Актуално
Мен сърцето ме боли за арменците, защото раните на този народ са все още широко отворени. И колкото се моля за тях, толкова и тръпки ме побиват, спомняйки си „Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали?”
Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали?

Ирини Зикидис | 04/10/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В края на 2016 година в Бурса Ердоган държа програмна реч, която предизвика жесток скандал в Гърция и нула реакция в България. Все пак по онова време забележително глупавите ни либерали искаха Турция да ни пази небето. Репликите на турския президент, които доведоха до огромно напрежение в Гърция, бяха следните: „Длъжен съм да кажа, че ние не сме приели доброволно настоящите граници на държавата ни.... Нашите физически граници са едни. Други са границите на сърцето ни. Разбира се, че зачитаме физическите граници, но не можем да очертаем граници на сърцето си и това не бихме го допуснали... Затова е наш дълг и наше право да се интересуваме от Тракия, Сирия, Либия, Карабах, Босна и другите братски райони... Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали?... Обратното няма да ни бъде позволено от народа.”
Тази реч не беше никаква изненада за онези, които следят действията през последните десетина години на безспорно изключително умния и амбициозен турски президент. Отдавна вече беше ясно, че той се опитва да възстанови влиянието на съвременна Турция в границите на бившата Османска империя.
В контекста на случващото се в момента, не е никаква изненада споменаването на Карабах, което пък вероятно отговаря на въпроса кой инициира сегашното напрежение и кой се опитва да го превърне в истинска война.
Казусът с Нагорни Карабах напомня казусите с Косово и Крим. В първия случай американците въведоха прецедент в международното право, който руснаците затвърдиха няколко години по-късно. Както и да го погледнеш, казусът е изключително тегав и безнадеждно затънал. От една страна е международното право и фактът, че Нагорни Карабах официално е бил част от Азербайджан, преди болшевиките да го направят автономна област през 1924. От друга – реалността, че над 80% от населяващите територията са арменци. Всички помним как през 90-те азери и арменци се клаха, като имаше зверства както срещу едните, така и срещу другите. Пак ли това ги чака?
Самата Армения няма никакъв интерес от ескалация точно в момента, още повече на фона на обтегнатите отношения с Русия. От една страна арменците реално нямат стратегически партньор, който да ги пази, а от друга, чисто физически, те се намират в сандвич между Турция и Азербайджан. А турци и азери имат една приказка „Ние сме една нация, разделена в две държави”. А фактът, че Турция за нула време успя да прехвърли в Нагорни Карабах бойци от „умерената опозиция”, сражавали се до преди няколко месеца в Сирия срещу светската власт на Асад, също обяснява много.
Мен сърцето ме боли за арменците, защото раните на този народ са все още широко отворени. И колкото се моля за тях, толкова и тръпки ме побиват, спомняйки си „Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали?”
 

 

 


Други статии от този автор



Коментари