Актуално
Днес се събудих и усетих една безмерна, безметежна пустота... Не бе, не ми казвайте, че с вас не се е случило същото. Събудихте се и усетихте, че нещо не е наред.
Бойко, генерале наш, аз за теб ще свиря траш!

Венци Мицов | 13/05/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Днес се събудих и усетих една безмерна, безметежна пустота...

Не бе, не ми казвайте, че с вас не се е случило същото. Събудихте се и усетихте, че нещо не е наред.

И после, когато си сипахте първото кафе, мисълта започна да нахлува с цялата си жестокост в мозъчните ви кутии.

Него вече го няма! Той вече не е премиер!

За вас не знам, ама аз вече почти не помня какво е Бойко да не е премиер-министър! А синът ми, който е на 18 и сега ще е абитуриент, ми призна, че няма съзнателен спомен Борисов да не е бил начело на държавата.

Да, тая тревога няма да мога да преборя никога!

Ами сега?

Ами ако той си вземе магистралите, които ни построи? Ами кой ще ни пази от злите КОМОНИЗДИ???

Не ми казвайте, че не ви е притеснено! Притеснено ви е и още как.

Подобно притеснение се породи и в сплотения колектив на организацията "Жени ГЕРБ от Павликени в подкрепа на Бойко". Малко след като вчера ГЕРБ сдадоха мандата на служебния кабинет, от организацията разпространиха следното стихотворение:

Благословени Генерале,
за теб е нашият куплет,
не ни оставяй, бди над назе,
народът ни без теб е клет.

Очите ти са топли, чисти,
ти пазиш ни от комунисти.

Стихове написаха и от младежката организация на партията в Куртово Конаре. С младежки плам и нескрито вълнение младите активисти на партията написаха следното:

Без тебе няма миг покой,
върни се пак, започвай бой.
Знай, Мая, Таня, Атанас
очакват твоя сетен час.

Но ти подай ни днес сигнал,
ти, наш любимий генерал,
на бой, о, всички да летим,
протестърите да сразим.

Но да оставим активистите и симпатизанти на Борисов и да отидем в София, на жълтите павета. Там вестта за края на мандата на Борисов отново се превърна в новина номер едно. А политическите партии решиха да напомнят за себе си и реагираха чрез различни поетични форми.

Още в ранната утрин политическа партия номер 2 у нас - "Има такъв народ" - публикува изявление на нейния лидер Слави Трифонов.

Няма не искам, няма недей,
Бойко, за мене ти си злодей,
вземаш СОПСИДИЙ, караш и джип,
падай от власт, иде моят екип.

Седем, осем и ще си паднАл
нема кой да ти даде медал.

Текста моментално бе превърнат в песен, която пое своя живот в класациите.

А на "Позитано" всичко бе спокойно! Всичко, освен Корнелия. Тя седеше, отпиваше водка "Столичная" и замезвайки с красная икра, закупена от "Берьозка", пишеше следния стих.

Другарю Бойко, тръгвайте си вече
и хич не се обръщайте назад,
мандатът трети май сега изтече
за социализъм имаме заряд.

Отново ще повикам Румен Гечев,
Еленко, Крум, Янаки, Кристиян,
облекла свойто алено елече
властта ще взема аз без много свян.

Другари, да си върнем свободата,
във Кремъл чакат тази светла дата.

А междувременно в офиса на коалиция Демократична България вреше и кипеше. Лидерът на ПП "Да, България" Христо Иванов току-що бе публикувал своята творба, посветена на Бойко Борисов.

Прощавай, Бойко, сбогом и наслука,
да, знам, без теб ще има скука,
остави много работа за нас,
за мен, за Тони, Боби, Атанас.

Реформата в съдебната система
за нас ще бъде сложна теорема
и знам, строи се днеска нов затвор
за теб, за твоя главен прокурор.

Отхапвам залък соев козунак,
прощавай, Бойко, ще се видим пак...

Реакция имаше и от централата на ДПС. Но понеже реакцията бе на майчин език, днес тук няма да ви занимаваме с нея. Вместо това ще ви запознаем със стихотворението на Мая Манолова, което бе разпространено в социалните мрежи.

В комисията лъсна твоят "чар".
Ти беше дълго тука господар.
От твоята прегръдка побеляхме
и всички до един се разболяхме.

Сега настъпи вече Видовден.
Прощавай, Бойко, ти си кре... Пиер Карден (последното е игра на думи - Б.А.).

А междувременно Бойко седеше в двора си в Банкя. Отпиваше първите си глътки кафе като цивилен гражданин. На "Дондуков", в центъра на София, едни сдаваха караула, други го поемаха. Трети трепереха да не би да загубят работните си места. Четвърти се заканваха, пети тихичко поклащаха глави, а шести обидено напускаха, защото не бяха получили онова, което очакваха.

Тук поезията беше безсилна.

Тук поезията свършваше. И започваше прозата.

Прощавай, Бойко, генерале наш,
за тебе аз ще свиря траш...

PS. Докато завършвам този текст, слънцето навън изгрява. Оглеждам се - не прехвърчат комунисти. Научавам, че Жан Виденов ще прави нова партия. Изобщо, ако трябва да перифразирам Недялко Йорданов, бих казал:

Светът е хубав,
светът е чудесен,
светът ще изпее и нашата песен...

...дано и другите светове не са същите...

   Източник: offnews

 



Други статии от този автор



Коментари