ЗА НЕЩАСТИЕТО НА ЕДИН НАРОД, КОЙТО ТЪНЕ В ЛЪЖА И БЕЗВЕРИЕ (ЧАСТ 3)

ЗА НЕЩАСТИЕТО НА ЕДИН НАРОД, КОЙТО ТЪНЕ В ЛЪЖА И БЕЗВЕРИЕ (ЧАСТ 3)
17-03-2021г.
116
Лентата

Трета част на интервюто на Lentata.com с  д-р Любомир Канов – лекар, писател, а днес и част от политическа партия КОД.

 

 

Lentata.com: Как коментирате настоящето политическо статукво?

За което се говори, че вероятно няма да се промени кой знае колко...
Имаше спорадични протести, имаше "разклащане" в образа на Борисов, но социолозите отново го сочат като водеща сила...
Ще има ли излизане от тази ситуация?

Д-р Любомир Канов:

Аз нали съм американец по гражданство, имам американско и българско гражданство, и в тази битка нямам, както се казва - I have no skin in the game, нямам личен залог за нищо, освен любовта ми към България, към българското, към традиционното, към истинското и нормалното.

Аз съм и лекар, и за мене тези неща са важни. Нашият народ да се държи в нормалността, да бъде нравствено и психично здрав, и да има смисъл.

Това което представлява сегашният политически пейзаж, аз не съм политолог да правя догадки, но изглежда, че няма много да се промени.

Това, което най-много ме впечатлява и ме натъжава е, че българите не можаха да изберат смислена избирателна система, за да изберат достойните хора, които да управляват.

Цялата тази система на партии, партийни листи по места, финасниране на различни кампании, които не почиват изобщо на послания, на качествни хора, които да познават народа, който предствляват лично, както е в Америка...

В Америка ти не можеш да станеш представител в щатското народно събрание или в Конгреса, или където и да било, без  да правиш кампания лично ти, сред своите избиратели от своя народ – от къща на къща, да се ръкуваш с тях, да говориш, за да те изберат, защото ти имаш качествата и знаеш за какво тези хора искат ти да ги представляваш.

Това насипно народно събрание е abomination, това е резил.

Крайно некомпетентни хора, някои, от които никога не се изказват в народното събрание, някакъв лист се подрежда, нещо се пререждат, това е заварена система, не знам как и защо създадена, пълна с фалшификации. Една от най-отблъскващите черти е гласуването на неграмотни хора.

Ние от КОД специфично поставяме като едно от основните изисквания - задължителното образование на малцинствата. Защото без образовнаие тези хора само ще дърпат надолу нацията и себе си.

Не може без задължителното образование, което да служи не да отиват малцинствата само да вземат кифлата и млякото, и да избягат отново да просят, а да бъдат задължени да се образоват и да получават някаква помощ, когато се образоват.

Освен това, ако те не могат да си напишат името, когато гласуват - да нямат право на глас, трябва да има ценз.
За да можеш да гласуваш ти трябва да разбираш какво правиш, да си в състояние поне да кажеш за какво гласуваш, какво е държава, кой е човекът, за когото гласуваш.
Това безобразие е толкова отблъскващо, но борците за права, тези НПО-та и всички наплодени, нароени от тези неолиберални сили партии, и пари, и фондации, те веднага скачат върху всеки, който се осмели да каже, нещо толкова просто и толкова ясно.

Могат да гласуват само хора, които знаят какво правят.

Децата не гласуват, защото те не знаят какво правявт.

Хората, които са с умствени увреждания не знам дали гласуват, но не би трябвало да гласуват, защото се приема, че те нямат свободна воля и те не могат да правят информирани избори.
Същото е за неграмнотен човек, който не знае какво прави пред тази урна.

Та, малко дълъг е моят отговор, за мене идвайки от Америка, това е предписание, рецепта за провал – такава изборна система, начинът, по който се гласува и се сформират тези сили политичекси и след това мнозинства в парламента и обединения.

Народът не е представен правилно, народът половината или повече отказа да участва  в такъв маскарад, не вярва и е в пълна резигнация.

Най-активни са, да речем малцинствата, те винаги гласуват срещу заплащане, и също старите пенсионирани комунисти, троглодити, продължават с тоягите да отиват и да гласуват за червените, което не би било така, ако беше започнала една лустрация навреме.
И, ако в учебниците бяха разказани всичките им жестокости и децата да знаят, вместо да бленуват за онзи щастлив социализъм на дядо и на баба, когато всеки е ходел на почивка, на бунгало и всеки  можел да си купи лимонада за 5 стотинки и да си купи гардероб, след чакане (за 700 лв при 80 лв заплата) и тн...

По този начин българското общество тъне в лъжа, в безверие, което е най-разяждащо.

Това мене най-много ме гнети, това, че нашият народ е дълбоко нещастен.

 А измерението на нещастието на един народ идва от взаимното недоверие.

Щастливи са обществата, само когато отделните членове на това общество вярват един на друг. В България цари тотално неверие един към друг, недоверие към правителство, към парламент, към съд, институции, президент.
Към президент не знам защо има такова отношение, без да го заслужава, но цари взаимно недоверие и атомизация, разпад на връзките между хората.
Всеки лъже всекиго, няма чувство за общност и единствено, освен в редки мигове на подем, обикновено след някоя спортна победа или нещо подобно, което е илюзорно и краткотрайно.

А би трябвало да бъде като в Дания, където хората толкова много си вярват, че са щастливи. Или Финландия. Не се лъжат един друг, държавата не ги лъже, не ги лъже данъчният с някакъв рекет или полицаят, или съдията, или чиновникът, или народният представител.

