СМЕСЕН MAGAZINE
Писмо, изпратено до редакцията на Lentata.com. Какво става с театъра във Враца?
Театърът във Враца затъва в дългове и посредственост?

Гост-автор | 14/10/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Писмо, изпратено до редакцията на Lentata.com. Какво става с  театъра във Враца?

АВТОР: ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ

Врачанският театър, гордостта на културния живот в Северозапада, е потънал в дългове и посредственост. Това е резултатът от управлението на един и същ директор от четвърт век. Едва ли някой си е представял, че идвайки на власт след конкурс през далечната 1995 г. Анастас Попдимитров няма да иска да пусне кокала и ще отбранява със зъби и нокти резиденцията си, в каквато е превърнал иначе общинската сграда на културното средище.

Настоящият депутат кара N-ти мандат начело на театъра и не смята скоро да сдава властта. Или няма подходящи кандидати, или те не могат да спечелят конкурсите срещу вечната Амбър, или хората в журито са на опасно близко разстояние до Попдимитров и имат изгода той да продължава да е директор... И така от 25 години.

През последните години обаче положението в Драматично-куклен театър – Враца е по-скоро драматично, а оцеляването става все на ръба. Културният институт започна годината „на червено“, а задължението от 1 712 944 лева май не стряска никого, щом от Министрество на културата продължават да плащат заплатите на актьори и поддържащ персонал. Начело на театъра е дубльорът на Попдимитров – Веселин Мезеклиев, който освен негов състудент е и пазител на мястото на титуляра, докато Анастас депутатства в 44-то Народно събрание.

Преди това, временно изпълняващ длъжността ''директор'' бе режисьорът Венцислав Асенов, но той набързо си подаде оставката, след като не издържа на натиска на депутата Попдимитров, да бъде проформа директор и да изпълнява повелите на Попдимитров!Проформа директорът Асенов нямаше достъп до компютър и до директорския кабинет на театъра.

 

Ковид-кризата удари всички театри, а врачанският не беше изключение. От средата на март трупата не изигра много представления да този момент. За първи път от десетилетия не се проведе емблематичният фестивал на малките театрални форми – най-старият театрален фестивал в България. Още преди коронавирусът да „налази“, положението на ДКТ-Враца беше още по-тежко. Само през първите 3 месеца на 2020 г. дефицитът се увеличи с още около 150 000 лева, като борчовете вече със сигурност са прехвърлили 2 милиона лева. Само Дейвид Копърфийлд би могъл да излезе от тази криза, а във Враца не виждат нито Мезеклиев, нито Попдимитров да демонстрират воля да се справят с кризата.

Нещо повече, неадекватните действия на мениджмънта продължават – в началото на август е назначен нов художник-декоратор, който е в роднински връзки с главния счетоводител на трупата; кабинетът на директора продължава да се ползва като квартира от неговия син.

Няма нищо чудно в това, защото очевидно в Министерство на културата се правят, че не виждат какво се случва във Враца. И това е от години. Примерите са много, а натрупаните задължения ги потвърждават. Най-знаковият обаче от тях е, че нарушена поръчка по закона за обществените поръчки се размина... без виновни. Съставените 10 акта на Попдимитров и негови подчинени, които купили с държавни пари служебен микробус за нуждите на театъра за около 40 000 лева, бяха анулирани от министър Боил Банов.

Тъжното положение на врачанския театър се задълбочава от ден на ден. Затъването в посредствеността и борчовете – вече е необратимо. На края да не се окажат служителите на театъра виновни за трагичното положение на управлението, вместо пожизнения директор Попдимитров!




 



 

 



Други статии от този автор



Коментари