Актуално
Това повтаряше премиерът по адрес на онези, които според него лъжеха, че България ще бъде отново затворена заради Ковид-19.
„Как не ви е срам, бе! Как не ви e срам!“

Гост-автор | 28/11/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Как не ви е срам, бе! Как не ви e срам!“

Това повтаряше премиерът по адрес на онези, които според него лъжеха, че България ще бъде отново затворена заради Ковид-19.

През тази седмица, обаче, властимащите изненадаха със затварянето на магазини, ресторанти, услуги, културни, образователни, спортни, туристически и обществени дейности не само бизнеса, но и себе си!

Втори локдаун у нас от петък вечер

Нямаха публичен план и затова план нямаше и бизнесът.

Нещо повече, оказа се, че месеци наред откровено са го лъгали, че няма да бъде затваряна държавата. „Напротив!“, успокояваше премиерът и бизнесът не се готвеше за нещо, за което да го е срам, че ще се е готвил.

А България затвори точно когато редица държави в Европа се готвят да отварят. Там правят планове за отварянето, тук пишем планове за затварянето след като затворихме.

Ако имаха ясен план, управляващите трябваше едновременно с обявяването на здравните мерки да кажат как ще помогнат на предприемачите!

Деница Сачева: През следващите три седмици продължават всички мерки

Единствено социалното министерство се оказа готово с помощ за работниците и служителите в затворените бизнеси и вчера обяви процедурите, по които ще се дават по 24 лева на работен ден компенсация. Компенсация, която не компенсира, обаче, загубения доход, защото 500 лева помощ не са равни на 1500 загубена заплата. Защото не е ясно с какво тези хора, на които държавата им забрани да работят, ще си връщат кредитите, плащат наема и увеличените заради стоенето вкъщи през зимата сметки за отопление и осветление. След като всеки е изградил стандарта си на живот според дохода си в затворения насилствено бизнес. И затова единственото честно решение е пълна компенсация.

Но и мижавите 24 лева на работен ден за довчера работещите са нещо, след като властимащите още въобще не са обявили кой ще компенсира работодателите и техните разходи, които остават и след затварянето от днес на бизнеса им.

Не казват кой ще компенсира вноските по фирмените кредити, фирмените наеми, фирмените постоянни разходи – например за сметки за макар и намалено, но все пак продължаващо потребление на ток, в чиято цена при това има и постоянна компонента, за охрана, за спазване на противопожарните норми, за лицензи …

Няма и никаква идея кой ще компенсира губещите по веригата на затворените бизнеси – от доставчиците на ресторантите до творците, които няма да получат възнаграждения за спряната музика в затворените ресторанти, защото те няма да правят вноски към тях чрез Музикаутор и ПРОФОН.

Не е ясно кой ще осигури ликвидност на насилствено спрените бизнеси и свързаните с тях. За да си платят авансовия данък печалба на 10 декември, данъка върху добавената стойност на 14 декември, осигуровките на 25 декември, последната вноска за местните данъци до 31 декември.

Не е ясно откъде затворените бизнеси ще вземат пари, за да започнат от 1 януари да си плащат пак главниците по кредитите след като на 31 декември изтича кредитната ваканция. И кой ще помогне на банките когато неплатежоспособните фирми ги повлекат и тях надолу. И какво ще стане с България в чакалнята за еврото след като състоянието на банките е ключово за влизане в еврозоната.

Наемите за държавни и общински имоти поне да бяха заедно със здравните мерки обявили, че спират временно за затворените фирми. А не да се разчита някоя община да спре да събира наеми за затворени помещения. Както действително направи Столична община. Но други не правят.

И да беше държавата поела плащането на първите три дни болнични на работещите от работодателите им в затворените фирми.

И да бяха дали предварително помощ за фирмите за санитарни мерки.

И да бяха незабавно отпуснали допълнително пари за учените, на които всички разчитат да намерят начини за справяне със здравната и икономическата криза.

Не, нищо от това не беше направено.

Докато правителството затваряше държавата парламентът се занимаваше пак с нова Конституция вместо с икономически и социални мерки. А уж заради кризата с Ковид-19 остана да работи. Но всъщност депутатите се държат така сякаш единствената им цел е да останат за още някой и друг месец с висока заплата и да си гарантират партийната субсидия за догодина. Понеже спасителната за партиите субсидия я гласуваха, а закупуването на спасителни за хората медицински хеликоптери – не.

