Интервю
Новите еничари / Кой предаде Хърватия?!

Мартин Карбовски | 23/03/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

През политиката се краде най- добре. Няма друго такова място в Европа, като България, където политиката е начин да забогатееш. И да направиш това безогледно срещу интересите на държавата, в която живееш.


 

Новите еничари са елитът на нацията. Техните деца няма да живеят в България. България  е торището, където могат да се случат мечтите на новите еничари. Място, където никой не си прави труда да регистрира престъпленията срещу бъдещето на цяла една държава. Новите еничари са причината след 25 години тази страна на нищо да не прилича.


 

Спасители като матрьошки
Новите еничари винаги се намират в свитата на Спасителя на България от последния ден. Ще ги познаете по това, че се появяват в политиката като комети, после за тях се забравя. Но именно  забравата на имената им дава възможност новите еничари да богатеят за сметка на нацията и данъкоплатците. Те са по бордове, външнотърговски фирми, в представителствата на чужди марки и корпорации. Те купуват за някого, подкупват някого за нещо, те са нито в сивата, нито в бялата икономика, а в гювеча на публично частните отношения – в смисъл държавата дава пари за техните провалени и неконтролирани от никого проекти. Но новите еничари нямаше да се случат ако не бяха свързани като пъпна връв и като свински черва с политиката. У нас спасителите на нацията се редуват като матрьошки. В кухината на единия вече е какавидата на следващия. Спасителите на нацията са винаги някакъв нов политически проект, на който тъпите българи се надяват. А всъщност това, което се случва е, че Спасителят  е само димната завеса на новите еничари.


 

Така беше с царското правителство, например. Зад безсловесната атака на Симеоновата надежда се криха и продължават да се крият един малък легион хора, които днес няма да видите на улицата и по телевизията. Новите еничари се закачиха за своята увенчана с корона ракета носител и като излязоха в орбитата на безогледната далавера се разкачиха и започнаха своя поход. И до днес от матрьошката на царя изскачат имена и „алтернативи“- четирите години управления на царя трябва да влязат в учебниците по политическа кариера в ущърб на цяла една нация.


 

Така е и сега – зад разбираемата словесност на един премиер се крият новите еничари. И истината е, че Б.Б. се опита да се справи с тях, засега неуспешно.


 

Къде отива миналото?
Миналото в България се слага в чували. Реди се на тъмно и хладно в мазетата на политическата амнезия. Само тук е възможна такава поредица от колосални икономически престъпления, които дори не могат да бъдат обяснени или поне разказани. Ще ги познаете лесно новите еничари – те имат кратко пребиваване във властта под крилото на поредния Спасител, били са за кратко в средния чиновнически ешелон, направили са топла връзка между частното и държавното и са отворили сергия. На тази сергия те продават всеки ден интереса на обществото. Продават тротоарите му, асфалта му, въздуха му, реакторите му, продават му надежди и заблуди, продават му търпимост и очакване за нещо по добро. Но по-доброто тук у нас – не се случва.


 

Не рядко съм изказвал еретичната идея,  че мирният преход ни примири с несправедливостта. Някой ден ще е добре да отидете в една малка държава, примерно Хърватска и да попитате как така на тях не им се случи това, което на нас. На тях им се случи нещо далеч по-приемливо. Войната през 90-те дисциплинира хърватите и те се сдобиха с нещо, което ние вече не разполагаме – знание, че всеки от тях представлява държавата си, родината си. В Хърватия едни от най-често раздаваните присъди са тези за икономически престъпления. Няма компромис за хората накърнили интереса на държавата и обществото. Войната със сърбите възпита така хърватите – да могат да оценят притежанието на собствена територия и това колко струва престъплението, ако си безчестен към нея.


 

Идете в Република Хърватска, която не е член на ЕС и вижте извънземните магистрали, тунели, крайбрежие и организация на живот. Няма прошка за предателите на Хърватия. У нас предателите на България са почетни граждани и създатели на новото достойнство, родени в пъпната връв на източването на държавата. И пак вижте магистралите. 800 километра магистрала с европейски пари изпълнена за две години. Ние сме смешни – вчера се подписа тръгването на магистралата от Кулата до Сандански – слот от 20 километра – няма и толкова. А и то добре, че е това, преди и това го нямаше...


 

Хърватия се рекламира много смешно – че е родина на вратовръзките. Ние на какво сме родина?!


 

Всеки ден един нов еничар се ражда, слага си бялата яка и разпродава онова, което ти изработваш като данъци и като общ интерес. За да се случва това еничарите създават мъгла, неяснота какво се крие зад видимото. Какво се крие зад това, което виждате? Не е теория на конспирацията или ясното усещане за бъркането в джоба ви. Не е само това. Зад видимото новите еничари продават интереса на малкото деца, които останаха наоколо. Продават бъдещето и потриват ръце. Трябва за новите еничари да се пише с имена и родословия. Но и това е невъзможно, защото който знае за далаверата на новите еничари или мълчи от страх или участва по някакъв начин в същата далавера.


 

Кому служат новите еничари?
Единствено на Мамон. Те са родени в нищетата на панелните си бащи, изтръпнали от седене пред Кореком-а на социализма и днес смятат за свой шанс ако могат да оберат България, пенсионерите ни, децата ни. Те правят от националния интерес пари – дори и само с един пример – раждането и аборта на една проста атомна електроцентрала, където са заровени милиарди и никой не знае сега как да ги потърси, изрови, компенсира или впрегне за някакъв интерес. Новите еничари са в елементарна комбина с външни реципиенти, хора с розови страни и вратовръзки, защото така далаверата на новите еничари изглежда като културно мероприятие. Ще познаете новите еничари, когато видите, че нещо наше, общо се продава евтино. БДЖ например. Не продавайте БДЖ евтино.


 

Онзи ден зададох прост въпрос, смея да го повторя, защото никой не го задава – когато премиерът на държавата дава държавни пари за лобизъм и реклама на България на една частна фирма – по това същото време бил ли е гадже на шефката на същата фирма?! Виждам, че никого това не интересува, а мен вече ме плашат със съд и навиране в кучи гъз. А въпросът е прост – ако са били гаджета при потичането на тези пари в тази посока тия двамата – това не е ли конфликт на интереси? Мен не може да ме обвините в лобизъм – прост въпрос от прост човек.


 

Няма отговор. Отговорите у нас са заплахи. Търсете в заплахите отговорите. И продължавайте да търпите новите еничари. Те са ваши деца, които оставят децата ви без бъдеще и със счупен тротоар още при първите крачки в живота.

 



Други статии от този автор



Коментари