ЗА ЦЕНАТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР
Колко струва един Премиер. Човек рядко си си задава този въпрос. Виждал съм Премиери всякакви – млади и стари, образовани и простовати, способни и посредствени, партийни и безпартийни. Но всички те бяха българи. Не само по език и по произход. Но по мислене, по душевност, по оттоворност към минало, настояще и бъдеще само на един народ - нашия. Всеки от тях правеше по нещо за народа според съдържанието и силите си.
Но да си призная честно, никой досега не бе ми причинявал такава болка. Осезаема до лудост болка от загуба на самочувствие, самоуважение, гордост от принадлежност към народа си. Никой не бе ни причинявал толкова злини, провали и кризи колкото този годподин за по-малко от една година. Не остана непострадал българин. Отвращава ме дори да го назова по име.
Толкова много ли отстлабна българския ген, та да залинее в самия си корен? Къде остана характера, силата, духа български? Къде остана верността към себе си?
Днес, най-после бе постигнато онова, към което поколения неприятели на нашата България се стремяха, но не можаха да постигнат. Удар по нашата същност, по националната идентичност, по нашето самоуважение. Ударът дойде от там, където се чувствахме най-сигурни – отношението към нашите православни корени.
„Доживяхме“ … предложение за заличаване на паметта на историческите и духовни връзки между България и Русия. Най-дълбоки, истински, вековни връзки, дебели като котвени въжета, които могат да свързват два народа.
Днес, 01.07.2022г., на „джуляй морнинг“, доживяхме официална позиция на посолството на РФ в София, че ще внесе за разглеждане в Министерството на външните работи на РФ предложение за закриване на руското посолство в София. Позиция, която разтърсва като гръм с висше „в полите на Яворова Витоша“.
За дипломатическо право дори няма да започвам до говоря. От уважение към него. То не е "свиваща се пица", нещо подходящо за профаниране. Подобни демарши в дипломатическата практика се случват изключително рядко. Те са белег на тотабев срив на отношенията между две държави. Без да е задължително, но те могат да доведат и до последната най-тежка мяра на разрив - скъсване на дипломатическите отношения. И да напомня, че това се случва за първи път от 1944г., като фарсово повторение на нещастните събития от 05.09.1944г. на Втората световна война.
България отново даде негативен пример на Европа по заемане на първо място, там където на трябва, и последно - там където трябва..
За политическите последици от подобна мярка днес думата трябва да се дава единствено специалистите. Спациалсите по международни отношения и международно право, а не по журналистика, ПР, сеизмолози, дерматолози, геолози, социолози, политолози, всичколози. В изключително остра ситуация като тази всяка погрешна дума може да бъде решаваща за милиони български граждани, както на територията на България, така и на територията на РФ. И ще бъде самоубийствено, ако държавата остави от нейна територия да излизат безотговорни изказвания. Та дори и на бивши величия - премиери, министри, депутати, днес опозиционни лидери, които не носят днес пряката отговорност на съдбата на нацията. Ако някога България е трябвало да говори със собствения си глас, без оглеждане за съвети отвън, с пълната отговорноаст за казаното, премислено не само по съдържание, но и по форма, с ясното съзнание за съдбовността на всеки елемент и дори нюанс на позицията, то това е днес, сега, в тази обстановка.
Днес и съдбовно важно русофобията да бъде поставена на заден план. Защото става дума не за домашната политическа баница, а за съдбата на страната и народа. Защото не русофобията ще плаща цената на тока, газта, петрола. Не тя ще отоплява и осветлява домовете ни. Не тя ще задвижва турбините.
Разбира се русофобията, платена или закърмена, се ослушва за ръкопляскания. Но с цялата си тембърна звънлимост, тя няма да ви намери друга Шипка и друг Плевен, друг Гурко, друг Радецки и друг Тотлебен. Тя ли ще ни замени свешения спомен за хиляди руски войни,редови, войници, генерали, за Юлия Вревская, Генерал Столетов. Тя ли ще ни замести заветите на Достоевски и Лев Толстой? Тя ли ще ни замени думите на Дмитрий Лихачов? Тя ли ще ни осигури друг Патриарх на българската литература, друг Славейков, друг Софроний Врачански, друг Ботев, друг Каравелов.
