Актуално
Невъзможно е да знаем какво да очакваме от Тръмп. През последните дни каза за една африканска лекарка, която живее в Тексас и която твърди, че гинекологичните проблеми понякога са причинени от самите жени, понеже са имали сексуални отношения с демони, че е “впечатляваща”, само защото тя приветства изявленията му за хидроксихлорохина и оспори носенето на маски. След това, как да имаш доверие в неговото справяне с Covid-19? Имам усещането, че Байдън играе с една добре позната карта в политиката: когато противникът ви се самоунищожава, не се намесвайте.
Род Дреер: Америка е пред бездната на съперничеството за власт

Гост-автор | 02/08/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Източник: glasove.com

 

Много критичен към справянето на Доналд Тръмп със здравната криза и разтревожен от радикализацията на активистите на движението Black Lives Matter (Животът на черните има значение), американският консервативен журналист Род Дреер прави мрачен портрет на САЩ, сто дни преди президентските избори, в интервю за “Фигаро”. 

 

 

- Изчерпа ли се движението Black Lives Matter, след като привлече голямо медийно внимание, включително в Европа?

 

Black Lives Matter възникна през 2013 г. след оправдаването на мъжа, убил Трейвън Мартин във Флорида, чернокож тийнейджър, починал след спречкване с бял мъж. След аферата “Мартин” движението, което бе създадено от три жени, се разпространи в САЩ. После, през 2014 г., полицай от Фъргюсън, щата Мисури, уби чернокожия Майкъл Браун, предизвиквайки няколкодневна вълна от бунтове. Официалното разследване, водено от Министерството на правосъдието при управлението на Обама, разкри обаче, че Браун се е опитал да обезоръжи полицая и той е действал при самозащита. Но истината няма особено значение, когато трябва да се прави политическа пропаганда и Black Lives Matter придоби още по-голямо влияние. 

 

След това движението поизчезна в началото на президентството на Тръмп. Трудно е да се обясни защо. Безспорно, левицата се радикализира с идването на Тръмп, но енергията му първоначално се фокусира върху теми, свързани с правата на ЛГБТ, и икономическите реформи на Бърни Сандърс. 

 

Смъртта на Джордж Флойд възкреси Black Lives Matter и го направи по-силно от всякога. Днес това движение е много по-радикално, отколкото повечето хора мислят. Поне двама от основателите му са марксисти. И ако отидете на официалния му сайт, ще видите, че те говорят за разрушаване на традиционния модел на семейството, който смятат за потискащ. Подкрепят много силно “трансджендърството”. Повечето хора, които подкрепят Black Lives Matter в САЩ, не знаят това или не ги е грижа, но това движение се превърна в символ не само на силното раздразнение на хората от расизма, но най-вече във фокус на гнева на левицата от положението на много малцинства в Съединените щати. 

 

Тази седмица в Портланд се разпостраняваше видео с бяла жена пред Федералната съдебна палата. Тя казваше, че е много ядосана, че не може да излезе на улицата, за да вика “Black Lives Matter”. Сцената беше сюрреалистична: тази жена правеше пред въоръжените федерални агенти точно това, което твърдеше, че не е разрешено да се прави. С подобни кадри човек осъзнава, че се случва нещо много по-дълбоко от протест срещу расовата дискриминация. 

 

Това, което ме поразява в това движение, е, че много активисти твърдят, че САЩ са страна на бели  супремасисти. Което не е вярно. От победата на гражданските права през 60-те години на ХХ век нещата значително се подобриха за чернокожите американци. Разбира се, все още има проблеми. През 60-те години например се разпадна чернокожото американско семейство. Почти три от четири деца, родени в днешна Америка, не познават бащите си. А социалните изследвания показват, че е по-трудно да се измъкнеш от бедността, когато си от семейство с един родител. Това е също фактор за престъпността сред младите мъже. И ако чернокожата общност остава бедна, то е преди всичко поради причини, свързани с тяхната лична култура и общност. Но това нямаме право да го казваме. 

