Актуално
През два-три магазина зейнали празни търговски площи с мръсни витрини и табели "Дава се под наем". Всяко парченце от фасадите на сградите и входните врати е покрито с пластове графити, зацапани и размазани. Вдигнеш ли очи обаче, виждаш красиви стари сгради, някои олющени и запуснати, други реставрирани, ама не съвсем.
От Лъвовия мост към Халите-   разруха, мръсотия и съсипия. И беднотия.

Гост-автор | 23/09/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

София. Днес, три следобед. Вървя по "Мария-Луиза" от Лъвовия мост към Халите. Очите ми явно са зли, защото виждам разруха, мръсотия и съсипия. И беднотия.
През два-три магазина зейнали празни търговски площи с мръсни витрини и табели "Дава се под наем". Всяко парченце от фасадите на сградите и входните врати е покрито с пластове графити, зацапани и размазани. Вдигнеш ли очи обаче, виждаш красиви стари сгради, някои олющени и запуснати, други реставрирани, ама не съвсем.
В мирна хармония едно до друго съжителстват евтин хотел с гръмко име, заложна къща, чейндж бюро, магазинче за алкохол и цяло министерство (на околната среда и водите). Компания им прави магазин за испански плочки, умивалници и тоалетни чинии.
Минувачите са пъстра смесица от кретащи възрастни жени с торби от близкия пазар, младежи с неясна националност пред миграционното бюро, мъже със снощен вид пред някой от игралните салони (изброих три салона в посочената отсечка).
Пред паспортната служба - голяма тълпа (повечето хора в нея - без маски). Сигурно чиновниците почиват.
В двата магазина за дрехи втора употреба изложените артикули сякаш са смъкнати от гърба на хора без постоянно местоживеене. В единия седи силно отегчена продавачка. В другия мургав разпоредител реве по телефона на език от Близкия Изток. Дъни латиномузика.
"Стоки от Германия" пише с огромни букви над търговско помещение. Вътре продават перилни препарати. Хотелът "Мария-Луиза" е затворил трайно къдравите си врати след много кратък живот.
За капак трамваят на спирката има толкова високи стъпала, че пътниците с бутане и изтегляне натикват възрастните хора, за които е невъзможно сами да влязат в превозното средство.
Зли са ми очите. Ама това е моят град.
А Оня уволнява шефа на СОС. Разпорежда се в управата на моя град, сякаш му е бащиния. И нарежда да сложат на освободеното място друг. Пак негов човек.
А кметицата, която също е Негов човек, мълчи.
Как да не е зъл човек? Ако минете само по "Мария-Луиза", дори не другаде, ще разберете.
   Автор: Светла Бъчварова, фейсбук

 



Други статии от този автор



Коментари