Безчовечен, варварски акт.

Безчовечен, варварски акт.
10-01-2021г.
30
Лентата

Автор: Антон Оруш, ФБ

Как, кога и по чия вина в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски" изгоряха над 15 000 тома най-ценна литература?
Днес се навършват 76 години от едно адско денонощие - най-варварската бомбардировка над София в цялата ѝ история! Нека видим хронологията и събитията през онези 24 часа.
На 10 януари 1944 г., понеделник, около 13:00 ч. столицата ни е нападната от общо 220 бомбардировача B-17 „Flying Fortress“ и В-24 "Liberator" (?!?!) и 110 изтребителя Р-38 „Lightning“.
Срещу тях, в защита на българската столица, от летища Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български. Това са 2/6 изтребителен орляк с 23 бр. Dewoitine D.520, 3/6 изтребителен орляк с 16 бр. и от Карлово още едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излитат и 30 немски изтребителя Messerschmitt 109G (германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“, водени от своя командир кап. Герхард Венгел). Също така, през този ден от ПВО на София са изстреляни 1958 снаряда.
Какво се случва във въздушния бой?
Българите свалят 6 „летящи крепости“ и 5 изтребителя. Германците свалят още 3 бомбардировача, а защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов (самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит) и германският пилот изтребител кап. Герхард Венгел, загинал край Радомир, докато води бой с няколко вражески изтребителя.
Но адът тепърва предстои!
В 22 ч. същата НОЩ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още тежки поражения на града.
Равносметката сутринта е кошмарна!
В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 души и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 са полуразрушени. Хвърлените над София бомби са общо 1784. Започват ужасни пожарища. Съобщителната и водоснабдителна мрежа са разбитии прекъснати, горят южното крило на Народния театър, централната сграда на БАН, съседните здания... Пожарът нанася големи щети на фонда на библиотеката на Софийския университет, която загубва над 15 000 тома актуална, скъпа научна литература, поръчвана главно от Западна Европа. Материалните щети в столицата достигат астрономическата сума 24 млрд. лева. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот и е постановена евакуация на жителите. (За нейните подробности може да се прочете в мемоарната книга на проф. Вера Мутафчиева ,,Бомбите".) До 16 януари 300 000 жители напускат града.
Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено превъзходство противник също да плати най-тежка цена! Командира на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени 3 бр. P-38G Lightning, а в хода на преследването на още 8 напускат района, прочертавайки небето с димните си следи. Един от бомбардировачите е „прошит“ от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош. Девоатините атакуват фронтално, а резултатът от „кавалерийската“ им атака е, че още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който вече не съществува. В-17F с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко.
Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо. Свирепата отбрана на българите потвърждава и емисията на Би Би Си на другия ден. В нея се съобщава, че общо 31 американски самолета ,,не се завръщат в базите си" след „мисията“ над Царство България.
Англо-американските бомбардировки над София са див, безчовечен, варварски акт, сравним и оприличим само с актовете на безцелно насилие, което виждаме у някои сочени за доста по-неразумни от човека природни създания. Независимо от обявената в края на 1941 г. ,,символична война" на Великобритания и САЩ, Царство България нито предприема по какъвто и да било начин във военни действия срещу тях, нито участва активно в бойните действия по фронтовете на Втората световна война. А също така, в тогавашния исторически момент нищо не показва, че възнамерява да го стори! Дори нещо повече - блаженопочившият цар Борис ІІІ Обединител само няколко месеца преди 10 януари е отказал на поредното искане на Адолф Хитлер да се изпратят български войски срещу СССР на Източния фронт. Заключенията всеки може да си направи сам, разсъждавайки пред изложените факти!
На снимката: горящи жилищни сгради на бул. „Царица Йоанна“ (дн. бул. ,,Витоша").

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.