Какво е искал да каже авторът?
Автор: д-р Любо Канов
Донякъде ненавиждах българското училище, макар че се налагаше да бъда отличник, за да имам “бъдеще”. Честно казано, не ми трябваха повече от две седмици, за да науча какво пишеше в учебниците, с изключение на математиката и точните предмети.
Най-затъпяващото обучение, което претърпях, беше по български език и литература. Преподавателят, който ни беше и “класен”, беше посредствен, червендалест човек с жълта вратовръзка, който беше чел или проумявал истинска литература рядко или никога.
Нейсе.
Ние се възпитавахме литературно самостоятелно, без учители. Крадяхме книги от таваните на буржузните си комшии, четяхме преждевременно Ибсен и Есхил от библиотеките на бащите си или пък си разказвахме истории, които съчинявахме сами.
В училищата вилнееше диктатурата на “темите” по български. Момичетата ни превъзхождаха по всичко в тази възраст, но техните умения да пишат теми и да наизустяват бездарни комунистически стихотворения, ни отредяваха успех близо до абсолютното дъно, докато те умееха да ги рецитират даже с въодушевление.
Повечето от онези, които пишеха “теми” много добре, завършиха хуманитарни специалности без проблем.
Нека!
Много добре, такъв им е бил талантът.
Но, когато наблюдавам езиковият и медиен пейзаж днес, в сегашната културна среда на когнитивен упадък, на “учащи се” прекарали години в училище, но оставайки хора, които не разбират елементарен текст или са неспособни да анализират прости факти, се сещам, че техните учители вероятно са същите онези отличници, които успешно развиваха “теми” за баба Илийца или за Червените Ескадрони на Смирненски на успешните си кандидат-студентски изпити по българска филология.
“Какво е искал да каже за трудещите поетът Кюлявков в своите произведения?…” “С какви изразни средства?”
Схоластично, бездарно преподаване на уменията да разбираш и да използваш нашият великолепен и древен език. Формални и скучни учебници, написани от старите кадри, хабилитирани за професори от неграмотникът Тодор Живков (или все още носещи техните преподавателски традиции).
Резултатът:
Огромна част от “учащите се” (Боже, какъв израз само, нещо като ‘’трудещите се’’! ), не могат да разберат смисъла на даже някакъв прост текст. Хора, които няма да могат да извършват работа, изискваща когнитивна компетентност, боравене с информация. Ненужни, неспособни за продуктивен труд хора, потенциални утрешни ползватели на социални помощи. Защото с езика започва всичко и той отваря прозореца на разума към големия свят.
Но…
Може би някакъв пиджън англо-български дериват ще замести южнославянското ни наречие, известно като български език?
Кой знае…
PS
Любимият въпрос на тогавашното училищно обучение беше:
“Какво е искал да каже авторът?”
Е, дано да съм бил ясен, като автор на горенаписаното.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.