Ердоган и Урсула Фон дер Лайен в картината “Подчинение”

Ердоган и Урсула Фон дер Лайен в картината “Подчинение”
09-04-2021г.
12
Гост-автор

Европейският съюз, който не бива да се бърка с европейските народи и европейската цивилизация, е силен със слабите и слаб със силните. Той ляга пред САЩ, Китай, Ердоган. Но отхвърля Русия, напук на историята и геополитическите интереси на Европа. Уви, той се превърна в приемник на това, което е останало от мюнхенския дух на Европа. Дипломацията преди всичко, това каза г-жа Фон дер Лайен. Това казваха френските и британски дипломати между двете световни войни пред Хитлер", припомня Анри Гено, бивш съветник на експрезидента Никола Саркози, в интервю за "Фигаро".

- На среща с Ердоган председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше принудена да седне на един диван встрани, докато председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и турският президент заеха място по-далеч, на две близки едно до друго и малко по-високи кресла. Какво говори това за геополитическия баланс на силите между Европейския съюз и Турция?

 

- Този образ казва повече за Европейския съюз, отколкото много речи. И това, което казва е, всичко друго, но не и анекдотично. Той изглежда като една от онези картини, в които придворните художници поставят всеки герой на точно определено място, за да подчертаят социалната йерархия и отношенията на власт. Ако този образ беше картина, заглавието, което би му подхождало най-много, щеше да бъде “Подчинение”, защото изразява точно това. С жената, отдалечена на дивана, без нито тя, нито председателят на Европейския съвет да окажат съпротива под предлог, че формата е по-маловажна от съдържанието. Но формата разкрива съдъжанието. Приемайки тази форма чрез своите двама най-висши представители, Европейският съюз подписва акт на подчинение на европейската цивилизация пред един от най-настървените към нейното унищожение лидери. По този начин ЕС, като институционална конструкция, която трябваше да попречи на европейския континент да излезе от историята, разкрива истинската си същност: изграден върху идеологията за края на историята и нейното трагично измерение, той отслабва европейските народи и европейската цивилизация, пред лицето на всички онези, които искат да господстват над тях или да ги унищожат. Това казва този образ на всички онези, които още не са го разбрали.

 

- Подценява ли ЕС заплахата, която представлява Ердоган?

 

- Европейският съюз, който не бива да се бърка с европейските народи и европейската цивилизация, е силен със слабите и слаб със силните. Той ляга пред САЩ, Китай, Ердоган. Но отхвърля Русия, напук на историята и геополитическите интереси на Европа. Уви, той се превърна в приемник на това, което е останало от мюнхенския дух на Европа. Дипломацията преди всичко, това каза г-жа Фон дер Лайен. Това казваха френските и британски дипломати между двете световни войни пред  Хитлер.

 

- На какво се дължи тази слабост според вас?

 

- Когато са застрашени жизненоважните интереси на една държава от диктатор, който разбира само от силови отношения, нищо не бива да му се отстъпва, в противен случай сме обречени да отстъпваме все повече и повече, докато най-лошото не стане неизбежно. Но Европейският съюз не е страна. Освен това картината показва, че за Ердоган са важни само държавите. Защото, извън въпроса за статута на жената, има същностна разлика между Европейската комисия, бюрократичен орган, и Европейският съвет, орган за вземане на решения, който обединява държавните и правителствени ръководители и който, в геополитически план, е единственото нещо, което има значение в очите на световните сили.

 

А по отношение на Турция държавите-членки на ЕС са разделени до такава степен, че освен Франция, те дори не се опитаха да защитят външните граници на Европа, когато Турция наруши гръцките териториални води. В това е цялото двусмислие на тази конструкция, която се е обвила с правила, процедури, изисквания, защото държавите, които я съставят, в действителност нямат волята да защитават заедно независимостта на Европа срещу силите, които я заплашват. Федералистката химера е бягство напред пред очевидния факт, че европейските държави не споделят една и съща визия за жизненоважните интереси, които трябва да защитават заедно. Резултатът е, че има едновременно принуди и слабост: Ердоган решава сам за себе си. Г-н Шарл Мишел не решава за никого.

 

- Може ли да се говори за сблъсък на цивилизациите?

 

- Онези, които все още не са разбрали, че Западът като цяло, Европа и всяка от нейните държави в частност, е изправена навън и вътре пред истинска война, целяща унищожаването на нейната цивилизация, не са разбрали нищо за цивилизационната криза, през която преминаваме, и за риска тя да завърши с най-голямо насилие. Отношенията на германските власти с режима на Ердоган, който с нищо не крие своите намерения, са пример за тази слепота.

- Няма ли да бъдем още по-слаби без ЕС?

 

- Европейският съюз, който разтрогва всяка национална воля, за да я замени с технократична и юридическа примка, не е умножител на силата, а ускорител на отслабването. Не разбирам как може все още да се отрича днес тази очевидност.

 

- Справянето на Европа със здравната криза за това отслабване ли свидетелства?

 

- То е част от онези очевидности, които трябва да ни накара да променим логиката и идеологията. Бихме могли да говорим за въпроса за вътрешноевропейските граници по време на епидемията и за идеологическата наивност на Франция за свободното движение, докато Германия никога не поиска мнението на никого, за да отвори своите граници за един милион бежанци или да ги затвори, за да се защити от един вирус, както и не се консултира с никого, когато спира използването на една ваксина. Но най-емблематични остават преговорите за ваксините, или счетоводната идеология за най-ниската цена, любима на техноструктурата на ЕС, която надделя над всички други съображения, с резултатите които познаваме.

 

- Сигурен ли сте, че щяхме да се справим по-добре без Европа? Фактът, че сме 27 не е ли сила?

 

- Когато съберем хора, които искат стол, и хора, които искат обратното, не ставаме по-силни, а по-слаби. А когато става дума за въпрос на живот и смърт, това се превръща в катастрофа. Този катастрофателен опит би трябвало да послужи за урок на всички онези, които се борят за една здравна Европа или за Европа на интегрираната отбрана.

 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.