Актуално
Това, което се опита да направи Black Lives Matter в седмиците след смъртта на Джордж Флойд, е страшно. Защо трябва да водим тази война срещу нашата история? Защо толкова малко хора с властова позиция - с изключение на Еманюел Макрон, който каза точно това, което трябваше да се каже - са склонни да подчертаят колко е важно да съхраним символите от миналото си? Широката публика не е съгласна с тези активисти, но е сплашвана и принудена да се съгласи или да замълчи. Тя се страхува от обвинението в расизъм, което може да сложи край на много кариери, и от това, че тези активисти са непочтени и брутални.
Дъглас Мъри: Антирасизмът стана рекет

Гост-автор | 04/07/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Източник: glasove.com

 

 

 

След бруталната смърт на Джордж Флойд в САЩ, по целия свят се разпространиха демонстрации, водени най-вече от организацията Black Lives Matter, които често стигаха до изблици на насилие. Компаниите не останаха по-назад, като Mars иска да промени логото на основната си марка, “Чичо Бен”, L'Oréal реши да премахне термини като “избелване” от описанието на своите продукти. Знаменитости последваха примера, някои дори публично поднесоха извинения заради това, че са дублирали “цветнокожи хора” във филмите. Всички ли сме станали расисти? В никакъв случай, категоричен е британският журналист и есеист Дъглас Мъри, автор на два бестселъра - “Странната смърт на Европа” и “Войната на общностите”.

 

- Толкова силен ли е днес расизмът във Франция, Обединеното кралство и САЩ, колкото преди няколко десетилетия?

 

- Не. Всички показатели сочат, че нашите страни са много по-малко расистки, отколкото през последните десетилетия. Процентът например на хората, които биха отказали член на семейството да се ожени за човек от друг етнос (което смятам за класически пример на расизъм) е намалял до минимално ниво. Това е забележителен прогрес. И въпреки това, антирасистките движения представят ситуацията така, сякаш тя никога не е била толкова тежка, отчасти заради това, което американският философ Ерик Хофър резюмира по следния начин: “Всички големи каузи започват като движение, превръщат се в бизнес и завършват като рекет”. Що се отнася до расизма, ние сме на етапа на рекета, но много малко хора искат да го приемат. 

 

- Антирасистките движения, като Black Lives Matter, по-различни ли са от предишните? Ефикасна или контрапродуктивна е тяхната стратегия?

 

- Тези движения имат някои общи характеристики с предишните. В началото откриваме напълно легитимно искане за повече справедливост в американската полиция. Но от доста време вече Black Lives Matter показва склонност към нечестност. Един от основополагащите моменти на движението беше смъртта на Майкъл Браун във Фъргюсън, Мисури. Движението твърдеше, че в момента на смъртта си Браун е бил с вдигнати ръце и е казал “Не стреляйте”. Всъщност по-късно се разкри, че Браун се е опитал да вземе оръжието на полицая при ареста, точно преди да бъде застрелян. Не казвам, че няма проблеми с полицията в САЩ. Но начинът, по който Black Lives Matter отхвърля фактите, които не съвпадат с неговите възгледи, беше лош предвестник. Точно както и рано проявената му склонност да развива антисемитски конспирационизъм, което продължава и днес. Просто останалата част от света започна да осъзнава това, което американските наблюдатели забелязват от години: движението Black Lives Matter, също като “мирните изследвания” (peace studies) по време на Студената война, е замислено така, че да не можеш да му се противопоставиш. Но зад тази фасада има много неща, с които човек не може да се съгласи. Съоснователите на движението, по собственото си описание, са марксисти. Смятам също, че тяхната екстраполация на осъдителните действия на един полицай в Минесота - днес в затвора в очакване на съдебен процес - да се приложи спрямо цяла нация и цвят на кожата е много смущаваща. Идеята, че убиецът на Джордж Флойд представлява всички полицаи в САЩ изисква сериозна умствена гимнастика. Че представлява или разкрива нещо ендемично в британското или френското общество, е откровено скандално твърдение.

 

- Но дали това движение е толкова силно днес, защото се провалиха “универсалистки” движения, като това на Мартин Лутър Кинг?

 

- Както пиша в последната си книга, “Войната на общностите”, най-новото поколение активисти на “расата” прекара последните петдесет години в разрушаване и накрая в промяна на посоката на красивата мечта на д-р Кинг. Активист след активист - сред които признати универистетски преподавали - вече твърдят, че е расистко да не съдиш за хората според цвета на кожата им, но е расистко да съдиш за характера им според него. Мисля, че тези хора поставят отново расовия въпрос в центъра на обществото, в момента, в които мнозина от нас се надяваха, че сме го преодолели.

 

- Как си обяснявате, че антирасистките движения и политиките на идентичността като цяло получават подобно медийно покритие, докато повечето хора не са расисти, но искат да съхранят символите от миналото си, като статуята на Чърчил?

