Интервю
„Това от което се нуждаем е повече Европа, а не по-малко Европа.”

Мартин Карбовски | 27/02/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

България и Шенген? Имаме проблем с Холандия, можете ли да ни помогнете  холандците да бъдат малко по-миролюбиви, малко по-отворени към една идея „България и Румъния в Шенген”? Или в някаква степен сте съгласни с тях, че още не сме готови за Шенген?

Знаете, че решенията в Европейския съвет се взимат единодушно, т.е. всяко едно правителство трябва да вземе само своето решение и едва когато всички са взели това решение може да говорим за пълноправно членство. Но може би знаете, че Германия и Франция и Полша направиха едно компромисно предложение – именно да се извърши приемането на България и Румъния на два етапа, първо да стане отваряне на въздушните и на морските граници и вече на един втори, малко по-късен, етап това да се отнася и за сухоземните граници, така че ние продължаваме да се борим за прилагането на този двуетапен подход.

А за кога се очертават сроковете?

Когато става дума за политически решения е много трудно да се говори за конкретни срокове. Тази година през март ще бъдат следващите разговори, както казах, ние сме за този двуетапен път, защото считаме, че той по много точен и честен начин отразява, както напредъка, който има България, така и все още някои дефицити, които се забелязват

Да назовем дефицитите тогава?

Мисля, че именно в доклада на Европейската комисия, който съвсем наскоро беше публикуван, много точно и конкретно са изброени всички тези дефицити, точка по точка. Обръща се внимание и на постиженията, защото комисията не само критикува, но и хвали. Все пак искам да кажа, че за Европейския съюз, а и за нас, най-важни за резултатите, затова трябва още малко да се изчака, за да видим какви ще са резултатите от работата на специализирания съд. Трябва да се изчака, да се види проектозакона, който касае именно отнемане на незаконно придобитото имущество, как ще премине през различните обсъждания през парламента.

Докато в европейските доклади има забележки за българското правосъдие, може би Шенген няма да бъде отворен за България?

Първо искам да кажа, че във всички случаи домашните работи трябва да бъдат свършени! Във всички случаи някои проблеми в правосъдната система и във вътрешния ред затрудняват политическите решения, които трябва да вземе Европейската комисия. Така че аз апелирам българското правителство - съдебната система наистина да бъде последователна в изпълнението на тези домашни, които се поставят, защото в края на краищата това не е за Европейския съюз, а това е за българския народ и за българската държава.

Аз знам, че Германия също има проблеми с една определена прослойка българи. Бихте ли казали къде има съсредоточаване на българско население в Германия и какви проблеми създават, ако сте информиран? И как могат да бъдат решени, разбира се?


Германия, има наистина такива концентрации, които добиват популярност благодарение на медиите. Знаете, че медиите винаги търсят точно такива теми, които предизвикват общественото влияние.
Има българско участие в трафика на хора и най-вече що се касае до проституцията. Искам да спомена няколко цифри в тази връзка. Статистиките показват, че когато говорим за евентуалните извършители, заподозрените в тази област са най-много германци, но след тях се нареждат българите. Що се касае до жертвите, там също българите са доста висок процент, 20% от жертвите са именно българи или българки.
Разбира се това не е само германо-български проблем, това е един европейски проблем, затова считаме, че единственият начин да се преборим с него е със съвместни средства, с добро сътрудничество се насочим срещу тази престъпност. Със задоволство да кажа, че специално между германските и българските полицейски служби, това сътрудничество е на много добро ниво и дава добри резултати.

Отново искам да споменем областта, трафик на хора с цел проституция
.

Както казах, на първо място, участието е на германци - 26%  са сред извършителите и заподозрените като извършители, на второ място обаче идват българи - 20%, на трето са румънци – 13% . При жертвите нещата са в малко по-друг порядък, но пък са много близки цифрите – на първо място са германци – 20%, на второ румънци - 20%, на трето българи -19%. Т.е. почти са изравнени, като трябва във всички случаи да се имат предвид и едни тъмни цифри, т.е. тук има „неуловени” от статистиката.

Благодаря за тази статистика, за първи път я чуваме.


Само искам още веднъж да подчертая колко сме доволни  от факта, колко е успешно сътрудничеството между българските и германските полицейски служби, тъй като говорим за резултати - а те са най-важни. В случая трябва да кажа, че през 2010 приключи един голям случай във връзка с трафика на хора с цел проституция и в полицията в Бон се стигна до 9 присъди, 9 осъдени лица.

