесе медицинска бележка, но тя каза, че няма медицинска бележка, защото – цитирам по памет: Това не е училище и часовете не са задължителни. Попитах кой й е казал това – отговорът беше „Класната”. Когато поисках да ми покаже упражненията, които е направила, се оказа, че е преписала някакъв урок /не го е превела, защото не може, както тя каза/, но не е работила по упражненията – веднъж изпратени й от мен месец по-рано и на 8.06., отново дадени в час. Попитах за пореден път защо не е работила, както всички останали деца. Отговорът на Виктория беше, че няма учебници. Когато й напомних, че още през май ми е изпратила във Фейсбук, на лично съобщение, снимка на учебника с въпроса – това ли е учебникът? и е получила утвърдителния ми отговор, тя започна да обижда съучениците си с непристойни думи – в контекста на това, че всички преписвали и се „подлагали”, за да получат тройка ...
Никога не съм разрешавала деца да обиждат други деца и затова помолих Виктория Георгиева да напусне часа. Отне ми доста време да успокоя останалите ученици ... Следващия час, зам.директор Лефтерова я върна в часа. Попитах какво се е случило – отговорът на Виктория Георгиева беше, че е отишла при г-жа Митева, за да я помоли да не казва на майка й, а г-жа Митева я завела при г-жа Лефтерова ... В междучасието отидох в дирекцията и там коментирахме причината за отстраняването на Виктория Георгиева. Оказа се, че тя е посочила отново други причини – факт, който ме накара да помоля Ръководството да дойдат в часа и да говорят с децата.
Г-жа Лефтерова пое и ангажимента да принтира учебниците, за да няма нова причина за бездействието на Виктория Георгиева. Във вторник г-жа Лефтерова идва в часа, но ученичката отсъстваше. Бях помолена, ако се появи, да информирам Ръководството. Ученичката дойде с около час закъснение и при поетия ангажимент – извиках г-жа Лефтерова. Зам.директорът не само предостави копие на учебниците, но и зададе въпроси относно отсъствията на ученичката и получи същите отговори, а именно, че часовете не са задължителни и затова не е идвала на училище. Г-жа Лефтерова обясни, че часовете се провеждат със заповед на министъра на образованието и са абсолютно задължителни, както и изрази надежда, че при наличието на учебни помагала няма да има причина, поради която да не се работи в час.
По време на часовете с ІХ В клас в четвъртък, в групата се намесиха нови членове, които пишеха цинизми и обиди.
Тъй като веднага ги блокирах и докладвах във Фейсбук, а и понеже изпитвах – това бяха последните часове за оформяне на годишния успех, децата започнаха да ми изпращат снимки, доказващи, че Виктория Георгиева е поканила тези хора в групата, както съобщението от майката на Виктория Георгиева, изпълнено с нападки и обиди към мен.
Имахме по-важна работа и затова помолих децата да не се намесват и да продължим часа си /всички присъстващи в часа поискаха поканените в групата да спрат с нецензурните си изречения ..., но трябваше да изслушат всичко, защото и администраторът на групата не предприе никакви действия. Когато се видяхме в училище, в следобедните часове – децата започнаха да разпитват Виктория Георгиева кои са тези хора, защо пише обидни думи ..., но единственото, което ученичката повтаряше беше, че няма да им каже кой пише. Децата поискаха да знаят как, като няма телефон и интернет – причината, поради която не участва в дистанционното обучение – пише и обижда? За да не ескалира повече нарастващото от сутринта напрежение, поисках от ученичката да ми представи домашните си. Тя отново нищо не беше написала. В създалата се ситуация помолих децата да й дадат азбуката, за да научи и така да мога да й пиша оценка, различна от слаба. Никой не пожела да й даде тетрадката си. Тогава я помолих да ми даде тетрадката си, написах й азбуката и й дадох време – до края на часа, да я научи. Излязохме в междучасие, след което Виктория Георгиева не се върна в час.
