Актуално
На политическия пазар има много лоша храна, която се рекламира за единствената правилна, хубава, вкусна и апетитна. Няма да гласувам за нито една парламентарно представена партия! Всичките партии в парламента показаха, че не може да им се има доверие и аз възнамерявам да се съобразя с това. Излязоха и няколко лидера на… евентуални бъдещи партийни формации.
Гласуването е като храненето. Човек трябва да се храни!

Гост-автор | 12/08/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Отец Силвестър Янакиев

 

Един приятел ме подтикна да поразсъждавам върху алтернативата на сегашното управление. Това и направих.

През годините съм гласувал за кого ли не... Но винаги гласувах, защото не исках някаква статистика и странни изчисления да разпределя моя вот. Може да е един глас, но за мен е ценен, защото с гласуването си, аз се опитвам някак да подобря ситуацията в родината ни.

Разбирам, че в контекста на съвременната политическа ситуация в България това мое мислене е чист наивизъм. Но принципно съм прав.

Това, че са се навъдили една шайка крадци и разбойници, наричащи се политици, съвсем не ме кара да мисля, че политиката е грозно, долно и презряно нещо.

Напротив, политиката е начин да поведеш хората към по-добро бъдеще, да ги предпазиш от домогванията на чужди интереси, да им осигуриш по-добър живот, да защитаваш просперитета на страната, да разширяваш българските интереси и влияние където и както можеш и т.н. и т.н.

Тоест, политикът е такъв, какъвто си избере: или защитник на България и българските интереси, или крадец, измамник и нещастен долен гешефтар, мислещ само за това, как да напълни шкафчето си, например.

През целия период от 1989 година до този момент не съм пропускал да гласувам, за разлика от много хора, които не желаят да гласуват. Те казват: "Няма за кого да гласувам" и не гласуват. А техният вот, на моменти достигащ до 50% от гласоподавателите, хитро се разпределя от шайката, която е опетнила името на съвременния български политик. Така, чрез негласуването на огромната част от българското население, на съвременните гешефтари е необходимо минимално усилие, за да останат още един мандат във властта и да...грабят.

А аз гласувам, за да им попреча. За да не могат да вкарат и моя глас в тяхната статистика. А за кого гласувам? 

Имаше такъв анекдот:

"В една църква свещеникът прави опело на починал човек. След като свършил с молитвите, отецът се обърнал към близките на починалия (църквата била почти пълна) и казал:
- Нека някой каже нещо добро за починалия!
Настъпила пълна тишина. Никой нищо не казал. Свещеникът повторил:
- Нека някой да каже нещо добро за починалия!
Отново тишина. Нищо. Отчето започнал да губи търпение и рекъл:
- Няма да излезем от църквата, докато някой не каже нещо добро за починалия!!!
Някъде отзад, един от присъстващите се престрашил и казал:
- Брат му беше по-лош."

И аз така гласувам - за по-малко лошия. Защото гласуването е като храненето. Човек трябва да се храни! Държавата трябва да се управлява! Ако храната, което се предлага, е лоша, избираш по-малко лошата.

На политическия пазар има много лоша храна, която се рекламира за единствената правилна, хубава, вкусна и апетитна.
Няма да гласувам за нито една парламентарно представена партия! Всичките партии в парламента показаха, че не може да им се има доверие и аз възнамерявам да се съобразя с това.
Излязоха и няколко лидера на… евентуални бъдещи партийни формации.

Мая Манолова е човекът, който се опита да пробута Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Един неин цитат от 13 септември 2013 ми показва, защо не трябва да ѝ се има доверие:

„Нямам колебание да кажа нещо, което всички знаят. Всички знаем по какъв начин са стимулирани протестите. Безспорен факт е, че се плаща. Мога да дам десетки примери за това как се организират участниците в протестите”. Това Мая Манолова казва в предаването „Здравей, България!“. Затова за мен тя е лоша храна.

„Отровното трио“: Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и Велислав Минеков са хора, които се опитват да „яхнат“ протеста на младите и да го присвоят. Тази тяхна „отровност“ ги прави негодни за ядене от българския електорат.

Излиза, че единствената добра храна срещу статуквото е президентът Румен Радев. Срещу него няма нищо, което да го направи повече или по-малко отровен или негоден за ядене. Смело заявява позицията си и не се страхува от хората.

Аз лично не го одобрявам, заради афинитета му към ЗСУ и еврото.
Тревожи ме и още нещо, когато стане дума за президента: Нямам все още отговор на въпроса: Той политическа личност ли е или е поставено лице? Де факто, вече е политическа личност. Но на политическия ринг се появи при сблъсък с Цецка. То, срещу Цецка, всеки нормално изглеждащ мъж (или жена) би спечелил.

Например, ако Ицо Хазарта, Любо Киров, Мартин Карбовски или Калин Врачански бяха избор на опозицията, сигурно биха спечелили и повече проценти. Никой не помни президентите след като изтече техния мандат. Освен историците, разбира се.

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари