Актуално
Той е деен участник в революционните борби за освобождение на Македония, като през Илинденското въстание ръководи чета, наброяваща до 400 въстаници.
На 11 октомври 1903 г. загива един от най-знаменитите български войводи — Лазар Поптрайков.

Костадин Костадинов | 11/10/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

На 11 октомври 1903 г. загива един от най-знаменитите български войводи — Лазар Поптрайков.
 Той е деен участник в революционните борби за освобождение на Македония, като през Илинденското въстание ръководи чета, наброяваща до 400 въстаници.
 Великият българин е роден на 10 април 1878 година в село Дъмбени, Костурско. След като завършва основното си образование в селото и прогимназиалното си в Костурското българско третокласно училище, продължава да учи в Битолската българска класическа гимназия и в Солунската българска мъжка гимназия, където се сприятелява с Кузман Стефов, Лазар Москов.
 Там негов учител е Пере Тошев, същевременно се увлича по революционна литература, най-вече по творбите на Христо Ботев. За делото на ВМОРО го привлича Дамян Груев през 1895 година. Поради ученически бунт в Солунската гимназия, Лазар Поптрайков е изключен от училище и заминава за известно време в София на лечение.
 Началото на Илинденско-Преображенското въстание, 2 август 1903 година, заварва Поптрайков и Васил Чекаларов в Дреновските усои над село Дреновени. Оттам те разпращат кратко възвание в Костурско за обявяването на въстанието. Докато Васил Чекаларов заминава за Пополе, Поптрайков остава в Кореща, където на 7 август 400 въстаници, начело с войводата Лазар Поптрайков, обсаждат помашкото село Жервени, чиито жители редовно участват в башибозушки потери.
 Командирите на въстаниците предлагат на жервенци да предадат оръжието си. Селяните отвърнали на предложението с внезапна стрелба, като убили двама и ранили четирима четници. След известна съпротива селото е превзето и подпалено.
 На 2 октомври при село Чанище четата на Лазар Поптрайков влиза в сражение с турски аскер. Боят при възвишението Маргара е последното голямо сражение през въстанието. Дванадесет часа останалите по-малко от 200 въстаници задържат 5500 войници, а вечерта се изтеглят спокойно зад източния бряг на река Черна. В битката турски куршум пробива устата на Лазар Поптрайков, като засяга езика и му чупи два зъба.
 Войводата онемява и заедно с четата на Гьорче Петров срещат щабната чета на Борис Сарафов. Той им съобщава за взетото решение за разпускане на четите и виждайки тежкото положение на Лазар Поптрайков му предлага да го преведе до България, за да се лекува. Той отказва и решава да се завърне в Костурско, за да види последиците от въстанието.
 След завръщането си в Костурско, Лазар Поптрайков решава да отседне при войводата Коте Христов от село Руля, чиито отношения с Костурското началство на ВМОРО са сложни. През годините 1902 – 1903 Лазар Поптрайков на два пъти се застъпва за него. Първият път в началото на 1902 година, заедно с Гоце Делчев помилват Коте след издадената му в Кономлади смъртна присъда заради харамийските му навици.
 В края на въстанието преминалият на гръцка служба харамия - предателят Коте Христов получава пари от костурския гръцки владика Германос Каравангелис и решен да премине на гръцка страна с помощта на Павел Киров и Трайко Ландзакис, убива Лазар Поптрайков в планината Лисец, край керемидарницата на село Търнава, отрязва главата му и я праща на гръцкия "християнски" владика.
 Целия си съзнателен живот Лазар Поптрайков посвещава само и единствено на България.
 Поклон пред вечната му памет!

 



Други статии от този автор



Коментари