Актуално
За съжаление, истината за причините, довели до трагедията в Кербала са сред най-строго охраняваните и най-грижливо потулвани тайни на българския политически елит и тогавашните висши военни.
Истината за причините за трагедията в Кербала - сред най-строго охраняваните тайни

Лентата | 27/12/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Николай Слатински

Днес, 27 декември, се навършват 17 години от кървавия самоубийствен атентат срещу нашата военна база в Кербала, в резултат на който загинаха 5 български бойци, а повече от 60 бяха ранени, някои от тях много тежко.
Обикновено на тази дата качвам на сайта си и тук във ФБ практически един и същи текст.
За съжаление, истината за причините, довели до трагедията в Кербала са сред най-строго охраняваните и най-грижливо потулвани тайни на българския политически елит и тогавашните висши военни.
Като секретар по националната сигурност на Георги Първанов през първия му мандат, аз имах възможността да следя отблизо процесите, довели до ангажирането на България с войната в Ирак, да анализирам за президента международните сблъсъци на мнения, дейността на правителството.

Неизменно съм писал анализи до президента, в които определях войната в Ирак като груба геостратегическа грешка и вредна геополитическа авантюра.
Да напомням ли, че външният министър, моят състудент Соломон Паси заявяваше от трибуната на Народното събрание: “Ние сме ястреби на мира, ястреби на хуманизма, ястреби на демокрацията!”.
 
Със своите действия той сам, енергично, без понякога да се съоразява с премиера и президента, ангажира България с възможно най-активна позиция за подкрепа на войната в Ирак и за максимално наше военно присъствие там.
Именно затова аз бях написал до президента, че „Във външната ни политика не кучето върти опашката, а опашката върти кучето. Т.е. не парламент, президент и правителство определят външната политика, която външният министърът осъществява, а и тях, и цялата ни държава Соломон Паси върти около пръста си.”
 
И по онова време, и сега смятам, че заедно с правителството, което несъмнено носи основната политическа и военна отговорност за участието ни и понесените немалки човешки загуби и големи финансови щети в Ирак, с особена заслуга за това са две други високопоставени фигури - президентът и върховен главнокомандващ Георги Първанов и началникът на неговия кабинет сега, а тогава началник на ГЩ ген. Никола Колев.
 
И по онова време, и сега смятам, че касапницата в Кербала можеше да бъде избегната или най-малкото – да бъдат минимизирани последиците от нея.
 
Много преди драматичния инцидент за мен бе станало очевидно, че българският контингент ще бъде обект на жестока атака – за това говореха конфиденциално западни дипломати у нас, споделяха го на четири очи и водещи фигури от нашите специални служби.
Ето защо предприех няколко направо драматични действия до президента, за да бъда чут, но без успех. Два най-фрапиращи примера за това:
● На 23 ноември 2003 година (т.е. 44 дни преди атентата) в свой материал до президента писах, че що се касае до терористични удари срещу България, особено за базата ни в Кербала, „въпросът не е Дали?, а Кога?”.
● На 14 декември 2003 година (т.е. 13 дни преди атентата) в друг свой материал до президента, показателно озаглавен: „Относно: Реакция на президента при евентуални терористични актове срещу страната ни или срещу нашия контингент в Ирак”, аз, освен останалото, предложих ОПОРНИ ТОЧКИ ЗА ИЗКАЗВАНЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА, В СЛУЧАЙ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ БЪДЕ УДАРЕНА В КЕРБАЛА И ДАДЕ ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ.
За жалост, най-грубо и най-образно казано, българската държава в лицето на своите висши политици и военни, не си мръдна задника...
За Кербала и за крайно, по-скоро безкрайно несправедливото отношение към бойците от Първия контингент, към техните родители, съпруги и близки в силно синтезиран вид може да се прочете на моя сайт:
http://nslatinski.org/?q=bg/node/170.
Далеч по-подробно върху геостратегическата грешка и геополитическата авантюра на страната ни в Ирак съм се спрял в книгата „Ирак. Така съветвах президента”, Велико Търново, „Фабер”, 2009 г., в която съм включил (без класифицираната информация) всичко, писано от мен до Георги Първанов по въпроса „Ирак”. Тази книга може да бъде изтеглена от моя сайт.

 



Други статии от този автор



Коментари