От Читателя
Когато снимките на некролозите се променят!

Читател | 29/03/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Обръщате ли внимание на снимките от некролозите? Предполагам, че не! Сигурно всеки бърза да подмине тази страница във вестниците, но на мен ми харесва да я разглеждам. Опитвам се да си представя  какъв е бил животът  на всеки един от тях. Гледам ги, откакто ги публикуват- трябва да е от началото на прехода. И всеки път установявам едно и също нещо- общото между тях- години преминали, накиснати в соца, кратка мимолетна надежда за свобода и нов живот и мъчително отричане от нея, превърнало се в лепкава апатия, смазваща всичко човешко.

Капитан втори ранг, заслужил деец на културата, семейство с обща снимка или скоропостижно отишъл си човек на средна възраст- мисля, че точно в тези снимки е отговорът на въпроса, който най-често съм чувал, а именно – кога ще се оправим?

Ние всички си мислехме, че след година- две, три, пет мечтата ни за сносен и свободен живот ще бъде реалност. Че ще полетим в лъскави автомобили, задъхани в прекрасно ежедневие, заобиколени от лъчезарни близки и непознати, потопени в свобода и надали охолство, но поне не в недоимък. Представям си тогава как щяха да изглеждат некролозите, не знам, трябва да взема вестник от някоя обявена за благоденстваща държава, не знам дали останаха такива! Сега като е криза сигурно всички некролози по света са изпълнени с подпечатани от тежестта и физиономии. Не знам, не съм гледал чужди некролози. Нашите, за тях става дума, нашите са черно-бели ама в истинския смисъл на думата!  Двайсет и две години по-късно стотици, а може би милиони се чувстват ИЗЛЪГАНИ. Заклещени в панелените си кутийки, заобиколени от сивота и безсмислено лъскави шоу програми! Прогизнали в собствената си апатия! Черно-бели, тъжни, като тъжния живот който са водили! Може и да си въобразявам! Сигурно аз така се чувствам и си мисля, че всички са така! Пък те всъщност добре са живели, само дето става дума за некролози и е някак неприлично да се слагат усмихнати снимки! Не знам вие си решете, просто спрете за миг и разгледайте страницата с некролозите! Аз понеже дълги години я гледам виждам едно и също, понякога лека промяна и пак черно-бели, черно-бели, черно бели и не мисля, че само традиция, така изглежда животът ни ЧЕРНО-БЯЛ! А ще се оправим когато.... Когато снимките от некролозите се променят!

 

Гост-автор: Милен Цветков

 



Други статии от този автор



Коментари