Смятате ли, че се прави достатъчно за интеграцията и много малко българи вярват, че тя е възможна, споделяте ли част от това  мнение?

Считам, че по отношение на съзнанието на хората, на осъзнаването на проблема, има голямо развитие. Що се касае дали се прави достатъчно, считам че все още не се прави достатъчно, но приветстваме всички инициативи, които правителството провежда. В тази насока, непрекъснато нови концепции и различни форми и начини именно, за да може тази интеграция да стане възможна.
Относно втората част от въпроса Ви – дали това е възможно или това е безнадежден случай? При всички случаи не е безнадежден случай, при всички случаи това е възможно, но това е един проблем, по който трябва да се почне, наистина от „А” и „Б”. Наистина много важен е въпросът с  децата от ромското малцинство, те трябва да се вкарат в училищата, за да получат някакво образование.

Искам да Ви попитам за  най-голямата тревога на българите, това са техните спестявания в евро. Какво се случва с еврото и ако Гърция я няма на финансовата еврокарта? Това заплаха ли е за самото евро, бъдещето на нашата валута?


Това е един хипотетичен сценарий, за който правим всичко възможно да не се случи, да не се осъществи. Усилията, които полагаме са основно в две насоки - от една страна солидарност, а от друга стабилност. Когато говорим за първата част - солидарността трябва да говорим за европейския механизъм за стабилност, който включва една значителна сума, милиарди, стотици милиарди, а Германия участва с 27% дял в тази обща сума.
Макар и малка, но сме извършили една стъпка в правилната посока, а именно със сключването на фискалния договор. Когато говорим за фискален договор, тук вече говорим за една строга бюджетна дисциплина, говорим за един максимално допустим бюджет. И ми позволете още веднъж да кажа, това, което вече веднъж казах в този контекст това, от което се нуждаем е повече Европа, а не по-малко Европа. Това е една основна линия на германската политика.

В този смисъл имам два въпроса, първо-„германският локомотив” не се ли уморява да тегли европейските вагони с помощта на Франция, разбира се и вторият въпрос е -гръцката версия е, че  повече стабилност и повече Европа означава загуба на суверените.

Всъщност има нещо такова, когато говорим за интеграция, то е неизбежно свързано с отстъпване или отдаване на части от суверените права, които всяка една страна има, но това е единствения начин и форма, за да има едно наднационално обединение. Освен това, аз бих казал, че ние не живеем затворени само в нашето европейско пространство, ние живеем и се развиваме в един глобализиращ се свят и ако Европа би искала да запази своята конкурентоспособност на фона на останалите страни в света,  тя може да го постигне само с повече интеграция, а не с по-малко. Праг на дългове, т.нар. „дългова спирачка”, спирачка на дълговете и България също взе отношение по този въпрос. Това, което предстои е да залегне това и в Конституцията.

Спасено ли е еврото, ще имаме ли проблеми с еврото? Имаше спекулации, че смъртта му, едва ли не е предизвестена.


Аз мисля, че тази прогноза е абсолютно погрешна, точно обратното, ако ние видим какво беше поведението на еврото точно по време на кризата, то беше, и все още е, учудващо стабилно, защото ние всъщност не говорим за криза на еврото, а за дългова криза, а това са две различни неща . Позволете ми още веднъж да кажа, това, което вече веднъж казах в този контекст - това от което се нуждаем е повече Европа, а не по-малко Европа. Това е една основна линия на германската политика.

България е стабилна държава и Германия е стабилна държава. Но Германия е богата, а България е бедна. У нас се говори, че заради стабилността трябва да сме бедни, това ни се обяснява на официално ниво.


Аз все пак мисля, че точно в този контекст не би трябвало да сравняваме Германия и България... Наистина изпитваме дълбок респект от усилията на България и българското правителство да спазва една много строга финансова и бюджетна дисциплина и да поддържа много нисък бюджетен дефицит. Наистина това трябва да бъде уважено, да бъде респектирано. Трябва, все пак, да се търси и да се намира баланса между, от една страна съответни икономии, поддържане на нисък дефицит, на ниски дългове, а от друга страна стремеж за стимулиране на икономиката и икономическия пропаст.
И Европейският съюз иска да помогне на България, именно в тази област. Икономиката да се  съживи, да има растеж. На разположение на България, са наистина едни значителни европейски фондове. Радостното е, че в последно време България се възползва от тази възможност и все повече я усвоява.

Но не е достатъчно?


Абсолютно сте прав, че не е достатъчно. Има много още какво да се желае и какво да се направи...

 



Други статии от този автор



Коментари