Актуално
Смятам, че ограничението от 200 метра е абсурдно и противоречи на здравия разум. Човешкият живот е безценен, затова трябва да променим законите и това разстояние да бъде увеличено на един пушечен изстрел – минимум 1000 метра. И освен населените места, да бъдат включени и маркираните туристически маршрути, както и пътищата от републиканската пътна мрежа.
Дали можем да съберем достатъчно гласове за петиция?

Гост-автор | 16/10/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Каквото и да правиш на този свят, колкото и да се стараеш, или пък да не се стараеш, накрая все опира до късмет. Знам, че не звучи никак поучително, но предпочитам да бъда честен. Нашият съселянин Евгени, или Гената, както го знаят всички, не прави изключение от това правило – роден е нежелан и със здравословни проблеми, но в следващия момент Съдбата му се е усмихнала и е попаднал в семейство, което от години е мечтаело за собствена рожба. Гледали го като писано яйце малкия Генчо, бил винаги чист и спретнат, но един ден бащата починал. Генчо се е родил различен и неговите отклонения в аутистичния спектър били очебийни. Докато едни му се подигравали, други се отнасяли с разбиране и съчувствие. Един ден и майката на Генчо се споминала и той останал сам самичък на този свят. Вече никога не бил чист и спретнат, а къщата, в която израснал, зaпочнала да се руши така, сякаш никой не я обитава.
 
Гената живял дълги години с неопределен статут – не получавал нищо от държавата, въпреки че има лична карта и съществува де факто и де юре. През всичките тези години, а той е на 65 в момента, той е живял изцяло от подаяния на съселяни. Преди десет години обаче добри хора решиха да му помогнат да получи помощ от държавата. Така след серия от перипетии от бюрократичен характер, той се сдобил с официалната диагноза „параноидна шизофрения“ и пенсия в размер на 130 лева. Не, не е шизофреник Гената. Всъщност е изключително добър, уравновесен и социален, но важното е, че получи тази пенсийка. Гената има феноменална памет. В сравнение с него Рейнман от едноименния филм е направо с деменция и забавени реакции. Един ден, през 90-те, Гената решил да се разходи до Бургас – качил се на автобуса до Кюстендил, оттам на пътническия влак до София, след което на пътнически влак до Бургас, зърнал морето и след това се върнал обратно. И сега ако го попитате за разписанието на тези пътнически влакове, той ще ви издекламира всичките стотина спирки, с точните времена на пристигане и отпътуване. Гената пристига всяка сутрин на нашия обект и прави компания на работниците и пазача. Когато покрай нас премине непознато МПС, пазачът диктува регистрационния номер на Гената, а той от своя страна започва: „Това е бяла Лада 2103, собственост е на X.Y., който е зет в махала Z, негова жена е W.Y., която работи като еди-каква си, еди-къде си, имат син и дъщеря...“. И не можеш да го спреш да бълва информация...
 
Веднъж като му носех продукти, не го заварих в къщата му и се наложи да вляза, за да ги оставя в единствената стая, която той обитава. Не ме впечатли толкова безпорядъкът и липсата на хигиена, колкото числото „пи“, изписано с дребни цифри на цялата стена, някъде до 256-тия знак... Просто стената се е оказала малка. Още ме мъчи въпросът защо му е на Гената числото „пи“ с такава точност, но се срамувам да попитам.
Често питам Гената дали си има пари, но в последните 7-8 години отговорът е винаги положителен и изчерпателен. Съпоставено с размера на доходите, този човек винаги има повече налични пари от мен. Честно. Дали пък не копае криптовалута? Даже не му е нужен хардуер - дайте му задачи и ще ги сметне...
Един ден, когато Гената все още нямаше пенсия от държавата, чух някакви викове откъм неговата къща. Той живее на 600 метра по права линия, но на село е толкова тихо, че можем да си приказваме от такова разстояние. Видях, че пред къщата му беше спряло някакво МПС, а виковете не преставаха. След три минути пристигнах там запъхтян и любопитен какво се случва с него. Оказа се, че дошли да му прекъснат електричеството заради неплатени сметки. Той не можеше да разбере как така тези искат да го оставят без ток. Помолих го да запази спокойствие и да ми позволи да се разбера с техниците. Приканих ги да отидем настрани и ги уверих, че сметките ще бъдат платени веднага. След което излъгах Гената, че съм казал на хората от ЧЕЗ вече никога да не си помислят да му спират тока. Обясних му, че те все пак ще минават да проверяват електромера, но само за да се уверят, че всичко е изправно и той има ток. Така, вече 12 години, Гената, който е непораснало дете, вярва, че аз съм забранил на енергоснабдителното дружество да го тормози и те ще му предоставят електроенергията безплатно завинаги. Защото аз съм казал така. А сметката по неговата партида се плаща задължително заедно с тази на офиса ни.
 
