В БСП тече преброяване на дивите маргинали. За разлика от тях Нинова има шанс

Бурни времена настанаха в БСП. Гледката е като след бомба – стърчат останки, броят се оцелели. Димът постепенно се вдига. Но оказа се, той не е причинен от бомбата. Димът се е стелел месеци по-рано, прикривайки илюзии, създавайки измамни представи в партията. Бомбата просто го разчисти, за да се види истинското положение.

Бомбата са (пре)избирането на Корнелия Нинова със съкрушителен резултат в прекия вот, драмите на конгреса, вчерашното напускане на на шестима депутати. Както и да погледнеш – динамика. А на многомесечния пушек се дължи представата, че всичко това са били дилеми, алтернативи, оспорвана борба.

Не, няма ги. Всичко в БСП е било ясно като бял ден, без „или – или”. Единствено димът е прикривал белите гащи на псевдо герои.

Смяташе се, че някакви кръгове в БСП водят битка с Нинова. Схватката се считаше за епична, на живот и смърт, ключова за партията. Предизборни срещи, манипулации във Фейсбук и медийни закани създаваха тези представи. Глупости! В прекия вот Нинова взе 81.5% от гласовете, вторият Кирил Добрев бе едва с 14.9.

Над пет пъти разлика!

Враговете ѝ я обвиняват в машинации. Да допуснем, че е имало някакви. Но какво тогава? Добрев щеше да спечели 500% процента повече? Или Красимир Янков, трети с 2.1%, да вдигне резултата 40 пъти? Или за Валери Жаблянов (1%) да не гласуват само съседите му? Или социалистите щяха да поискат Миков на бял кон, за да бъдат бити като тъпан и да се реализира „лявата му политика”, която той като управляващ никога не изпълни? Маргинали. Вождове на себе си.

Нинова не просто победи. Тя се оказа безалтернативен лидер за хилядите социалисти. Размаза палета, които мъглата представяше като лъвове.

Лъвове с 1, 2 и 14%? Безсмислие.

Смяташе се още, че Нинова не е овладяла докрай партийната бюрокрация. Понятието „партийна бюрокрация” носи негативно значение, но е субстанция, без която нито една политическа сила не може. Председателят наистина трябва да я владее, за да върви партията напред. Резултатът от избора на новия пленум показа, че Нинова здраво държи и тези юзди. Тя разкара (почти) всеки от враговете си от Националния съвет. И стана ясно, че не е имало дилеми и на този фронт. Срещу нея са били само маргинали, а бомбата ги разкри. В момента се преброяват.

Нинова просто е недвусмисленият лидер – безспорен факт, без значение какво твърдят вътрешните ѝ врагове или харесват ли я хората встрани от партията.

Който си въобразява, че тя не е безалтернативният лидер, да даде един факт в обратна посока! Станишев ли ѝ оспорва първенството? Гергов? Миков? Друг с опасен чар?

Създаваше се илюзията, че съперниците на Нинова радеят за идейни леви ценности. Които тя не изповядва, твърдяха те. Най-активен в тази посока бе Красимир Янков. Но напускането му вчера директно на партията показва, че най-последно се интересува от левите идейни ценности. Да видим в коя нова партия ще ги упражнява!

Пушилката бе превърнала провалени политици в морализатори.

Така е винаги – някой пада, скрива се, после препран от безпаметността се явява пред медиите като вестител на съкровени истини.

Така е с Цветан Цветанов сега. Незнайно защо журналистите вземат думите за чиста монета по адрес на ГЕРБ, след като са го хващали многократно в лъжи. Така е и с Махаил Миков в БСП. Той обвини в тежки грехове Нинова. Последно се присети, че на конгреса за първи път в историята липсвали синдикати. Каза още, че лошата Нинова харесвала десния Орбан.

Но струва ли мнението му и пет стотинки? Миков бе председателят на Народното събрание, който яростно бранеше Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Той бе и партийният лидер, регистрирал най-ниския резултат за партията на парламентарни избори: 505 хил. гласа, 15.4% - с 60 стотни повече от ДПС (2014 г.). Ето това е постижение за историята, а той тръгнал за синдикати и Орбан да говори! Наздраве!

Но в историята влезе и Сергей Станишев, който като лидер преди Миков загуби още по-съкрушително. На европейските избори партията спечели едва 424 хил. гласа. Това бе най-ниският актив за БСП в избори въобще.

Сега същият Станишев, целунал се с Местан на Орлов мост, хокаше Нинова. Обвиняваше я във вождизъм, след като лично той заради налагането на Пеевски през 2013 г. заплаши депутатите – ако не гласуват „за”, кабинетът пада. Спокоен ли е пред огледалото?

След като точно такива са враговете на Нинова, нима не е редно да се предположи, че не машинации й осигуриха безапелационното лидерство, а се състоя наказателен вот срещу хората, които смъртоносно вкараха БСП в леглото на ДПС и Пеевски? Нинова също го подкрепи за шеф на ДАНС, но бе просто един от многото депутати.

Ако някой счита написаното за панегирик, нека каже други ли са фактите!

Не регистрираха ли Миков и Станишев най-ниските резултати за БСП, не се ли целунаха с Местан?

Всякакви прогнози за бъдещето сега биха били спекулации. Не се знае ще може ли Нинова да бие Борисов на изборите, БСП да състави правителство и т.н. Ще ѝ е доста трудно на председателката след толкова много действия по изваждане. Но е истина, че под ръководството ѝ БСП успя да излъчи президент.

Истина е също, че вътрешната нетърпимост бе докарана до нива, при които няма как да се работи заедно.

Който иска, нека върви, след като не може да се наложи вътре. И на трето място, истина е, че БСП няма защо да жали за Миков, Пирински, Дъбов, Найденов, Божинов и другите изпаднали от пленума. Тя и не жали, макар димът да бе създал обратната представа.

Почти всички те, без лидерът на ПЕС Станишев, са провалено поколение. Нищо добро не донесоха на БСП и България.

За разлика от тях Нинова все още има шанс.

Автор: Искрен Вълчев, Гласове

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}