Актуално
Как се чупят прозорците на една цивилизация? Много просто. Допускаш формирането на анклави (гета/”ноу гоу зоунс”) с автономен дневен ред, който не само се различава, но на практика се противопоставя на официално приетите норми. Оставяш медии, активисти и всякакви “инфлуенсъри” да тръбят, че хората в тези анклави са жертва на дискриминация и потисничество. Създаваш у част от населението усещане, че някои действия, които по принцип се смятат за недопустими (разграбване на магазини, атакуване на полицейски служители и мирни граждани, поругаване на паметници) са им позволени. И когато едно неволно събитие запали фитила на разрушението, разбираш, че ситуацията е излязла извън контрол.
Счупените прозорци на западната цивилизация

Гост-автор | 01/07/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Димитър Петров, conservative.bg

 

 

 

“Теорията на счупените прозорци” е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието идва от примера, който авторите привеждат: “Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.” Тоест, ако провиненията не се наказват, това стимулира все повече хора да нарушават реда.

Как се чупят прозорците на една цивилизация? Много просто. Допускаш формирането на анклави (гета/”ноу гоу зоунс”) с автономен дневен ред, който не само се различава, но на практика се противопоставя на официално приетите норми. Оставяш медии, активисти и всякакви “инфлуенсъри” да тръбят, че хората в тези анклави са жертва на дискриминация и потисничество. Създаваш у част от населението усещане, че някои действия, които по принцип се смятат за недопустими (разграбване на магазини, атакуване на полицейски служители и мирни граждани, поругаване на паметници) са им позволени. И когато едно неволно събитие запали фитила на разрушението, разбираш, че ситуацията е излязла извън контрол. Каквато я виждаме тези дни в редица градове на САЩ (а отскоро и в някои западноевропейски столици) след убийството на Джордж Флойд.

Минеаполис беше пръв. Но твърде бързо бунтовете се пренесоха и в други американски мегаполиси. Вълненията започнаха като граждански протести, изродиха се във вандализъм и мародерство, мутираха в поругаване на паметници и засега кулминират в създаването на “автономия” на територията на Сиатъл. Междувременно размириците се пренесоха и в Лондон, Париж, Брюксел – пак с подобен “почерк”, поне що се отнася до атакуване на символи, обявени за “расистки”…

От идейна гледна точка действията на протестиращите са пълен потрес. Опустошаването на магазини и нападенията над мирни бели хора по никакъв начин няма да помогнат за справедливото решаване на съдебния казус “Флойд”, но със сигурност създават негативни настроения спрямо каузата. А що се отнася до вандализирането на паметници, тук нещата са много интересни.

Онези, които са съборили статуята на Христофор Колумб, дават ли си сметка каква щеше да е Америка, ако воденият от него кораб не беше достигнал бреговете ѝ? Лека подсказка: робство е имало и в предколумбова Америка, при това много по-свирепо. Ако познанията им по история куцат, поне да бяха гледали “Апокалипто” на Мел Гибсън.

Тези, които поругаха паметника на Унистън Чърчил (обявявайки го за расист), осъзнават ли каква щеше да бъде Великобритания при загуба на водената именно от Чърчил “битка за Британия” и Втора световна война като цяло? И по-точно какви бяха плановете на Хитлер за хората с по-тъмен цвят на кожата в една “Нова Европа”?

Настояващите Европа “да преосмисли колониалното си минало” наясно ли са, че Европа днес осигурява благини, немислими за други части на света, и това се дължи и на колониализма (не само, разбира се)?

И да се върнем отново в САЩ: като са тръгнали да събарят паметници на робовладелци, активистите от Black Live Matters и Антифа ще посегнат ли и на Джордж Уошингтън и Томас Джеферсън (и двамата крупни робовладелци)? Които, покрай потискането и експлоатацията на чернокожи, са намерили време и смисъл да създадат Декларацията на независимостта и Конституцията на Съединените щати, и сега се водят “бащи основатели” на Америка.

Нека да го кажем ясно:

Бунтовете не са расови. Колкото и да ни набиват в лицата лозунги срещу “лошите бели мъже”, фактът е, че протестиращите не са представителна извадка на цялата афроамериканска общност в САЩ (но са представителна извадка на чернокожите от гетото).

Бунтовете не са (основно) икономически. Защото от кризата покрай COVID-19 страдат всички в САЩ, не само чернокожите. Някой да е видял бели или азиатци да щурмуват магазини?

Бунтовете са стремеж към разрушаване на западната цивилизация – и в САЩ, и в Западна Европа. (Цивилизация, към която безусловно принадлежи и България, но тук очевидно тези идеи засега не виреят, както се видя на софийския протест от 6 юни.)

И тук се връщаме към “теорията на счупените прозорци”. Една основна причина за ескалацията на насилието и вандализма е именно реакцията на институции и обществени фактори.

Отвъд океана прави впечатление факта, че в различните градове мерките срещу агресията варират според това дали местният губернатор/кмет е републиканец или демократ. И ако първите дават някакъв по-твърд отпор, то вторите са доста толерантни към размирниците.

Когато паметникът на Христофор Колумб в Бостън бе “обезглавен”, кметът Марти Уолш заяви, че “ще направим и анализ на историческото значение на тази статуя”.

А какъв сигнал дава свалянето на филма “Отнесени от вихъра” от платформата на HBO? Към какво окуражават жестовете на бели либерали, които коленичат пред чернокожите вандали? Ами естествено, към “още от същото”…

И всичко това е (засега) връхната точка на процеси, които се развиват от години – толериране на разбеснели се BLM и Антифа “хунвейбини” в университетите, атакуване на английската класическа литература, защото е написана само от бели мъже, в киното и театъра бели персонажи се играят от чернокожи актьори (обратното не се допуска, разбира се), “политическата коректност” цензурира “неподходящите” мнения (включително и в социалните мрежи), жертви на институционални и корпоративни репресии по обвинения в расизъм са само бели (в същото време “Убий всички бели мъже!” е свобода на словото, а не расизъм и призив към насилие)… Докато стигнем до най-пресния пример – CNN да дава трибуна на активист, според когото “белите деца трябва да чувстват вина заради цвета на кожата си”.

Малцинствата, които сега се бунтуват, се радват на такава толерантност от страна на властите, каквато никога не биха имали при аналогични прояви на местата, откъдето са корените им.

Но има ли кой да спре необузданата отстъпчивост на мнозинството?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари