Актуално
Искам да напиша роман за кръговратно-сезонното същество, наречено професионален революционер.
ЕТО ТОЯ РОМАН ИСКАМ ДА НАПИША

Гост-автор | 13/05/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Искам да напиша роман за кръговратно-сезонното същество, наречено професионален революционер. Роман за прескачането му от тяло в тяло – за силуета му, полегнал на хълбок из лозето на Габровски преди 130 години, а после, само няколко години по късно – за същият тоя силует, ораторстващ и фитилосващ наивното селячество по селските мегдани, а после изнизващ се в емиграция, докато шупва и се съсирва кървавия касаплък из българските села и паланки през 23-та година, а после, през 25-та, пак същия тоя революционен силует, шмугващ се по стълбите към купола на „Света Неделя“ с каменарския взрив и бутилката сярна киселина на рамо, а после, 19 години по-късно вече го виждам как бие крак по жълтите павета, а след седмица се чуди, диви и мае как се отваря френския прозорец и как се пуска водата в тоалетната на заграбения му от класовия враг фабрикантски апартамент на „Витошка“, после го виждам как сваля камбаните от камбанариите, за своя свят без Бог, после вече го виждам как прескочил в тялото на своите питомци и зобнал оттук Сартр, оттам Адорно и най-вече Маркузе, накрая, в караманелата, де както завари и както дойде, още някой от Франкфуртската школа – та виждам го тоя силиут вече интелектуално да витиеватства, алкохолно да се газира и никотиново да се утаява оттогава та чак до днес в десидетстващата академична марксистко-ленинска-маоистка общност – денем, из хуманитарните катедри на вузовете, а нощем по китните милиционерски и ЦК-вили из Симеоново, после вече го виждам как отново революционно се газира из шикарните ЦК-кооперации по центъра, пазени от милиционери в будки и как революционно -дрезгаво припява на дрезгавия, шетащ по Запада съветски декабрист Висоцки, а после, след още няколко десетилетия вече виждам куфарно-банковата му суетня в дните на Преврата, виждам и старорефлексното му временно оттегляне по каналите на Коминтерна в странство и най-вече в западното странство, после виждам завръщането му, търкалянето му по площадите, изправянето му, гордото му жертвено чело по хепанингите и уркшопите на уличното недоволство, после виждам пандемичната му маска до носа и невиждащия му поглед от задния прозорец на държавната лимузина, профучаването му напред към охолното му революционно бъдеще, прескачането му от мраморното марксистко в гранитното ленинско и троцкистко и бронзово сталинистко тяло, до ултралевичарското ултра вталено и ултрамодно безполово либерално телце.
И после пак отначало – от революционно тяло в революционно тяло.
Без профил, без анфас, без лице.
Ето тоя роман искам да седна и да запиша.
Това откровение. Дето оскъдния ни живот ни го чете поколение след поколение.
 
  Автор: Недялко Славов

 



Други статии от този автор



Коментари