Късно вечерта, децата от класа започнаха да ми изпращат написаните заплахи и обиди към мен и към всеки, който беше дръзнал да ме защити от страна на Виктория Георгиева и майка й – един, защото си е позволил да й каже, че няма право да напада, защото не е била в нито един час и не е направила нито едно упражнение; друг, защото е написал, че написаното е грозно и обидно ... Аз така и не видях какво са написали Виктория Георгиева и майка й, защото съм ги блокирала, но по отговорите на децата разбрах, че има заплахи и с насилие, и със съд и с полиция ...
Нямам отговор защо класният ръководител, който е и администратор на групата не блокира тези гнусни обиди към собствените си ученици /едва вчера е закрил групата/. Часове наред се обаждаха деца и родители, които бяха отвратени от написаното. Всички подробности можете да получите от г-жа Митева, която единствена може да отвори групата, където да видите цялата грозна картина. Това, което децата са успели да снимат, мога да Ви го предоставя.
Днес, 29.06., ученици от ІХ В и ученици от ІХ А клас, които са разбрали за случващото се в класа на съучениците им, провокирани от тежкия отпечатък, който Вашата статия оставя върху институцията, както и върху името на Директор Петрова и поради дискредитиране на моето име, се събраха в училище и бяха на разговор при Директора. Те заявяват твърдо, че ученичката трябва да бъде отстранена, поради уронване престижа на Училището, както и заявяват, че ако бъдат предприети мерки срещу мен, като преподавател, застават неотклонно зад мен. Изпращам Ви част от това, което са написали ... Мисля, че коментарът е излишен!  
"Зареди един ученик който няма никакво възпитание както и майка ѝ не искаме да губим вас! Вие сте един ПРЕКРАСЕН учител който ме научи на много, не само по английски а и занапред в живота! Благодаря ви много! Не се махайте защото вие крепите това училище и то е на такова ниво точно зареди ВАС! Хубава вечер!
Вие сте учител на когото му пука за нас, строга госпожа. Но също така като един приятел Благодарение на вас за първи път направих проект , давате на всеки шанс до края и се борите за всеки да успее.
Госпожо вие сте мега яка Госпожа която не вика за лошо ами за добро, за да учим и да постигнем нещо за напред !
Вие сте страхотен учител!!Не си представям да вляза в час по Английски и да не преподавате вие!Безкрайно много ви уважавам и ценя!
Здравейте госпожо Герасимова! Моето мнение не знам за другите, но аз научих доста хубави неща от вас. Научих,че човек трябва да е честен към себе си.И винаги трябва съвестта да ни е чиста,че трябва да имаме свое лично мнение и трябва да се уважава ме. Винаги трябва да обмисляме решенията си добре, защото не можем да се върнем назад и не можем да поправяме грешките си. За мен беше чест, че имам такъв учител като вас. Не става въпрос само за английски език, но и за важните неща в живота."
Като историк знам, че всяка дума, излязла от контекста на казаното, би могла да унищожи един живот, но знам и друг факт - революция не може да бъде привнесена, но може да помете изграденото, защото днес удря един, а утре - ще удари и останалите - няма изключения. Да се удари едно училище, учител, директор, както се оказва е много лесно, но къде е възпитанието и силата на словото тук? 
Не очаквам да премахнете тази публикация и да поднесете извинения, макар че това е единственото - повярвайте - правилното решение. Но Ви питам - трябва ли да се уронва по този начин авторитета на един учител и преди всичко - институция, каквато е българското училище? и Кой печели от това? 
И днес съм с учениците си, защото те го заслужават. И днес съм с хилядите /без преувеличение/, които ще се изправят до мен - лекари, юристи, финансисти, редактори, учители ... , родители и преди всичко - хора - това са моите ученици, които не се страхуват да излязат с името си! 
Приемам с достойнство поканата Ви да присъствам във Вашето студио и ще бъда изключително горда да споделя с всички Ваши зрители истината за българското училище и българския учител!
С уважение,
Диана Герасимова



 



 

 



Други статии от този автор



Коментари