Френска пощенска картичка от периода на Първата световна война, запечатала образа на млада македонска българка
Френска пощенска картичка от периода на Първата световна война, запечатала образа на млада македонска българка от селата северно от град Битоля. Интересно е, че името на една от старите български столици произлиза от старобългарското "обитѣль", манастир, докато модерната гръцка форма Монастири е само превод на българското име. В Битолския надпис на цар Иван Владислав (1015-1018) градът е споменат като Битола:
“...Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битола през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил ...”
Девет века по-късно един от най-влиятелните водачи на ВМОРО издава монументален труд, в който потвърждава българския характер на Македония от края на 19-ти и началото на 20-ти век:
“... Македонското население се състои отъ българи, турци, арнаути, власи, евреи и цигани... Българите съставяватъ масата на населението въ областъта, която описвамъ. При всичкитѣ извъртвания на официалната статистика, пакъ тѣ фигуриратъ повече отъ половината на цѣлото население ...”
Георги (Гьорче) Петров, "Материали по изучаванието на Македония", 1896 г.
Източник: Беломорието и българите - спомени от Тракия и Македония
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.