ПИСМО ДО НОЙЗИ: Радвам се за теб.

15-02-2021г.

101

Мартин Карбовски

Обичам те и ти си знаеш какво правиш.

Виждам, че те ругаят, че си сменил принципите си и си се продал на някаква там временна партия.

Не знам защо го правиш, но и да си смениш принципите у нас, и да не си ги смениш - пак ще те ругаят, плюят и ще осакатяват образа ти.

Мислех да не пиша нищо, мислех да си мълча тъжно, което донякъде е по-добре от това да си мълча гузно. И май само това остана като избор.

Но видях че някой написа - Нойзи и Карбовски през 90-те бяха велики, сега не са.

Някакси ме пришиха към теб, макар че аз тихо и упорито твърдя, че спазвам повечето си житейски принципи.

Е, все повече си мисля, че няма смисъл да се спазват принципи, честно. Това не те оправдава, а и ти едва ли се нуждаеш от оправдание.

Ти поне ще се нахраниш, ще се оправиш, ще забогатееш даже. Поне ще се овластиш. Това няма да е лош обществен експеримент, завиждам ти. Иначе какво?!

Питам - иначе какво, ама не питам тебе!

Глупците в тази страна иначе ще те оставят беден, смачкан, без бъдеще , но с принципи или без принципи - пак ритниците са в главата ми и в главата ти.

Дори и да имаш принципи - клеветите на кафявите и розовите фашисти така и така ще ни пращат всеки ден на бунището на историята, написана от победителите. Ти поне ще си от победителите.

Има огорчение в мене от тебе, но това днешно огорчение е нищо пред знанието ми - че най-умните и най-веселите, и най-смелите (и скромните:) стоят като бити кучета в ъгъла и ако някак не дойдат на власт - съдбата им ше е просто бесило и просто забвение.

Умните у нас ги бесят, точка.

Тия със властта - и тях ги бесят, ама по-късно. Щом имаш избор, нека да е по-късно.

Какъв ти тук Платон, какъв ти там Аристид!

Знаеш всичко - тук у нас уважават не този, който казва истината, а този който е на власт.

Да казваш и показваш истината е средство да умреш от глад. (По Вазов).

Литература ли е, изкуство ли е, истина ли е - получаваш рехави аплодисменти и обратно в панелката.

Тук у нас този, който казва истината, същият не е приет дори от останалите малцина, които казват истината. Всеки на всеки пцуе майката и сбор на добрите хора никога няма да има, наспорти обединението на силните за зловредие, нежели силата на обединените за добротворие.

Няма да гласувам за тебе, но се радвам за тебе, че не направи като мен.

Седя в един ъгъл и си пиша срещу твоята временна партия - сам, непочетен, уплашен и малко бит. Ако бях нормален човек нямаше да си го причинявам, честно! Живея пак в тоталитарен режим и понякога ми става драго, че познавам големците от втория тоталитарен такъв. Нещо ирационално ме кара още да продължавам така. Не знам докога.

Уроборосът на живота ми няма апетит.

Дано не си самотен там с новите си приятели. Щото аз тук със старите си приятели не просто съм самотен. Нещастен съм и предаден съм. Но нема да се дам. Ше те чакам да се върнеш.