ЩЕДРОСТТА НА АМЕРИКАНЕЦА

ЩЕДРОСТТА НА АМЕРИКАНЕЦА
29-08-2021г.
63
Степан Поляков

Днес американското правителство се кълне, че нито един техен съюзник няма да бъде изоставен в Афганистан на произвола на Съдбата. Ха!

Снимахме в Южен Виетнам трийсет години след края на войната там. Прекарахме четири дни из джунглата, като плавахме по река Меконг. Водач ни беше Дуанг – местен мъж, близо шейсет годишен, със стегната фигура и подчертан американски акцент. Той бе човек на точността – дванайсет без една за него означаваше дванайсет без една минута, шест долара и трийсет и четири цента - седем долара и трийсет и четири цента.
 
Нощувахме в дървени наколни колиби, където нямаше ток, нищо нямаше освен рогозки за завивки. И в дългите нощи /край Екватора бързо се стъмва/ той ни разказваше за живота си.
 
Служил в южновиетнамската армия по време на войната.
 
Южновиетнамците и американците воювали срещу Северновиетнамската комунистическа армия. Дуанг нямал особен избор. Наборната служба била задължителна - иначе в затвора. А тя траела цели девет години. Дуанг обаче бил старателен, всеотдаен и му се отдавали езиците. Назначили го за свръзка с американците. Така се издигнал до старшина /Sergeant Major/.
В армиите по англосаксонски модел това е възможно най-високата нещатна длъжност.
 
Наближавала деветата година от службата му. Той вече предвкусвал новия си цивилен живот, когато се случили онези драматични кадри с излитането на Чинуука от покрива на американското посолство в Сайгон.
 
Накратко, войната била изгубена, а жителите и армията на Южен Виетнам – оставени на милостта на победителите. Няколко генерали се самоубили при тази перспектива, а Дуанг и останалите му другари били изправени пред Народен съд. Съдили го като офицер, какъвто той фактически не бил. Дали му десет години в Трудово-възпитателен лагер. Когато накрая го освободили, Дуанг бил близо 40-годишен. Без право да работи друго освен тежък физически труд. С едно изключение – екскурзовод.
 
Републиката вече се отварял като туристическа дестинация и изпитвала недостиг на кадри с английски. Дуанг бил точно на място. А малко по-късно се стоплили отношенията със САЩ и започнало същинско военно пилигримство.
 
Американските ветерани си организирали поклонения по старите бойни полета във Виетнам. Там нашият човек вече бил направо безценен. Та, той помнеше дори незначителни престрелки между двайсетина души из джунглата.
 
Един ден поел поредната група американци, дошли да видят къде самите те не са загинали, но и къде са убити другарите им. Повечето - мъже на неговата възраст, вече пооплешивели, напълнели… Сред тези янки имало един особено шумен тип, Джим. Джим бил сто и петдесет кила с дълга бяла коса, кожено яке в жегите и тексаско произношение.
На Дуанг той смътно му напомнял за някого, но когато чул типичният тексаски израз „Той е по-гоуем от Далас, бе!“ /He`s Bigeer`n Dallas“/, вече бил сигурен, че това е неговият боен другар Джим Мълроуни. Двамата били свръзката между двата си полка. Все пак, попитал го за някои ключови битки като Ке Сан Хуан и Ксуан Лок, където двамата били участвали. Всичко съвпаднало. Тогава Дуанг казал на Джим кой е.
 
Двамата се прегърнали и после прекарали всяка свободна минута до заминаването на Джим заедно в спомени от войната. В деня преди полета си Джим поканил стария приятел на гости в Щатите. Няма как да стане, усмихнал се тъжно виетнамецът. На другия ден го изпратил американеца до летището.
Когато Дуанг се върнал у дома, заварил два самолетни билета под телевизора си. Джим ги бил купил тайно.
 
Американецът смятал, че неговият приятел просто няма възможност да си позволи пътуването. И купил билетите. През ум не му било минало, че като „Враг на народа“, Дуанг никога няма да получи изходна виза.
Често американците са трогателно щедри. Без особена полза за останалите.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.