Защото ако Русофобията днес не замълчи, ще трябва да остане сама в нашата България, да живее, да се шири, да се любува на себе си и на постигнатото, да работи, да оре и сее, да гледа празните детски градини, училища, ВУЗ, пътиша, магирстрали, корорти,. Ще остане сама със себе си, да създава и отглежда деца, заедно с Родител 1 и Родител 2, с шарените от Кофия-прайда, без кръвта и плътта на останалата България. Ще трябва да разруши Катедралния храм зад Народното събрание или да го прекръсти в Джамия, да изчегърта образа на Самарското знаме от монумента пред Парламента, да унищожи Паметника на Цар Освободител или да го прекръсти на Тарас Булба, да зарбави подвига на Георги Иванов и Александър Александров, да си остане умна и красива, безпаметна и безродна жълтопаветна русофобия.
Всичко това ни го докара едно безродно момче, наше на външен вид, но формирано като личност на хиляди километри от България. Заедно с едни деца, които говорят български езис с помощта на речник. Българи, които очевидно не са гледали „Козия рог“, не са чели „Шибил“, не са слущали "Вардар". Не са гледали Цанко Лавренов. Не знаят откъде извират Янтра, Тунджа, Осъм, Росица, Струма и Марица. Не знаят къдесе намира Карандила. Българи, които не знаят, че Род и Родина не се заменят за образование и пари. Хора, които са свикнали „гордо“ и „смело“ да прекланят глава пред авторитета на парите, но си спечелиха запазено място в паметта на народа до онези, които убиха Алеко Константинов и Гео Милев.
Да водиш груба, недодялана, примитивна, войнствена политика срещу 1/5 от територията на света, да си позволяваш да провокираш победителя над фашистаката мраз, един от петте члена на Съвета за сигурност, държава, с която делиш морските пространства на Черно море, това не е просто грешка, неспособност да комуникираш, погрешна ПР стратегията. Това е прекрачване на човешкия и националния разум. И днес, след няколко минути, на това безумие ще му бъде връчен мандат за съставяне на ново правителство в състава на същия Парламент. О, неразумни юроде, къде ти е остататъка от българщината?
Вместо да се подаде сигнал в Прокуратурата на Република България за нарушаване на Конституцията и една дузина закони на държавата, ще му се дава възможност да продължи да унишожава своята нация. Ние сме на крачка от саморазрушението. Батальонът е в настъпление. Нахлува навсякъде - на улиците и площадите, в домовете и храмовете, в душите и сърцата, в морала и емоцията, в главите на децата, в паметта за родителите.
Жалко за Тервел, Борис, Симеон, Калоян, Самуил, Иван-Асен Втори, Иван Шишман, Патриарх Евтимий, жалко за нашите държави и държавни регалии. Това ли ще бъде края на нашата България - през лето 2022г.? Ударът разтърсва, но трябва да му се отговори. Мъдро, силно, професионално, но твърдо. ВЪН ТЪРГОВЕЦА ОТ ХРАМА! ДНЕС! ВЕДНАГА! България е в опасност! Приказките за спокойствие, самообладание, стабилност, за грижа за хората, за децата, пенсионарите, за детските градини, училищата, туризма, икономиката, кризата, цените, енергията, са политическо словоблудство. Всяка отстъпка през него увеличава времето на продажбата на страната ни.
ПРЕМИЕРИ МНОГО, БЪЛГАРИЯ НИ Е ЕДНА. ИМАМЕ ПОСЛЕДЕН ШАНС ДА СЕ ЗАМИСЛИМ ЗА ЦЕНАТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР.
Автор: Владимир Шейтанов, фейсбук
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.