Актуално
Българинът го обижда, измисля вицове, нарича го Тиква, цъка с език на многомилионните му далавери, но реално си трае.
ЖИВОТ МЕЖДУ СУЛТАНА И ХАЙДУТИНА

Мартин Карбовски | 10/05/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Съжалявам за тези прозаични архетипни образи, но те са най- удачни и ясни за нашата порода. От столетия българинът живее между тях - между султана и хайдутина. И основната задача на българина битувайки между тях е проста - да не го закачат за нищо.

Кой е Султана? Все някой с власт, узурпатор или тарикат, нашенският Султан роден от баща бай-Ганьо в инцест с Данко Харсъзина, тия дни добива ясен образ заради своята патология - Султанът просто не може да сдаде властта. Българинът го обижда, измисля вицове, нарича го Тиква, цъка с език на многомилионните му далавери, но реално си трае. Чака някакво Априлско възстание, но преди това трябва да отиде на село и на море.

Нямаме култура на протеста, нямаме и търсенията и търпенията на един наистина демократичен протест. На другия край на махалото е Хайдутина. Хайдутина в Дубай, отмъстител на доброто с лош поглед, играчът достоен да се опълчи на Султана, да му мери приказките, да е готов хем да си сложи главата в торбата, хем да седи на пусия, хем да е богат (поне с чевермета и закопани жълтици като в класиката). Черепа е архетипа на Хайдитина, опълчилия се без чета, рядката смелост в родината на рехавата тълпа, родила пословицата за преклонената глава. Хайдутина може да разклати сериозно властта на Султана, но след това всички се питат - каква е разликата ако Хайдутина стане Султан и какво с е променя ако просто си разменят местата?

Все едно да не махаш кърлежа, защото наоколо имало опасност някой да ти изпие кръвта. Истината е, че наврян между архетипите българинът просто гледа сеир. И сегиз-тогиз гласува за Хайдутина, но го прави страхливо. Между тия двамата Хайдутина и Султана има още наши ендемитни архетипи като Хъшовете, сиреч хората на Слави, вещици и войници като Мая и Корнелия, от една страна и Каракачанов от друга, страдащите от диабет и преяждане рицари на тъмната страна като българските социлози, антрополози и прочие интелигенция, една градска маса либерални дадаисти селяни, който търсят с вили и фенери Франкещайна на традицията, гномове и тролове в интернет, самодиви с оскъдни премени прелитащи и отричащи, че са част от харема на Султана.... и още и още приказни герои, за които всеки ден гласуваме. И още ще трябва да гласуваме.

Трябва. Ако българина в политиката разбере какво значи думата “трябва” - нещата ще потръгнат.

 



Други статии от този автор



Коментари