 

{ARTICLE_ID-21203}

Lentata.com: В този контекст тогава, вие защо решавате да се включите в политиката? Не ви ли изглежда безсмислено...какво ще правите?

Как може един българин, православен християнин да изостави надеждата. Това е добродетел, нали? Важни добродетели, както вярата и любовта. Аз лично празнувам като Любомир на този ден, но пак казвам, аз нямам личен залог в тази игра, но имам морален залог и задължение.

Като човек, който съм все още жив и нещо знам и нещо мога, да помагам, да казвам, да бъда заедно с тези мислещи като мен хора в КОД, за да оставим някаква следа в съзнанието на нашите българи.

Когато те станат повече, когато повярват, че може би има по-добър начин и почнат да вярват повече на себе си и на другите. Тогава се променя манталитет.

Всичко добро става през промяна на манталитета на хората, особено на по-младите, които за съжаление, идват с либерални шашавини в главата си, напълнени от западните им професори, марксисти, но когато има едно ядро от консервативни, здравомислещи хора и то се увеличава, има средна класа, има хора, които вече са в състояние не да зависят от държавата, а да имат инциативата да поемат контрола на живота си, и когато те престанат да виждат в държавата един враг, който им пречи на всяка крачка, а държавата почне да действа чрез институциите, както трябва, постепенно животът се променя към добро.

Това няма да стане в моя жизнен цикъл, това е съвсме ясно, но искам тука като ми сложат костите при моите родители, да не ме е срам.

 

{ARTICLE_ID-21228}

Lentata.com: Как си обяснявате като психиатър един феномен – българите са неодовлни, мразят си държавата, обаче няма реален бунт срещу лидер като Борисов, за който излязоха схеми, шкафчета, жени...

Сякаш нищо не може да ни скандализира толкова, че да се разбунтуваме и отървем от онези, които не одобряваме. Обяснението ви какво е?

 

Д-р Любомир Канов:

Мисля, че каквото и да говорим, ситуацията не е такава, че хората вместо гласуване по някакъв парламентарен път да се опитат да променят нещата, да са стигнали дотам, че наистина да тръгнат на бунт, както 97-ма година по времето на Виденов.

Хората по мое наблюдение всъщност живеят по-добре.

Какъвто и да е Борисов, икономиката расте, крадат се разни помощи от Европа, но нещо се прави, има производство, има предприятия, човек като гледа покрай Пловдив, Стара Загора – заводи и хора, които не зависят от никакъв Борисов или властта, но почват да си осигуряват някакъв живот, стават средна класа и няма такава критична маса от изгладнели, побеснели хора, които да направят бунт.

Имаше опит през лятото, но бунтът беше по-скоро нек‘ви хора на Божков, бих казала мутри и мутрички, които хвърляха павета по полицаите и ги палеха, идиотска форма на протест, влачеха някакви ковчези, чували, то беше естетически отвратителен бунт, и нечестен.

В честните между тях, които бяха млади хора, много от тях студенти, дошли през ваканцията, те бързо се дисоциираха от това и така се спихна всичко.
Опитаха се да го оглавяват този бунт, Мая Манолова, някакви отровни хора там, демагози, доста неясни, и някакви пари от Божков във всичките тези неща, това не беше народен бунт.
Имаше няколко хиляди хора, които запушваха кръстовищата и може би от тях искрено мразеха Борисов, но сега би трябвало да го победят на изборите, не е ли по-честно така.

Ако все пак има някаква достоверност в това, което се прогнозира за изборите, че все пак милион и нещо ще си гласуват за Борисов, това трябва да намери някакво обяснение. Едно обяснение, разбира се, е , че цялото чиновничество, което се  хрнаи от държавата със семействата си, естествно ще го подкрепя. Това е значителен брой хора, ще го подкрепят и тези, на които той раздава пари.

Опит да стимулира пенсионерите с по 50 лев, а това са такива популистки работи, неговата партия макар че печели изборите е крайно неясна като идеология, като намерение, като стратегия.

Няма сериозно желание за реформа на държавата, за модернизация, по скоро се стои в една полуразкрачена позиция и България криво ляво крета. Хората са „горе-долу“, тези, които работят се справят, ходят на ваканция в Гърция, ако няма епидемия и така върви животът, без да има такива тектонични трусове, че да се събори цялата конструцкия.

Но ние считаме, че  България не може да се модернизира преди всичко, ако не се изкорени цялата тази мрежа от потайни стари комунистически и ченгеджийски мрежи, които са обхванали сериозни сектори на живота.

От притежание на медии до обществени поръчки, до съдебна система, където е пълно с хора, завършили ДС школата в Симеоново, масонски групи, съдии, слеодватели, местни галуайтери, които осъществяват беззаконие, особено в провинцията.

Не може да се модернизира България без лустрация.

Затова една от най-основните ни точки, колкото и да звучи идеалистично и може би нереалистично, е лустарция, декомунизация, преподаване на комунизъм в училище, най-сериозно или цялата история на България, както е, истината да се преподава, и изриване на всички паметнции на лъжата, на насилието, които стърчат из цялата страна. И даже в центъра, този Паметник на съветската армия, това е символичен знак, че България не се е декомунизирала.

И затова тя никога не може да мине по-напред, това е още една дълбока дамга върху съзнанието на целия народ, който гледа този паметник с шпагина, навежда глава и казва – „ми то нищо не се е проемнило, то те тея са пак на власт“ и продължава да крета по своята малка пътечка с мрежата „Била“ в ръка и това е.

 

 

 

 

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.