Актуално
Тъкмо щяхме да поизлезем вече от едната мъгла, аха да ни хареса капитализмът и даровете му и нещата се скраклюзиха за пореден път, ама тотално.
След мъглата – пак мъгла

Николай Фенерски | 11/08/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Тъкмо щяхме да поизлезем вече от едната мъгла, аха да ни хареса капитализмът и даровете му и нещата се скраклюзиха за пореден път, ама тотално.

През 89 – 90 ситуацията беше подобна, но много по-обнадеждаваща. Седим си с Мария на бира в Бургас и гледаме уличната изложба на млад художник от Русе. След малко и сам той се появява. Откъде си ги докопал тези антични вестници, питаме го - „Народна младеж“, „Работническо дело“. Вплел е изрезките в разни свои интерпретации. Зачитам се в една от тях. Писали разни високопарни слова журналистите на махмурлийска глава, настоявали, че всичко цъфти и процъфтява, не спирали да го повтарят не една и две години, а десетилетия.

Отварям на телефона си днешната преса – всички не спират да повтарят числото на мъртвите и заразените, методите за борба с пандемията и прочие постановки и кравешки възторг. Както преди половин век никой не вярвал на вестниците, така никой не вярва и на това днес.

Народът е обръгнал на лъжи. Децата на лъганите някога вече стари хора днес носят в гените си наследен начина за справяне с пропагандата – чрез игнориране. Те дори да не са го видели на практика от родителите си, са го получили от тях по подразбиране, като подход към живота.

Никой вече не се впечатлява като през март, маски носят само двама-трима по улиците, из заведенията, толкова е бил броят и някога на вярващите в „светлото бъдеще“, „петилетките“, „пленумите“. Процентът на вярващите се е запазил. Ще продължат да каканижат ежедневните сводки за смъртните случаи от новия култ не с десетилетия, защото днес всичко е по-ускорено, а навярно само няколко години. Но е мащабно, спор няма. Мащабно е начинанието, не може да го отречете.

С един приятел седим на кафе онзи ден. Менкаме си книгите на Харари, понеже още са хартиени и в тях няма чипове и не могат да ни засекат, да ги проследят. Обичаме и двамата, колкото и да сме различни, аз емоционален, той рационален, да се осведомяваме за последните визии на визионерите, белким успеем да надникнем в това кьораво бъдеще, дето толкова ни плаши. „Казах ли ти, че сезон няма да има“, подмята той.

Туризмът падна първа жертва на новия култ. Естествено, като всеки култ и този ще се саморазруши някога, изграденото върху лъжа рано или късно се срива. Но междувременно дигитализацията върви по план и когато всичко отмине, ще се събудим в съвсем различен свят. И Харари го твърди, не е да кажете, че аз си измислям. Нещата първо се тестват в Китай и после ни ги докарват на нас.

Това с маските там при тях е практика от десетина и повече години. Китайците са дресирани да ги носят, що и нас да не дресират. „Носите ли си маската“ е жизненоважен въпрос.

Моят приятел твърди, че в Китай просяците по улиците просят със смартфоните си. И ако искаш да му дадеш един лев, му прехвърляш от своя за пет секунди с едно въвеждане на пръстовия си отпечатък. Това е отговорът на въпроса ми как ще платя след време, като премахнат кеша, на работливия ми приятел циганина Илия, който идва да ми върши разни земеделски, градински и изкопни услуги. Той вече има смартфон, ще се научи и да пазарува с тези цифрички вместо със смачкани левове.

А един трети приятел виетнамец, натурализиран американец, пише у фейсо, че излиза да си купи нещо само сутрин между 6 и 7, щото само тогава не ставал свидетел на скандали между масколюбители и маскохулители.

Ние тук още не сме ги настигнали американците и едва ли ще ги стигнем по тоя показател. Ако толкова ви влече, и непрани гащи си слагайте на суратя, българите сме толерантни. Аз съм от най-газираните противници на маските. За мен въпросът не е медицински, а морален и философски.

В казармата ни караха едно време старите да си сложим ръцете на очите и да кажем какво виждаме. „Нищо, тъмнина“ - отговаряхме им. „Ето това е вашето уволнение“, съобщаваха ни те. Сега си сложете маските на очите за малко, че да си поемете въздух нормално. Това, което виждате, е бъдещето.

Мразя от сърце конспирациите, потискащи са, плоскоземците и любителите на хипотезата за разнообразния произход на човеците трябва да минат на някакви хапчета. Знам нещата по интуиция и сега знам, че има на света човеци, за които бъдещето си е съвсем светло и които няма да се крият зад задължителни маски. Поне те така си мислят, защото изключват от плановете Създателя на всичко видимо и невидимо. А Той също има планове, както винаги е имал. И Неговите планове понякога допускат техните планове да се осъществят, но понякога не. И те остават много учудени, че са инвестирали толкова много, а нещата не им се получават.

Онзи, с когото четем Харари, е доста различен тип от мен, както уточних. И дори при мен да има някаква мъничка частичка съмнение поради емоционалния ми подход, при него нещата се проверяват и измерват двайсетина пъти, по различни начини, не допуска слабости в твърденията си. И той потвърди мнението ми – събитията са разчетени предварително, инфодемията служи на определени финансово-икономическо-политически цели.

Въпросът е да се ориентираме овреме, за да не изпаднем от каруцата на историята сред огромната биомаса непотребни хомо сапиенси. Много преди инфодемията даскалът Тео говореше за същото. Някак си е жестоко. И тъжно. Но хората стават излишни сами по себе си. Не произвеждат блага, не предоставят важни услуги, не творят поезия. Единствено потребяват. Папкат и отделят.

Тъкмо да се зарадваме на капитализма, казвам, той взе, че свърши. Приключи. Мантрата „икономически растеж“ отива в историята. Строихме, строихме социализъм – и построихме. Расна, расна икономиката – и порасна. Време е за следващото. И за гангстерите дори ще настане революция без тези три вида плащания – в брой, на ръка и кеш. Какво ще правят, как ще живеят тогава нашите чисти и некорумпирани кметове, министри и директори нямам никаква представа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Други статии от този автор



Коментари