УКРАЙНА – ПОСЛЕДНАТА КАТАСТРОФА ЗА АМЕРИКАНСКИТЕ НЕОКОНСЕРВАТОРИ

УКРАЙНА – ПОСЛЕДНАТА КАТАСТРОФА ЗА АМЕРИКАНСКИТЕ НЕОКОНСЕРВАТОРИ
04-07-2022г.
182
Гост-автор
Войната в Украйна е кулминацията на 30-годишен проект на американското неоконсервативно движение (Neocons). Същите неоконсерватори, които агитираха за войните на САЩ в Сърбия (1999 г.), Афганистан (2001 г.), Ирак (2003 г.), Сирия (2011 г.) и Либия (2011 г.) и които подкрепиха и провокираха нахлуването на Русия в Украйна, са в правителството на Байдън. Последиците от политиката на Neocons са катастрофални и въпреки това Байдън е направил екипа си с тях. В резултат на това Байдън насочва Украйна, САЩ и Европейския съюз към още един геополитически провал. Ако Европа има някакво прозрение, тя ще се дистанцира от тези провали на външната политика на САЩ. Основното послание на неоконсерваторите е, че САЩ имат военно надмощие във всеки регион на света и трябва да се изправят срещу нарастващите регионални сили, които един ден може да оспорят глобалното или регионалното превъзходство на САЩ, най-вече Русия и Китай. За тази цел американската армия трябва да бъде разположена в стотици военни бази по целия свят и САЩ трябва да са готови да водят войни по избор, ако е необходимо. Обединените нации трябва да се използват от Съединените щати само когато са полезни за техните цели. Този подход беше очертан за първи път от Пол Улфовиц в неговия проект на Ръководство за отбранителна политика (DPG) за Министерството на отбраната през 2002 г. Този проект призовава ръководената от САЩ мрежа ва НАТО да бъде разширена до Централна и Източна Европа, въпреки че германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер изрично обеща през 1990 г., че обединението на Германия няма да бъде последвано от разширяване на НАТО на изток. Улфовиц също се застъпваше за провеждане на американски войни по желание и защитаваше правото на Америка да действа независимо, дори сама, при кризи, които засягат САЩ. .
Неоконите се застъпваха за разширяването на НАТО, за да се включи Украйна, дори преди това да бъде направено през 2008 г. при Джордж У. Буш-младши и стане официална политика на САЩ. Те разглеждаха членството на Украйна в НАТО като ключ към регионалната и глобална хегемония на САЩ.
През април 2006 г. Робърт Кейгън обясни неоконсервативните аргументи за разширяването на НАТО по следния начин: [Руснаците и китайците не виждат нищо естествено в [„цветните революции” в бившия Съветски съюз], а само подкрепяни от Запада преврати, предназначени да засилят западното влияние в стратегически важни части на света. Толкова ли грешат? Не може ли успешната либерализация на Украйна, тласкана и подкрепяна от западните демокрации, да бъде само прелюдия към включването на тази страна в НАТО и Европейския съюз – накратко, разширяването на западната либерална хегемония?
Кейгън признава, че разширяването на НАТО има опустошителни последици. Той цитира експерт, който казва: „Кремъл сериозно се готви за „Битката за Украйна“.“ Неоконите се стремят към тази битка. След разпадането на Съветския съюз САЩ и Русия трябваше да търсят неутрална Украйна като разумен буфер и предпазен клапан. Вместо това неоконсерваторите се стремяха към „хегемония“ на САЩ, докато руснаците поеха борбата отчасти за своя защита и отчасти за собствените си имперски амбиции. Кейгън написа статията като частно лице, докато съпругата му Виктория Нуланд при Джордж У. Буш-младши. е била посланик на САЩ в НАТО. Нуланд беше агентът на неоконсерваториите par excellence, а сега е заместник-държавен секретар на Байдън, наблюдаващ политиката на САЩ към войната в Украйна.
Неоконсервативните възгледи се основават на погрешното предположение, че САЩ поради своето военно, финансово, технологично и икономическо превъзходство, са в състояние да диктуват условията във всеки регион на света. В тази позиция има както забележително високомерие, така и пренебрежение към доказателствата. От 50-те години на миналия век Съединените щати са удържани, или победени в почти всеки регионален конфликт, в който са участвали. Въпреки това, в „Битката за Украйна“, неоконсерваторите бяха готови да провокират военна конфронтация с Русия чрез разширяване на НАТО срещу яростните руски възражения, вярвайки, че Русия е отслабена от финансовите санкции на САЩ и с оръжията на САЩ и НАТО ще бъде победена. Институтът за изследване на войната (ISW), неоконсерваторски мозъчен тръст, ръководен от Кимбърли Алън Каган (и подкрепян от изпълнители като General Dynamics и Raytheon), продължава да обещава украинска победа. Коментирайки напредъка на Русия, ISW направи типичен коментар: „Независимо от това коя страна държи града [Северодонецк], руската офанзива на оперативно и стратегическо ниво вероятно ще е достигнала своя връх, давайки на Украйна възможност да започне своите контраофанзиви на оперативно ниво за отблъскване на руските сили“.
Фактите на място обаче сочат съвсем друго. Западните икономически санкции имаха слабо отрицателно въздействие върху Русия, докато ефектът им като бумеранг върху останалия свят беше голям. Освен това способността на САЩ да доставят на Украйна боеприпаси и оръжия е силно ограничена от взможностите на производствения капацитет на САЩ и нарушените вериги за доставки. Промишленият капацитет на Русия, разбира се надвишава този на Украйна няколко пъти. БВП на Русия преди войната беше около десет пъти по-голям от този на Украйна, която загуби голяма част от индустриалния си капацитет в резултат на войната. Най-вероятният изход от настоящите битки е, че Русия ще превземе голяма част от Украйна, което може би ще я лиши от излаз на море, или почти без излаз на море. Разочарованието от военните жертви и стагфлационните последици от войната и санкциите ще нарастват в Европа и САЩ. Последствията могат да бъдат опустошителни, ако десен демагог дойде на власт (или се върне на власт в случая с Тръмп) в САЩ, обещавайки да възстанови избледнялата военна слава на Америка чрез опасна ескалация.
Вместо да рискува тази катастрофа, истинското решение е да се сложи край на фантазиите на неоконсерваторите от последните 30 години и да се върнат Украйна и Русия на масата за преговори, без НАТО да обещава да запази своя ангажимент за разширяване на изток, за да включи Украйна и Грузия в замяна на сключване на жизнеспособен мир.
Джефри Дейвид Сакс е американски икономист и служи като специален съветник по Целите на хилядолетието за развитие от 2002 г. Той е директор на мрежата за решения на ООН за устойчиво развитие и директор на Института за Земята към Колумбийския университет.
 
    Автор: Джефри Сакс – Berliner Zeitung
    

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.