 

Не отричам факта, че робството и расизмът играят роля в отслабването на афроамериканското семейство. Просто в очите на активистите и симпатизантите на движението Black Lives Matter и особено на медиите, единствената причина за тяхното страдание е расизмът. Тук има отричане, което намирам просто за смайващо. Освен това, тези идеолози се държат така, сякаш всички бели са привилегировани и няма никаква разлика в богатството и жизнената среда между тях. Според техния марксистки прочит един чернокож професор по литература в университета е потискан, а един бял работник в завода е потисник. Със сигурност тази идеология ще събуди демоните на националистическата десница. Какъв ужасен край на еволюцията на гражданските права в нашата страна. 

 

Движението за граждански права беше ръководено от чернокожи пастори, които поставяха на преден план демократичните либерални ценности, както и християнското наследство на страната. Днес Америка е постхристиянска страна. Движението Black Lives Matter се ръководи от университетски хора и професионални активисти. Без християнските ценности, които оживяваха движението за граждански права, се страхувам за бъдещето: политиката има тенденция да се превърне в политика на расите. Без християнските ценности, или поне тяхната секуларизация, която дължим на универсализма на Просвещението, ще изпаднем в бездната на съперничеството за власт. 

 

- Опитва ли се Джо Байдън да използва движението в своя полза?

 

- Той едва нарушава мълчанието. Освен това, не може да се каже, че трябва да комуникира твърде много. Той се възползва от икономическата криза, приписана на Covid-19 и на некомпетентността на Тръмп. Вярно е, че Black Lives Matter помага на Джо Байдън, като връща динамиката на левицата, но най-вече позволи да се разкрият границите на Тръмп. Расовите бунтове и иконоборческата ярост, обзела хората, които събарят статуи, би трябвало да повиши популярността на един консервативен президент, който превъзнася национализма. Но Тръмп не успя да направи удар. Мнозинството американци, дори тези, които се обявяват за десни, бяха отвратени от начина, по който беше убит Джордж Флойд. Тръмп бе неспособен да признае големия морален залог на това събитие и да прояви съпричастност. Това беше непристойно. А освен това той не можеше да разбере от Белия дом как да се справи с бунтовете и насилието. Нареди използването на твърде много сила и дори някои консерватори смятат, че е отишъл твърде далеч. 

 

Впоследствие президентът съобщи в Туитър, че може би трябва да отложим президентските избори, понеже, казва той, рискуват да бъдат нечестни и фалшифицирани. Тръмп поставя Ричард Никсън и Сейнт Луис на едно и също ниво. Той е напът да делегитимира основите на републиката, за да се предпази от притеснението да загуби изборите. Така че имам усещането, че Байдън играе с една добре позната карта в политиката: когато противникът ви се самоунищожава, не се намесвайте. 

 

- В състояние ли е полицията да гарантира спазването на закона в най-засегнатите от движението градове?

 

- Не, защото полицията е на разпореждане на местните власти. Управляващите в леви градове, като Минеаполис, Портланд, Сиатъл и Ню Йорк, отслабиха полицията. Наскоро шефът на полицията в Сиатъл изпрати писмо до всички местни компании с предупреждението, че градската управа няма да позволи на полицията да използва силни мерки, за да защити имуществото им от бунтовниците. Това е доста шокиращо. Като цяло, полицията е деморализирана. 

 

- Доналд Тръмп се позова на “мълчаливото мнозинство” и иска да бъде негов представител в кампанията за преизбирането си. Смятате ли, че действително представлява това “мълчаливо мнозинство” на фона на едно по-радикално малцинство?

 

- Много консерватори биха искали това да е така, но аз не мисля. Няма съмнение, че изборите ще се затегнат преди ноември. Но той има такъв спад, че ми е трудно да повярвам, че ще навакса разликата. Икономиката е дълбоко разклатена от епидемията  и е много трудно за един президент да бъде преизбран, когато икономиката върви зле. Неговият отговор на пандемията не вдъхна доверие и външната му политика беше непостоянна, с много малко конкретни резултати. Като консерватор ми е непоносима идеята, че Тръмп може да ръководи страната още четири години. Нуждаем се от силен, прагматичен и компетентен президент, който е в състояние да се изправи срещу левицата. Единственото нещо, което можем да видим при Тръмп, е, че успя да предотврати опасната радикализация на левицата. Но се опасявам, че след още четири години с този цирк, изборите през 2022 и 2024 г. ще разрушат напълно Републиканската партия.