 

- Защото, както току-що казах, тяхното движение е замислено така, че да не можем да му се противопоставим. Кой би могъл да каже “Животът на черните няма значение” («Black lives don't matter»)? Може би има такива хора, но те не са мнозинство в публичния дебат. Това е много хитра марксистка стратегия - да създадеш движение, което заради самото му име, не можеш да оспориш. Но това, което се опита да направи Black Lives Matter в седмиците след смъртта на Джордж Флойд, е страшно. Защо трябва да водим тази война срещу нашата история? Защо толкова малко хора с властова позиция - с изключение на Еманюел Макрон, който каза точно това, което трябваше да се каже - са склонни да подчертаят колко е важно да съхраним символите от миналото си? Широката публика не е съгласна с тези активисти, но е сплашвана и принудена да се съгласи или да замълчи. Тя се страхува от обвинението в расизъм, което може да сложи край на много кариери, и от това, че тези активисти са непочтени и брутални. 

 

Има много ирония, която трябва да посочим. Едната е, че ако нашите общества бяха това, което казват тези “антирасистки” расисти, нямаше да бъдем многообразни общества, каквито сме. Хората нямаше да имигрират при нас и да продължават да го правят. Що се отнася до миналото, ако то беше толкова ужасно, както казват, защо нашето настояще е толкова добро? Със сигурност по-добро от алтернативите. Трябва да го кажем ясно и силно. Трябва също да попитаме: “в сравнение с какво?”. Къде е утопията, с която тези хора ни сравняват? Имат ли карта, за да ни заведат там? При някои това е така, но техният път минава през непроходим ад. 

 

L'Oréal реши да премахне думи като “избелващ” от описанието на продуктите си. Unilever, Mars, или дори “Семейство Симпсън” започнаха промени, за да покажат, че не са “расисти”. Защо тези компании и марки подкрепят антирасизма по този начин? Наистина ли потребителите искат това?

 

- В тази комуникационна епоха големите компании са под натиск. Често някой много млад човек отговаря за присъствието им в социалните мрежи и дори и малко критики водят до паника, която се предава нагоре по цялата структура. Симпатизирам на тези компании… На определено ниво, става дума за проста сметка цена/печалба.

 

В случая с големите банки или енергийни конгломерати, знакът за ангажиране с различността и дори Black Lives Matter, всъщност е малка цена, за да имат добра репутация. Много от тези структури все още не са платили цената за участието си в последния финансов крах. Така или иначе, да се обвиеш с фалшива добродетел, да платиш религиозен данък на Black Lives Matter, да увеличиш отдела си “Човешки ресурси”, да вдигнеш шум около различността и да направиш всичко, което е необходимо, за да изглежда, че си в духа на времето, наистина не струва скъпо.

 

- Някои привърженици на Брекзит и Доналд Тръмп образуват ли също движения на идентичността? Има ли “бяла политика на идентичността”?

 

- Някои, да. Но идеята, че имат голяма роля в Брекзит или успеха на Тръмп е обида към цяла част на населението и лесен начин за измъкване. Главният въпрос през последните години не е “помогна ли Русия на Тръмп?” или “излъгаха ли британците, за да напуснат Европейския съюз?” Тези теории на конспирацията вредят на онези, които вярват в тях, защото им пречат да се развиват. Истинските въпроси по-скоро са: “Какво беше толкова зле в американския политически пейзаж, че избирателите да гласуват за толкова разрушителен фактор?”. И: “Какво не беше наред в ЕС, за да решат едни от най-големите данъкоплатци да го напуснат?”. Тези въпроси са по-болезнени, но по-важни. Би трябвало да бъдат такива, защото иначе ще се случат още по-лоши катаклизми. 

 

- Ако мнозинството от хората не са съгласни с антирасизма в сегашната му форма, това не е ли добре за консерваторите, които впоследствие ще получат по-голяма подкрепа на изборите?

 

- Възможно е. Но трябва да внимаваме с изкушението да вярваме, че лошите или брутални събития ще играят в наша полза. В началото на пандемията на Covid-19 хора с различни политически убеждения започнаха да твърдят, че вирусът показва колко уместна е тяхната идеология. Историците знаят, че е невъзможно да се предскажат с точност историческите или социални движения. Кой можеше да предскаже през февруари, че последните месеци, които преживяхме, ще се развият така? Но е вярно, че движение, което застава почти срещу всичко, което съставлява миналото и настоящето на едно население, трудно ще срещне силна всенародна подкрепа.

 

- Има ли риск десницата да се радикализира? Опасявате ли се от граждански безредици в бъдеще?

 

- Всички ние би трябвало да се страхуваме от граждански безредици, защото никога не се знае какво ще ги провокира или какво може да ги запали. Смъртта на един чернокож човек без оръжие в Минесота предизвика сцени на плячкосване в Стокхолм и нападения срещу полицаи в Брюксел. Наистина се тревожа от тенденцията към радикализация и че една група екстремисти, чиито искания ще бъдат удовлетворени, ще доведе до предявяването на противоположни искания. Но най-много ме притеснява завръщането на “расата”. Понятието, разбира се, никога не ни е напускало, но ако прочетете трудовете на тези почти невежи американски професори измамници, като Робин ДиАнджело, ще видите, че в името на антирасизма отново се расизира обществото. Както твърдя във “Войната на общностите”, цената, която ще трябва да платим, е висока, ако решим да представим белите като хомогенна група, ако им се каже, че са ужасни, виновни и че нищо при тях не е наред. Отвращават ме антирасистите, които правят расови провокации. Утрешните исторически книги няма да ги пощадят. Гарантирам ви го, защото възнамерявам да напиша няколко. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари