Актуално
Несправедливо оставяме без достатъчно внимание един много показателен аспект от пропагандната война, свързана с коронавируса – мотива за вината на световния капитализъм.
По следите на изгубения капитализъм

Гост-автор | 24/09/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Несправедливо оставяме без достатъчно внимание един много показателен аспект от пропагандната война, свързана с коронавируса – мотива за вината на световния капитализъм. Всеки левичар, който с гръбначния си мозък долавя, че нещо в цялата тая работа с пандемията, маските и ваксините не е както трябва, търси вината в капитализма, капиталистите и милиардерите. Наскоро четох една статия от богослова проф. Антоний Хубанчев за човека като творец (в божествения смисъл), но смятам, че човекът е много по-изявен като обвинител. За всеки феномен трябва да се посочи виновник, който да понесе отговорността. Консерваторите казват, че за пандемията са виновни либералите, либералите обвиняват консерваторите задето не щат да се ваксинират, а всички леви като един сочат с пръст капитализма. Ето какво написа един гражданин в SULLA.BG:

„Тази именно алчност роди псевдо здравеопазването и псевдообразованието, а днес е на път да УНИЩОЖИ по-голямата част от населението на планетата. До там води тя. Виждал ли си някога пор. Един пор като влезе в курника убива ВСИЧКИ кокошки, макар че една-две му стигат. Ето ТОВА е днешният капитализъм – масов убиец“.

Ще кажете: не е представителен някой, който се изказва в жалкия ти сайт! Да, обаче не е само той. Наскоро на български език излезе една книга – „Истината за COVID-19. Разобличение на Голямото нулиране, локдауните, ваксинационните паспорти и новото нормално“. Написана е от Рони Къминс – директор на Асоциацията на потребителите на екологична храна и д-р Джоузеф Меркола – американския Мангъров. Д-р Меркола е навътре в бизнеса със здравословни храни, „привърженик на алтернативната медицина, остеопатичен лекар и бизнесмен в Интернет. Той продава хранителни добавки и медицински изделия“. Авторите взимат на прицел Биг Фарма, Биг Дейта, Биг Тех, Биг Телеком, Биг Финанс, Биг Медия и интернет гигантите от Силициевата долина. Тези капиталистически чудовища лъжат за вируса, унижават хората да ходят с маски и ги насилват да се излагат на риск с ненужните им ваксини; тези капиталистически чудовища богатеят върху язвите на световните пандемии и лъжат, че уж ги е грижа за някого, освен за себе си. Между другото, затлъстелите и диабетиците страдат повече от Ковид, а те са затлъстели и диабетици, защото се хранят с масовите боклуци на капиталистите, вместо да си купуват здравословна храна и добавки от д-р Меркола. Кой знае на колко езика е преведена и в колко пандемични страни е издадена тази книга с предговор от Робърт Ф. Кенеди – младши (племенник на J.F.K.), сам по себе си „американски екологичен адвокат, автор и активист; председател на борда на Асоциацията на защитниците на водата“!

 

 

Не, не меракът да се продават биохрани и здравословни добавки на крилете на разобличаването на световната конспирация е топикът, това си e човещинка и никому не прави впечатление. Забележителен е кривият пръст с черен нокът накрая, който сочи капитализма. Капитализмът е виновен за Ковид!

Може. Капитализмът не е най-хубавото нещо. Но това, което сочат за главен виновник, не е капитализъм. Не всеки милиардер е капиталист. Да печелиш от обществени поръчки и от държавно гарантиран монополен пазар ­– това не е капитализъм. Не е, защото специфичната за капитализма идея за собствеността и свободата в настоящия свят е силно деформирана. Затова казваме, че капитализмът – добър или лош – е изгубен, с което стигаме и до същината на днешната ни беседа.

Какво е капитализмът? Ние, простите граждани, си го обясняваме така: капитализмът е възглед, който се основава на схващането за производството и по-специално за производството на печалба. За да се произведе печалба, трябва да има пазар, а за да има пазар, е нужно разделение на труда, при което отделните хора не само се специализират в това, което произвеждат, но го произвеждат свръх своите нужди, тъй че да им остане за размяна срещу продукцията на други специалисти. За стандартизиране на тази размяна се появяват парите и това е моментът, в който се ражда нашият капитализъм. Спечелените в процеса на размяната пари отиват за три неща: за покриване на себестойността, за възпроизводство на произвеждащия (хапване, пийване и дрешки за децата) и за натрупване с цел реинвестиране в производството на нова, по-голяма печалба. Последният вид пари се нарича капитал.

 

И сега внимавайте: за да се произведе и натрупа капитал е нужна свобода, а свободата се гарантира най-добре от собствеността. Добро нещо ли е свободата? Добро нещо ли е собствеността? Не бързайте да казвате „да“.