 

Това е отчайващо, защото Демократическата партия никога не е била толкова радикална. Джо Байдън е нормален човек, който не плаши никого. Той не символизира истинската радикализация на партията. Той е идеалният пример за слабостта на либералите от 60-те години на фона на новата войнстваща левица. Толкова е нормален, че обикновените хора не го свързват с тази радикална левица. Но това не означава, че ще се изправи срещу тях. В университетите в страната, президенти на колежи или на други институции застават зад активистите, просто защото са ужасени от идеята да бъдат наречени расисти. Повечето американци не са толкова радикални, но Ахилесовата пета на ръководителите на важни институции, като вестниците, университетите и големите компании, е страхът да не ги сметнат за консервативни.

 

Мисля, че преобладаващото мнозинство в САЩ не разбира опасността, към която го води левицата. Повечето консерватори мислят, че като гласуват за републиканците, ще заглушат левицата. Това обаче е огромна грешка. Левицата контролира културата, както и повечето институции. Дори някои големи компании, които бяха консервативни и неполитизирани, днес се обявяват за леви. Един марксист би могъл да каже - съвсем основателно според мен - че големите компании застават на страната на културната левица като средство да съхранят икономическите си привилегии. Така или иначе, левицата върди редом с американските институции и дори с Доналд Тръмп в Белия дом.

 

Мисля, че се насочваме към един вид мек тоталитаризъм, американска версия на системата “социален кредит” в Китай. Републиканците не са в състояние да устоят на това. Някои политически и медийни фигури го отбелязаха. По-специално Джош Хамли, млад сенатор консерватор от Мисури, или пък водещият на Fox News Такър Карлсън, но те са много малко. Ако Доналд Тръмп загуби изборите, добрата новина е, че тези популистки гласове ще имат възможност да поемат юздите в Републиканската партия. Няма нужда да се връщаме към партията, такава каквато беше преди Тръмп. Сега републиканците имат нужда от силно, стабилно и компетентно лидерство. А то няма да се появи, докато Тръмп не си отиде.

 

- Какво мислите за начина, по който Тръм се справи с коронавирусната криза?

 

- Той беше ужасно лош. За да бъда честен, почти всички правителства по света се справиха лошо с коронавируса в началото. Но Тръмп нямаше ясна политика и не успя да вдъхне доверие. Не мисля, че е разбрал естеството на кризата от научна гледна точка. Невъзможно е да знаем какво да очакваме от него. Понякога той противоречи на собствените си експерти. През последните дни каза за една африканска лекарка, която живее в Тексас и която твърди, че гинекологичните проблеми понякога са причинени от самите жени, понеже са имали сексуални отношения с демони, че е “впечатляваща”, само защото тя приветства изявленията му за хидроксихлорохина и оспори носенето на маски. След това, как да имаш доверие в неговото справяне с Covid-19? 

 

Америка беше унижена пред света, отчасти заради този проблем с лидерството. Трябва да кажа, че имаше и провал на “последователността”, ако ми позволите този неологизъм. Много политизирани десни хора отказаха да носят маски и да повярват, че коронавирусът е истинска заплаха. Левицата им се подиграваше, но когато започнаха протестните движения заради Джордж Флойд, изведнъж повечето от тези леви хора, включително учени и лекари, излязоха да протестират, пренебрегвайки санитарните правила. Което е пълно лицемерие. Не всички проблеми, свързани с коронавируса в Америка, се дължат на Тръмп, но като държавен глава по време на тежка криза, той беше бреме. 

 

- Може ли коронавирусът да повлияе върху избора на гласоподавателите през ноември?

 

- Разбира се. Не мисля, че това ще бъде толкова важен въпрос, колкото здравната политика на правителството като цяло. Но ще има реален ефект в гнева и безсилието на избирателите пред тази безкрайна криза. Усещам, че гневът расте. Хората искат промяна и искат да видят края на кризата. За съжаление, вирусът не прави политика. Ако Джо Байдън спечели изборите и коронавирусната криза не бъде овладяна, можем да се окажем в ситуация на политическа нестабилност, която нито един американец не би могъл да си представи. Най-големият ми страх е, че бъдещите историци ще разглеждат нашия период от американската история, сравнявайки го с Испания от 1931 година…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари