Актуално
Опитайте се да си обясните, да анализирате жалката картинка на това битово мародерство, което вършат от глад нашите близки. Или вие нямате близки в тая картинка?! Честно ли? Или не е от глад?
ОЛИОТО Е НАШАТА КЛАСОВА БОРБА

Мартин Карбовски | 12/03/2022

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Няма да се подигравам на битката за олио. Жалостта и съчувствието в мене надделяват.

Опитайте се да си обясните, да анализирате жалката картинка на това битово мародерство, което вършат от глад нашите близки. Или вие нямате близки в тая картинка?! Честно ли? Или не е от глад?

Хората, които не вярват в наличието на глад у нас са доста нагоре в Приказката за стълбата.

Борбата за олио е класова борба.

На борците за олио се подиграват само тези, които не купуват олио, но го потребяват по най-скъпия начин - в ресторант или в диета, в която го няма (заменено е от още по-скъп и екзотичен продукт).

Борбата за олио е извечна у нас - тя е битка на оцеляващите, които се излагат културно срещу подиграващите се, които просто временно са богати на пари и достолепие. Те могат да си позволят да не се бият за олио.

Борбата за олио е също така битка между помнещите дефицита и тия, които с лекота смятат, че дефицитът няма да се завърне. Вторите вярват в това, въпреки двете години ковид и въпреки, че близката война може да е десетилетна.

Логиката твърди, че макар и компрометирани, борците за олио имат по-голям шанс за оцеляване при следващ дефицит. Гордостта ще е наранена, но ще сме живи. Това няма да е лозунг на сградата на Парламента. Но е генетичен код.

Борбата за олио е социологическо изследване, говорещо срещу доверието в политиците. Те ни лъжат, а аз имам един стек олио в повече - това е битово-политическият паритет.

У нас битката за оцеляване не е насочена срещу политическата класа, а срещу този пред тебе на опашката. Просто никой не иска да каже на колективната опашка за олио, че тя ще си реши всичките проблеми, ако този митинг за олио се превърне в бунт.

Тази тайна се пази строго - бунтът е невъзможен, заради битката за оцеляване, посветена на желанието за живот. Както се казва - у нас бунтът е скапан.

Малко преди втората световна война един американец изобретява нов начин на пазаруване - не на тезгях, а на стелажи. Без продавач на всяка отделна стока и при готови пакети и асортименти в изобилие. Такъв тип пазаруване е гениален и революционен, но е невъзможен при дефицит.

При нашия дефицит и страх - стелажното пазаруване е просто бойно поле. На подиграващите се ще кажа, че дефицитът може да върне търговията на гише и стоката на порцион при намален асортимент.

Кой ви обеща, че това изобилие е ваше?

Кой ви обеща, че ще е вечно?

Можеше да бъде - ако имахте икономика и неколониална търговия.

Но явно това скоро няма да се случи.

По-скоро ще се върнем на търговията на гише - просто за да не стават сблъсъци.

А Кауфланд трябва да бъде изгорен.

 



Други статии от този автор



Коментари