Къщата на Гената се руши и веднъж се оказа, че стаята му вече няма прозорци и моите колеги ги поправиха. Ние имаме и грижата за дървата за огрев. Той понякога не пали печка дори при минус двадесет градуса, с което ме изправя на нокти, когато сутрин видя, че коминът му не пуши. А аз поглеждам редовно, без значение къде съм – с помощта на камерите.
 
Беше два дни преди Коледа, когато реших да видя дали Генчо се отоплява. Насочих една камера натам и се натъкнах на странна гледка – някакъв ловец беше насочил оръжието си към къщата на Гената, която е зад храстите, под пътя, и гледаше напрегнато в същата посока. Сърцето ми се сви – Гената ходи с едни кафяви дрехи в последните години и в храстите могат да го помислят за дивеч. Не можех да направя нищо – стоях пред лаптопа в София и гледах. Ловецът очевидно беше сметнал Генчо за дивеч, беше го шубе да стои толкова близо до храстите и се оттегли назад, за да има по-добра видимост, когато се покаже „дивечът“.
 
И тогава видях Гената да върви по пътечката. Гената има странна походка - влачи краката си и така пътечката към къщата му представлява две паралелни линии. Той очевидно беше забелязал ловеца и изразяваше с жестове недоволството си от срещата. Свързах се моментално с местния полицейски инспектор и разказах какво съм видял. Изпратих му и видео от случката. Помолих го да вземе отношение - недопустимо е тези хора да ловуват в населено място. Полицаите в община Невестино вършат работата си много съвестно и знаех, че ще реагират.
Миналия петък се наложи да отскоча до района на Еремия. В съседно село е изчезнал човек и ме помолиха да се включа в издирването с технически средства. Претърсих близо четири квадратни километра, но не попаднах на никаква следа, а вече се стъмваше. Трябваше да прекратя търсенето и преди да се прибера в София минах през Еремия, защото бях приготвил продукти за Гената, които трябваше да му занеса. Фаровете на автомобила ми осветиха невзрачната къщурка и отвътре излезе Генчо, който знаеше за какво съм дошъл. Излязох, поздравих го, попитах го как е и му подадох торбата с продуктите. Тогава той с притеснен глас ми сподели, че се бои от ловците. Видял как онзи ловец е насочил пушката си към него и с онзи детски молещ поглед ме попита дали мога да кажа на ловците да не идват пак, защото се страхува...
 
Понечих да му обясня, че няма как да им забраня. Че са нагли и имат силно лоби, че.... Но той ме гледаше в очите и очакваше съвсем друга реакция от мен. На същото място, преди 12 години, му бях казал, че никога вече няма да му спират тока и няма да го тормозят. И той очакваше отговор със същия решителен тон и същата категоричност.
 
Знам, че не само Гената се бои от ловците. Много туристи имат същите притеснения. Преди години пък на фасадата на къщата ми се появи проектил и още стои там. А можеше да уцели прозорец... С тези закони за 200 метра отстояние от населено място, които на всичкото отгоре не се спазват, е въпрос на време да има жертви. Представете си, че военните започнат да провеждат бойни стрелби на 200 метра от населени места. Абсурдно е, нали? Цевите на оръжията, както и боеприпасите на някои от тези ловци, са идентични с цевите на оръжията на нашите военни – АК-47, ПК/ПКТ и т.н. Някои от тези боеприпаси като 7,62 х 54R запазват пробивната си сила при над 1500 метра...
 
Гената продължаваше да ме гледа с умоляващ поглед, а аз мислех за всичките тези неща. Тогава сторих грях – излъгах го. Този път го излъгах наистина. С пълното съзнание, че не мога да спра тези хора. И това не ми дава мира вече пети ден. Опитах се да разбера дали полицаите са направили забележка на онзи ловец, но това, което разбрах, не ми хареса. Онзи бил заместник-министър някакъв. И ловците много се гордеели с голямата чест, с която ги удостоил – да дойде да ловува туземци заедно с тях. Та не вървяло някак да правят забележка на височайшата особа...
 
Аз обаче ще се опитам да изпълня обещанието си към Гената. Смятам, че ограничението от 200 метра е абсурдно и противоречи на здравия разум. Човешкият живот е безценен, затова трябва да променим законите и това разстояние да бъде увеличено на един пушечен изстрел – минимум 1000 метра. И освен населените места, да бъдат включени и маркираните туристически маршрути, както и пътищата от републиканската пътна мрежа.
Дали можем да съберем достатъчно гласове за петиция?
 
 
Автор: Димитър Димитров
 



 



 



Други статии от този автор



Коментари