Актуално
Чета в мрежите как едни клавиатурни лъвове, които никога в живота си не са свършили нищо полезно, хулят това момче. Търсел слава, известност и се правел на герой... Какво по-хубаво от това?
Всички български офицери прославили страната ни са били млади хора с мечти да станат герои и да дават пример

| 27/10/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Редактирано!
Към всички, които ги е грижа!
На първата снимка е Райчо Николов. Той е имал чувство да дълг, отговорност и достатъчно мъжество да действа. На 13 години, през Кримската война преплува река Дунав и занася ценни сведения на руското командване относно подготвяно нападение от турските войски. Хладнокръвната му намеса през 1854 г. осуетява турската атака. За смелостта му руският император Николай I го награждава с дворянско звание и със сребърен “Медал за усърдие”. След това получава военно образование във Втори кадетски корпус в Петербург, където прекарва времето от 1857 до 1859 г. Като офицер на руска служба между 1859 и 1873 г., Райчо Николов проявява нестихващ жив интерес към съдбата на своето Отечество. Той взема участие в избухналата Сръбско-турска война през 1876 г., а по време на Освободителната Руско-турска война през 1878 – 1879 г. е офицер в Българското опълчение. За проявен героизъм при защитата на връх Шипка е награден с орден “Св. Анна”.
Малко известен факт за Райчо Николов е, че той е автор на първия български военен устав – “Закон за българските войници”, отпечатан през 1877 г. в гр. Плоещ. След освобождението на България от турско иго остава на служба в милицията на Източна Румелия. Радетел за съединението на автономната провинция с Българското княжество, той взема активно участие в подготовката на революционните събития от 1885 г. Включва се в образувания през февруари 1885 г. Таен революционен македонски комитет с председател Захарий Стоянов. На практика това е организацията, създадена официално в Пловдив през 1880 г., но с нов устав и програма. По това време Райчо Николов е назначен за командир на Пловдивската окръжна жандармерия, а по-късно е произведен в чин майор. Той участва много активно в подготовката на Съединението и пада убит за да бъде България цяла.
На втората снимка е Ален Симеонов.
Той е имал чувство да дълг, отговорност и достатъчно мъжество да действа. На 16 години се включва във война с педофилите, тези които искат да *бът вашите деца. Станал известен с групата си от тийнейджъри, която лови педофили той беше арестуван от полицията.
Чета в мрежите как едни клавиатурни лъвове, които никога в живота си не са свършили нищо полезно, хулят това момче. Търсел слава, известност и се правел на герой...
Какво по-хубаво от това?
Всички български офицери прославили страната ни са били млади хора с мечти да станат герои и да дават пример. Списаревски е бил като този Ален. Аз съм мечтал да бъда като Списаревски.
Ако Райчо Николов си беше казал, че не е негова работа да плува през Дунав и да се прави на разузнавач? Ако го Васил Кожухарина, който приютява Райчо след като остава сирак, беше го смъмрил и спрял?
От една страна ги няма спортните школи, няма организации младите да мерят сили, няма къде да се изявяват и да насочват енергията си младите бунтари. Няма го дружество ,,Юнак" за да се изграждат и доказват смелите, можещите и будните младежи. От друга страна се вижда, че в обществото ни се натрупа много остър дефицит на несправедливост. Нима ако Ботев се беше родил сега нямаше да му пламне кръвта и да скочи като Ален? Нима Раковски не би повел младежите да се борят против явните несправедливости заобикалящи ни отвсякъде?
Аз се радвам, че България е жива и още ражда Аленовци! Щях бъда утре в 8ч. сутринта пред Първо районно полицейско управление за да подкрепя този млад български орел! Да не позволяваме да му прекършат крилата!
Следете развоя на събитията и когато дойде момента да сме там!
 
   Автор: Ивайло Шопски, фейсбук

 



Други статии от този автор



Коментари