А хаосът в икономиката се предизвиква всъщност от безпринципни здравни мерки.

Докато светът се готви да почва ваксиниране срещу коронавируса, България почна да се крие от него.

Правителството пък реши да купува още Ремдисевир в седмицата, в която Световната здравна организация препоръча лекарството да не се използва.

Доста спорно от здравна гледна точка е и защо 22 футболисти плюс трима съдии да играят международен мач в България и то без маски и без дистанция, а 25-тима в квартален ресторант да не бъдат обслужвани на маси с дистанция от трима сервитьори с маски.

Впрочем спряха националните състезания, но оставиха международните сякаш вирусът не ходи на международни мачове.

Затвориха и концертните зали докато оставиха отворени театрите без изобщо да е ясно защо считат, че вирусът ходи на концерт, но не и на театър.

Затвориха галериите, в които малцина търсеха упование за душата си, а не затвориха заводи с хиляди работници, които не произвеждат жизнени за тялото продукти.

Забраниха посещенията на „претъпканите“ музеи, в които е лесно да се осигури дистанция, но остана възможността за претъпкани автобуси в градския транспорт.

Човешкият живот е „абсолютната ценност“, след Черния петък

Заради отложеното влизане в сила на затварянето, пратиха тълпи в моловете тази седмица (включително на вчерашния Черен петък), за да се заразят повече от тези, които биха се заразили за три седмици без да се тълпят като за последно. И ще принудят хората да се тълпят още повече три дни преди Коледа за подаръци за близките вместо спокойно да планират покупките за предстоящите празници.

Впрочем затвориха мол-центровете докато оставиха отворени кол-центровете със стотици служители и пазарите със стотици пазаруващи.

Пратиха децата вместо на ясла, детска градина и училище да заразяват вкъщи бабите и дядовците, които са единственото решение да ги гледат, защото родителите им трябва да ходят на работа, ако не искат децата им да умрат от глад. Разбира се, ако не са служители на затворените бизнеси, които с 24 лева на ден няма да умрат от глад понеже ще им се плати все пак нещо, за да не работят докато всички останали нямат шанс да си стоят вкъщи да си гледат децата понеже никой няма да им плаща, за да не работят.

Забраниха груповите посещения на туристически обекти, тоест вече едно семейство няма право да отиде с приятели в планината по туристическа пътека, която по закон се води туристически обект.

Предвидиха невъзможно за контрол ограничение за частни събирания по домовете над 15 души.

И естествено предизвикаха нови протести, на които да се разпространява заразата.

Убийствени решения!  

Най-вече защото хората не знаят целта.

Никой не казва колко места в болниците трябва да са останали свободни, за да се вземе дадена мярка. Напротив, както уж имаше достатъчно места в болниците и всичко беше под контрол, изведнъж се оказа, че с новото затваряне се спасявали болниците.

Никой не казва и колко по-малко трябва да са заразените и колко повече оздравелите, за да се махне дадена забрана.

Всички решения изглеждат насочени единствено към вегетация.

С едно единствено обяснение – страхът. Страхът за живота.

„Човешкият живот е най-голямата ценност“ – повтаря генерал Мутафчийски, шеф на непредвидения в никой закон щаб срещу заразата, който замести предвидените в законите институции за борба с такива бедствия.

Но истината е, че най-голямата ценност е пълноценният живот. Защото само живот без ценности живеят животните. И на това ни учат от житията на светците до жизнения път на героите, с които всеки човек мечтае да се съизмерва.

Просто оцеляването не може да бъде цел на човека, както се опитват да ни убедят докато ни затварят затворници, за които никой не знае кога ще дойде пак свободата и дали изобщо някога ще дойде през земния им път, защото човешката история е белязана от много многогодишни епидемии.

И историята е доказала, че всичко може да бъде затворено, но Бога не може да бъде затворен.

Затова трябва да посрещаме изпитанията от Него така, че да не ни е срам от страховете си и паникьорските компромиси, които сме готови да правим в паниката си заради страховете си.

За да не ни пита онзи глас в нас:

„Как не ви е срам, бе! Как не ви e срам!“

Автор: Кирил Вълчев, Дарик



 



 



Други статии от този автор



Коментари