Христос Воскресе!
Всеки Великден ми припомня ученическите години. По времето на соца, като бях ученик, обичах да ходя в църквите, тогава беше интересно.
А точно на Великден по телевизията даваха най-хубави филми и поп концерти, да си седят хората въкщи. Но навън беше по-вълнуващо.
Първо в "Св. Седмочисленици", после до "Св. Неделя", после Руската църква. Обикалях ги за два часа, някъде пълно, блъсканица, някъде не можеше да се влезе. Влизаха и гамени, говореха на висок глас и разстройваха службата.
"Св. Александър Невски" беше недостъпен, заобиколен с прегради и милиция, там ходеха само с пропуски, раздадени от синода. Там ходеха и дипломати, гръцки туристи, затова беше охраната и пропуските.
Най-тържествено беше след полунощ като започнат да се прибират хората със запалени свещи по улицата.
Беше нещо като демонстрация напук на режима.
Сега не ходя, гледам филми. Не ми е интересно вече.