ХЕЛОУИН ПО СЕЛСКИ

ХЕЛОУИН ПО СЕЛСКИ
28-10-2021г.
171
Степан Поляков
Наближава келтският езическо/католически празник Хелоуин. Към който Българската православна църква няма особено положително отношение. По купчина разбираеми причини. У нас той навлезе с първата вълна еуфория от западната култура след Освобождението през 89-а. И днес вече е не само забавление за децата, но и градска мода, направо тренд. А който не харесва Мъртвешкия култ, той е такъв в същността си, е православен зийлот, соцретроград, изостанал селяк. Някой, на който му остават само два месеца, докато се бухне в ледените води на първата, мярнала му се пред очите река, да гони кръста. Така стана тенденция долу, край жълтите плочки, да се озъртат подозрително дали някой няма да промърмори срещу изрисуваните в кърваво лица на децата, за да бъде заклеймен като див овчар и балкански каубой.
Защо казвам "долу край жълтите плочки"? Защото аз от няколко години живея Горе, на село в планината.
Държим ли се тук според представите на висшата и средната градска класа? Ами, разбира се, Ходим на църква, когато дойде свещеникът, скачаме за кръста, пием 80-градусова ракия, само аз, преди да разбера, че трябва да се разрежда, играем футбол и слушаме по малко, така да се каже, чалга.
А има ли тук Хелоуин? Чуйте.
От един месец местните деца кроят, режат, пак кроят, шият костюми. От каквото са успели да докопат - стари ямурлуци, бели кенарени ризи и забрадки от раклите на бабите, тук там някой чифт кожени цървули, шарени колани. Подготвят и тиквените фенери, има много безпризорни тикви наоколо. Вечерта към седем на 31-и те ще омажат лицата си с кръв. С истинска. Тук по дворовете на село има предостатъчно такава. И после ще изчезнат на групи да върлуват из селото. Обикновено нахлуват в плевните, за да изплашат почти до смърт домашните животни. После се мятат на колелетата и тръгват по къщите за бонбони. Като в един същински Корк и тук възрастните знаят, че по никакъв повод не бива да отказват. Защото после ще им се случат много проклетии. Като приключат с лакомствата, децата хукват към църквата. Не че ще идат на служба, сградата е на хълма, на границата с гората, и оттам е страхотно да се спуснеш към детската градина. Вече към полунощ с огледала и свещи ще се промъкнат на гробището да викат духове. Ще се приберат чак към два - уморени и без много да ги интересува, че на другата сутрин в училище ще празнуват Деня на Будителя...
Научих този график през годините, защото всички тези деца са без телефони и трябва да знам горе-долу къде е моето.
Присъствал съм на Хелоуин и в София. Родителите наемат някое клубче и, пак към 7 вечерта, започват да водят децата си. Пристигането се превръща в своеобразно дефиле. Дефиле на костюмите, които предлага "Джъмбо". Когато всеки огледа другите, се разрязва тортата. Има торта, вместо сладките на съседите. После децата отиват в съседната, игрална зала. Естествено детският инстинкт бързо надделява и островърхите шапки опитват да се измъкнат навън. При което няколко майки задължително изпадат в истерия и започват да крещят. Към единайсет всичко вече е приключило. На другия ден родителите са на работа, а децата - изтощени от опитите да се измъкнат незабелязано отвън.
Пък тази година градският Хелоуин е под въпрос. Ами ако "Джъмбо" е затворен!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.