Свободата е дар, но и наказание. Дар, защото можеш да избираш, а наказание, защото си длъжен да избираш. И често изборът е свързан със страдание и отговорност. Дали свободата е добро или зло зависи от това дали с нейна помощ ще избереш доброто или злото. Но да речем, че свободата е добро. Толкова добро, че се е превърнала в национален идеал и за нея се пеят възрожденски песни.

Щом свободата е добро, какво да кажем за собствеността? Тя би трябвало да е още по-добро, защото е пряка причина за свободата. Ама алчността била зло! Зло е, разбира са. Но алчността се отнася към собствеността така, както лакомията към храната или пък блудството към любовта. Когато ражда алчност, собствеността е зло; когато ражда свобода, собствеността е добро.

Евангелието също говори за собствеността. От една страна имаме разказа за младежа, комуто Господ казал: „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето“ (Мат. 19.21), от друга страна обаче имаме притчата за талантите, когато „лукавия и ленив раб“ (Мат. 25:26) заровил таланта си, не го пропилял, но и не го капитализирал като останалите раби, на които Господ дал таланти според колкото могат да понесат. В стария завет след седем съботни годни (7х7 години) идва юбилей, когато робите се освобождават и собствеността се възстановява (Левит 25) – толкова важна е била собствеността за пълноценното съществуване на избрания народ. Иов, след приключване на изпитанието на сатаната, допуснато от Бог, е възнаграден с още повече имот от преди. Собствеността винаги се е приемала за важна, защото се е осъзнавала като условие за свободата, а пък свободата е задължително необходима на човека, за да изпълни предназначението си – да постигне θέωσις, да се обòжи.

 

Може би наистина има някакъв световен заговор, но той е против свободата.

Вижте: свободни сте да изберете пола си, но не сте свободни да не носите маска; свободни сте да линчувате всеки клет патрЕот, но не сте свободни да не си плащате данъците – ако не си ги платите, губите важни свои права, които иначе сте свободни да защитавате с крясъци. Свободата е неудобна. Свободата се ограничава най-добре с ограничаване на собствеността. И модерният свят го е разбрал.

Не го гледайте Българина. Българинът е щастливец, защото все още живее в що-годе нормална страна и по традиция все още притежава нещичко, някакъв имотец. Макар че и тази традиция си отива. Едно време, в т. нар. „мутренски години“, изкараш пари, пък си купиш каквото там ти трябва – имоти, автомобили и прочие. Днес всичко е на кредит, всичко е на лизинг или пък върви със службата, която имаш (и докато я имаш) – прекрасни вещи, нужни вещи, но не са твои. Кредитополучателят е роб на кредитодателя, особено когато става дума за жилища. Започваш работа, да речем, в някакъв колцентър или пък в друга чуждестранна фирма. Получаваш хубава заплата. Развиваш чувството, че си подредил живота си и се хвърляш на кредитите – жилище, автомобил, втори за жената, обзавеждане, техника и т.н. В един момент фирмата се изнася от страната, а ти се изнасяш от жилището, като междувременно продължаваш да дължиш и кредита си, който услужливо се наследява и от твоите деца. Не само монархията е наследствена, но и робството.

За да не ти се случи всичко това, си обречен на денонощно треперене. Изгубиш ли работата, изгубиш ли заплатата, губиш всичко, защото ставаш неспособен да обслужваш дълговете си. На какво сте готови, за да не изгубите всичко – унижение, подлост, подмазване, предателство?… Това не е свобода. Това е цената на вашата душа. Свободата си е отишла заедно с реалната собственост.

Несвободният човек по-лесно става страхлив и дребнав, не е способен на благородството на свободния. Затова пък несвободният човек се управлява много по-лесно. А когато става дума за милиардно човечество (в момента живеят повече хора, отколкото са живели общо през всички останали времена), тогава въпросът за автоматизираното управление става особено актуален и в него няма никакво място за истинска индивидуална свобода.

Класическият капитализъм е свобода, която дори на моменти граничи с жестокост. Свободен пазар, свободна конкуренция, свобода на договарянето. Ако от едната страна поставим джентълменското ръкостискане, от другата страна ще трябва да сложим сложните процедури на търговете за обществени поръчки с цялото им безумие. Каква е разликата? В единия случай джентълмените харчат свои пари, в другия се разпределя публичен ресурс. В похода срещу свободата парите изтичат от предприемачите на средната класа към държавните бюджети и корпорациите. А при корпорациите, колкото и юридически да са частни, докато се управляват от бордове и акционери, в тях няма нищо капиталистическо в свободния, честен и романтичен смисъл. Защото не можеш да посочиш и да кажеш: ето го собственика! Тъй че капитализмът е изгубен, за да отстъпи място на някакъв дребнав и лицемерен тоталитаризъм, и следователно не може да бъде виновен за безумията на COVID-19. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

   Автор: Иван Стамбалов

   Източник: "Консерваторъ"

 



Други статии от този автор



Коментари