Ловът на педофила – приказка без край

Те са на границата между два свята. В единия има и джиесеми, и интернет, а в другия липсват неща от първа необходимост. Като насъщната тоалетна хартия. Поколения наред са раждани в едни и същи колиби, десетки деца отгледани далеч от цивилизацията и Бога. Семействата им са забравили да се грижат за тях (защото по всяка вероятност те самите никога не са били обгрижвани), затова малчуганите търсят родител в лицето на съседа, на добрият чичко с голямата пенсия или на отзивчивия селски педофил. Тези деца са ежедневно продавани срещу дребни пари и кабел, осигуряващ ток до домовете им. Тези деца шляпат боси в калта, бързат, за да отидат на гости на комшията, който ще им даде ЛЕВЧЕ „да си имат, да си харчат”. Тези деца стават възрастни преди да навършат десет години. Открили са, че зад съседската варата има вафла с бонус порно канал. Там има добра дума, последвана от блудство. Малките големи хора все още не могат да се изтъргуват, за да спечелят повече и се плашат, когато „добрата ръка” посяга, за да събуе гащичките им. Съвсем скоро (малко след като навършат 12-13) блудството ще спре да ги плаши и ще се научат за кое колко пари да искат.

Така живеят децата в стотици знайни и незнайни български китни селца. Така живеят и децата на Кочериново. Майките на тези деца пушат и чоплят слънчогледови семки, татковците пият ракия и слушат чалга. А Йорданка (11г.), Борислава (9г.) и Костадинка (13г.) „забавляват” двама старци срещу левче и безплатен ток.

Дядовците-педофили бай Драге и бай Славе живеят заедно повече от десет години и сякаш никой не намира тяхното приятелство за странно. Те са на по седемдесет години. Първото, което си мисли човек, щом разбере за съжителството им, е че са хомосексуалисти, но истината се оказва друга. Едно време сърдитите старчета имали жени, които обаче избягали от семейния живот с тях. Бай Драге е лежал в затвор за изнасилване. След излизането си на свобода остава сам. Затова приютява бай Славе и скоро разбира, че от това съжителство ще излезе голямо приятелство. Защото имат сходни интереси – ЛЮБОВТА. Любовта им към децата.

Минават години, в които старците се „грижат” за децата с користни цели. И ако не се намери един малко по-луд съсед, който все пак след години намира нещо нередно в съседите, то и тази педофилска приказка, щеше да остане скрита зад селския дувар и в детските гащички. 32-годишният Данчо дочува, че дядовците „галят” децата. Поразпитва за случващото се зад вратата. Децата си признават, че при последното им гостуване в дома на бай Драге, той накарал Костадинка -една от редовните му гостенки, да пусне порно канал. След това разкопчал панталона си, започнал да се пипа, да пипа и тях и да им говори:

-Боби, много си хубава. Искам да ти направя бебе! Данче, ще те еба у малкото гъзенце!, възбудил се дядото, скочил от дивана и сграбчил третото момиче с думите: Коце, ела тука, Коце! През гащите все едно, че нищо не сме правили!, и качил крачетата на малката Костадинка върху раменете си...

Децата не лъжат, помислил си Данчо. Те не биха могли да измислят такава перверзия в детайли. Затова той поискал обяснение от бай Драге, който отрекъл всичко.

-Не мога да мълча, когато някой се лигави с деца до къщата ми. От години се знае какво става там, ама всички си мълчат, защото Драге ще им спре тока, ще им спре парите. Аз побеснех като разбрах, нищо, че нямам мои деца. Ами ако утре привика децата на брат ми, ще трябва да го убивам и да го лежа! , така Данчо аргументира решението си да раздаде правосъдие като набие бай Драге – Педофила..

Саморазправата е възмездие само ако пострадалите искат да бъдат възмездени. Не и в този случай, не и в Кочериново, никога в България. Развръзката на случилото се в града-село е неразбираема за здравия разум, но типична за манталитета на бедността. Родителите извикали полиция, за да разтърве двамата мъже. Полицаите прибрат и двамата побойници – Данчо за двадесет и четири часа, защото е нарушил обществения ред, а бай Драге – за един час, за да даде показания. Родителите на децата отказват да повдигнат обвинение срещу мецената. Закрила на детето, социалните, полицията и прокуратурата не се самосезират въпреки разгласяването на случая из медиите. Така днес Педофилът спокойно си гледа порно вкъщи и събира левчета за черни... момиченца.

-Срам ме е!, казва Спаска, майкатана Коце. Аз водих дъщеря си на лекар, здрава е. Не е изнасилена, значи няма престъление. Срам ме е за дребни работи да ме говорят по града. Повече няма да я пускам да ходи в оная къща. Това съм решила.

В квартал Завода на Кочериново педофилията не е престъпление. Явно и в Наказателния кодекс на Републиката не е вписана като такава. И Спаска не счита блудството с дъщеря й за престъпление или просто не иска да се лиши от дребните пари, които Драге дава на семейството им. Жертвите на Педофила също нямат съзнание, че срещу тях е извършено престъпление. Откъде да имат, щом за родните им майки случващото се „не е кой знае какво”. Насилието над деца е неглижирано първо от родителя, след това от органите на реда и обществото. Така децата разбират, че ще получат пари, лакомства и разходка плюс пазар в съседен град само срещу малко ласки. Децата от малки са обучени на занаят.

И като във всяка приказка и в тази има принцеса. Любимката на старците от Кочериново се казва Костадинка. Другите деца казват, че Драге и Славе се спречкват за нея от време на време, ревнуват я един от друг.

За позабравилите - тази история поразително много напомня случаят със застреляната от педофил Лиляна Тодорова от Дома за деца лишени от родителски грижи в Трън. Стрелецът Асен Илиев се самоуби. При този инцидент бяха простреляни още две деца - Емил и Клара. Именно Клара е трябвало да бъде убита. Тя имаше връзка с 67-годишния педофил Асен. Той приживе твърдял, че не може да живее без момичето, което имало паралелна връзка с друг педофил-възпитател. От ревност Асен, реши да отмъщава с пушка. Равносметката беше – един детски живот.