УБИЙ В СЕБЕ СИ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ФЕН

Те са звезди. Спасители. Икони. Те са незаменими. В тях ние вярваме.

Възхищението ни към тях се чете в очите ни. Телевизията ги прави безплътни апостоли, светци. Те са НАШИТЕ. Нашите политици.

Ние скандираме имената им и учим децата си да се снимат с тях, сякаш са зомбита на Майкъл Джексън. А някой беше казал да не гласувате за хора, от които не бихте си купили кола. Просто е.

Но ние с религиозна страст и левичарски плам ги пиедестализираме. Ние не сме народ. Ние не сме журналисти. Ние сме строители на пиедестали,които после със зъби и нокти се опитваме да бутнем. Но у нас пиедесталите пускат корени.

Такава ни е почвата, плодородна за пиедестали.

А трябваше да убием в себе си политическия фен. Но не - ние вече сравняваме цялата наша партия с джедаи, а другата партия с Дарт Вейдър.

По-инфантилна политическа нация от нашата няма.

Първо бяха феновете на БСП. През деветдесетте тя си смени името. Правеше грешки след грешки. Хората ровеха по кофите с името на столетницата, умираха верни на партията, слагаха си портрети на стената. Фенове-другари. Луди старци идеалисти, които идеализираха дори хора като Станишев. Сега къде са?

В гробищата без кръстове. Партията им е на трето до пето място. Основната им грешка беше вярата в Генералния секретар, партията, тяхната любов, тяхната бивша ерекция. И митинги като концерти за Африка.

Екзалтация. Култ. После дойде Костов.

Рехави на брой, но от София хиляди фенове, маса, народ. Реститутки с черния си блян. Дисиденти, ваещи образа на Водача от Нов тип. Необяснимо някак екзалтацията на комунистите към БСП се състоя по същия начин при СДС. Но екзалтацията по Костов доби интелектуален нюанс, операта, балетът, аристокарцията у нас бленуваше бившия партиен секретар Иван. Той беше Бог. Любеха го всички зовящи се свободни и демократи. Другото мнение беше зловоние.

Свободен човек значение имаше на “костовист”. Другите - ясно, е, да - те са мафия по дефолт. Наши и ваши.

Вярата в черния идол раждаше религиозни деноминации - примерно вярата в генерал Атанасов. Спомням си интервю на Атансов при Дачков, и вярата на Явор в “костича”. Липсата на скепсис и ирония беше ужасаваща. Фенове, фенове, фенове. Гвардии, готови да убиват.

После царят. Мистична, религиозна, метафизична вяра.

Вяра на феновете в скудоумните 800 дни, изиграни заради едни имоти тук там. Идол, който не можеше да говори, устата му нямаше логика. Но феновете си закачаха портрети, караха се заради слуховете за хазартния тип, крещяха по площадите при посрещането, открита лимузина имаше ли?

Звездата на Българската политическа галактика, Касиопеята на Ново Нацонално движение. Те са!

Феновете на царя бяха нещастни идиоти, няма с какво да се сравнят. Какво стана с тази вяра, а доверчиви набори нещастни и излъгани? Заслужаваше ли си битката за ордените на дядо му? Защитихте ли честта му? А и вашата?

После дойде пожарникарят. Той светеше с отразената светлина на журналистките. Неугледното му тяло беше мокър сън. Липсата на езикови познания - чаровна. Признанието в еднокнижие не попречи да се самосътвори една огромна армия от фенове, почитатели на “батюшка” стилистиката. О, чудо - той говореше.

След царя, думите му бяха като мехлем. Тук-таме някой се позамисляше. Еха, какъв профан, ох какъв симпатичен простак, ох много е готин. Толкова готин, че аз написах, че ГЕРБ е новото синьо.

Отчаяни животни сме това децата на пост-соца. Армия от жени-герберки, славословия, интервюта за личния живот, в който нямаше нищо лично, само венцехвалене и живот в ливадата на неполиваните слънчогледи.
Това вече не беше пиедестал от хоросан и вяра, а един нов пожарникарски Версай, построен от феновете на ББ.

Накрая той бе истеричен до фалцет, но още буди религиозен плам. Феновете на Борисов с фанелки на Борисов, с гербери в ръце, намиращи се в непрекъсната политческа еакулация, предизвикана от секс-идола с филията мас, стенопис от самия него. Фенове-ректори! Фенове-учени! Фенове хора на изкуството. И онова “бате”, което е цяло едно турско робство.

Отвратителен култ, бесовски, политическа идилия обратна на социалната утопия.

Трябваха десетилетия, за да посмее някой фен да се обърне в смелостта си и да му противоречи. Свитата му, навиквана и обиждана от него самия го боготвореше. Вижте негова снимка - ние сме вкупом болни, вкупом грешни.

И сега пак. Хората на промяната са джедаи. Всички други са мафия. Всички други, нефенове, са Тъмната страна, продажници клети, копейки, не рубли даже. Нашето “просто-кироиасен” набират енергия като малки богове на Тери Пратчет, сричат, спъват се, лъжат, говорят глупост след глупост, сриват се в думата “сри”, лензят се, пипат се под полата - но не, как смеете! Полата е парапет, апартаментът с карираните стъпала е светая-светих, те са градски аятоласи и новият живот ще се пръкне между бедрата им.

Те са посредствени случайници, но пак - как смееш - обезумялата фенска тълпа ги превръща в инкубуси, които се връщат всяка нощ и спят с майките ви - излъчващи демоничен позитивизъм и ехидна усмивка. Те са светлината, те са утопия, те са потеглящия “Титаник”, те са непотопяема технология, кибер-канадски култ, Харвардска магия.

Отново лудите градски фенове самоиндуцират авто-религия, необладани докрай от Костов, от Царя, от Боко, фертилни шопски аристократи отново бременни с култ.

Идиоти, христоматийни идиоти.

Исках само да кажа, че всички тия горе изброените кратки религии се появиха лесно - от думите. И после минаха години, мина и животът ни, докато успеем да ги свалим от пиедестала.

Ние на всеки от тях построихме църква, а те върху нас изписаха пентаграм.

Болестта на българския политически живот е екзалтацията, призвеждана от прото-политическия еукариот, наречен политически ФЕН.

УБИЙТЕ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ФЕН В СЕБЕ СИ.

Гореизредените и всички около тяхната орбита трябваше да са просто майстори на политическия фаянс, които наемате за кратко. А вие се жените за тях, прелъстени сте, абортиате от тях и в тая работа има много, ама много сексуална патология. Спрете се.

Знам, че аз работя за мафията отскоро, разбрах го от вас. Но вие погледнете си политическото стори - каква гордост е да сте на площада и да вярвате? Още ли?

Скепсис, а не възторг от всяко добре поднесено пиарско ястие.

Ирония, а не екзалтация от нимбата на дребни мошеници.

Подигравка с нейната контролна роля, а не матросовщина и амбразури, които вие, десните от София по най-левичарски начин сами си причинявате.

Накарайте ги да работят, които и да са те. Вие сте им господари, нежели фенове.

Вие трябва да сте им богове, нежели те на вас. Помислете мълчаливо над това.